Решение № 12569 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 913/2014 г.

Решение № 12569 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 913/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борислав Георгиев Илиев против решение № 7588 от 4.12.2013 г., постановено по адм. дело № 8015/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. София - град е отхвърлил жалбата на Борислав Георгиев Илиев против заповед № з-11265/19.07.2013 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (отм.) административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 228, т. 3 вр. чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Правилно е прието, че жалбоподателят притежава категория Д, поради което компетентния орган да наложи дисциплинарното наказание по смисъла на цитираните норми е директорът на СДВР, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Законосъобразно съдът е прел, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). В административният акт са описани мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В заповедта е налице позоваване и на изготвената в дисциплинарното производство справка № 4263/18.05.2013 г., в която подробно са описани и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Ето защо доводът на касаторът, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, е неоснователен. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.) е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Служителят е отказал да се запознае със заповедта, което е удостоверено с подписите на двама свидетели. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателствата и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка, с която Илиев е запознат на 18.05.2013 г. На 21.05.2013 г. дисциплинарно-разследващия орган е изготвил и становище. Жалбоподателят трикратно е поканен да даде писмени обяснения - на 27.04.2013 г., на 12.06.2013 г. и на 18.07.2013 г., като поканите са връчени лично на служителя. Последният е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган и са обсъдени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. При постановяване на заповедта са спазени и изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), като в същата са обсъдени обстоятелствата, предвидени в цитираната норма. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.), а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нормата на чл. 223, ал. 2 определя, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящият случая това е станало на 29.05.2013 г. видно от поставената резолюция, а заповедта е издадена на 19.07.2012 г., поради което са спазени преклузивните срокове по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата е връчена на служителя по време на отпуск. Съгласно правилото на чл. 248 от ЗМВР (отм.) служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 8 - при налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Законосъобразни са и изводите на съда, че жалбоподателят е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. По несъмнен начин по делото е установено, че служителят на 17.03.2013 г. около 01.40 ч. в гр. София след употреба на алкохол е управлявал личния си автомобил, при което е блъснал пешеходец, който е починал на място. Следователно с поведението си служителят е осъществил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно чл. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижът на службата, като деянието му е станало известно на гражданите и на служителите на МВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.).) В заповедта са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционния съд е приел, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата. Ето защо като е направил извод, че служителят е извършил, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд София - град е постановил решение съответно на материалния закон. Неоснователни са твърденията, че служителят не е запознат с етичния кодекс. По делото е приложен протокол от 12.06.2012 г. (л. 98), подписан от жалбоподателя, видно от който същият е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е обосновано. Направените от съда изводи за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,