Решение № 12146 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11282/2014 г.

Решение № 12146 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11282/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и частна жалба (наименована касационна жалба) на директора на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. Варна, подадени чрез ст. юрисконсулт Ивелина Апостолова срещу решение № 1547 от 26.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1049/2014 г. по описа на Административния съд - гр. Варна и срещу определение № 3122 от 31.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1049/2014 г. по описа на Административния съд - гр. Варна. С обжалваното решение е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 13-84361 от 18.11.2013 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която спрямо "Николас Техно" ЕООД, ЕИК 148031637, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. "Възраждане", бл. 39, ет. 8, ап. 23, представлявано от Николай Илиев Минчев, е наложена ПАМ "запечатване на обект" - сервиз "Доктор Ник", находящ се в гр. Варна, бул "Осми Приморски полк" № 216, стопанисван от "Николас Техно" ЕООД, както и забрана за достъп до него за срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Касаторът твърди, че решението е неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, защото съдът неправилно е приел, че не са налице доказателства, че посоченото в спорният акт нарушение е действително извършено. По преписката е приложен изваден от въведения в експлоатация в обекта ЕКФП дневен отчет за 12.08.2013 г., от който е видно, че няма отчетена сума в размер на 45 лв. за извършената услуга. В приложения към АНП Протокол № 0016862 от 18.09.2013 г. няма вписано възражение от присъстващия по време на проверката Николай Милчев. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. От представените доказателства се установява по безспорен начин, че е извършено нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на Министерство на финансите (МФ) и чл. 118 ЗДДС. Иска обжалваното решение да бъде отменено и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Николас Техно" ЕООД, представляван от управителя - Николай Минчев е взел становище за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното определение е допълнено решение № 1547 от 26.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1049/2014 г. описа на Административния съд - гр. Варна, като ТД на НАП - гр. Варна е осъдена да заплати на "Николас Техно" ЕООД разноски по делото в размер на 550 лв. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, защото не са налице доказателства за реално плащане на присъдената сума в размер на 550 лв. От друга страна счита, че делото не представлява правна и фактическа сложност, поради което адвокатският хонорар от 500 лв. е завишен. Иска определението да бъде отменено или да бъде намален размера за присъденото адвокатско възнаграждение, съобразно минимално предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Ответникът - "Николас Техно" ЕООД, представляван от управителя - Николай Минчев не е взел становище по частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба и частната жалба са неоснователни. Върховният административен съд, осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението и на определението на релевираните основания и след служебна проверка прие за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени в срок, от надлежна страна, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество жалбите са неоснователни. По касационната жалба: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била заповед № 13-84361 от 18.11.2013 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Варна за налагане на ПАМ по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС и чл. 187 ЗДДС. По делото е установено, че производството пред органа по приходите е започнало по подаден сигнал на 15.08.2013 г. от Марияна Георгиева - Холде. В него се твърди, че не й е издаден касов бон, който й е бил нужен, за да се отчете пред собственика на ремонтираната резачка на 12.08.2013 г., в обект в гр. Варна - работилница за ремонт на моторни триони "Доктор Ник", находящ се на бул. "Осми Приморски полк" № 216 в гаражно помещение. Посочено е, че уредът е ремонтиран на 12.08.2013 г. и ремонтът е струвал на 45 лв. По делото е приложен протокол за извършена проверка № 0016862 от 18.09.2013 г. и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0028586 от 20.09.2013 г., въз основа на който е издадена спорната заповед. В АУАН е вписана забележка от Николай Минчев, че на посочената дата и през тази година не е извършвал ремонт на посочения градински уред. За да постанови спорната заповед, издателят й е приел, че при извършената проверка на 18.09.2013 г. е установено, че за извършената услуга на 12.08.2013 г., не е издадена касова бележка. Посочено е, че от книгата за дневен финансов отчет е видно, че оборота за 12.08.2013 г. е 41 лв., от което е направен извод, че заплатените 45 лв. за ремонт на уреда не са регистрирани на фискалното устройство (ФУ). Към преписката са приложени междинен отчет, копие на отчета от книгата за дневни финансови отчети и ценоразпис на услугите. Административнонаказващият орган е приел, че проверяваното лице е нарушило разпоредбите на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118 ЗДДС. Търговецът не е издал фискална касова бележка за всяка извършена продажба в обекта, за която плащането не е извършено по банков път. Административният орган е посочил, че нарушението е извършено за пръв път и е наложил ПАМ - "запечатване на обект": сервиз "Доктор Ник", находящ се в гр. Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 216 и стопанисван от "Николас Техно" ЕООД, както и забрана за достъп до него за срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, но от представените доказателства не може да се направи категоричен извод, че дружеството е допуснало нарушението, което е предмет на акта. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ПАМ - запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, когато лицето не спази реда или начина на издаване на съответен документ на продажба. Мярката се налага с мотивирана заповед, каквато в случая е налице. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Настоящият състав напълно споделя изводите на административния съд, че от приложените доказателства по преписката не може да се направи извод, че на 12.08.2013 г. е извършен ремонт на градински уред, за който са заплатени 45 лв., от лицето подало сигнала за нарушението. Проверката на административния орган се е ограничила единствено до констатациите по отношение на дневния финансов отчет за 12.08.2013 г. и изложеното в подадения сигнал. По делото не са представени никакви доказателства, че резачката е ремонтирана на посочената дата в сигнала, в сервиз - "Доктор Ник", поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано, че "Николас Техно" ЕООД е извършил нарушението, предмет на спорната заповед. По общото правило на 170, ал. 1 АПК, тежест на административния орган в производството по оспорване на административен акт, е доказването на фактическите основания и законосъобразността на акта, съответно- в негова тежест са последиците от това недоказване. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се оставено в сила. По частната жалба: С обжалваното определение е допълнено постановеното решение със сумата на направените от "Николас Техно" ЕООД разноски, по водене на делото при разглеждането му пред първоинстанционния съд. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че не са представени доказателства за реално плащане на присъдената сума в размер на 550 лв. По делото е представена вносна бележка за заплатена държавна такса (л. 40) от дружеството, пред административния съд в размер на 50 лв., а в представеното пълномощно (л. 45) е посочено, че извършените услуги - процесуално представителство пред всички инстанции, на дружеството от адв. Румен Илиев, са платени изцяло в брой в размер на 500 лв. Пред първоинстанционният съд не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, от страна на административния орган, поради което е неоснователно искането на частния жалбоподател за намаляване на размера за присъденото адвокатско възнаграждение, съобразно минимално предвидения размер в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,