Решение № 9968 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5752/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – София при ЦУ на НАП чрез юрк. Аврамова срещу Решение № 12218 от 27.03.2026 г., постановено по адм. дело № 5305/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Ю. И. е отменен Ревизионен акт № Р-22221422002610-091-001/09.01.2023 г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-22221423018812-003-001/24.01.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Велико Търново и потвърден с Решение № 462/11.04.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на И. за задължения на „ОЛИМП – Ю.В. – ИМОТИТЕ В СОФИЯ“ ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че в случая не са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Поддържа, че от доказателствата по делото се установяват както качеството на И. на управител на „ОЛИМП – Ю.В. – ИМОТИТЕ В СОФИЯ“ ЕООД, така и извършените от нея разпоредителни действия, довели до намаляване на неговото имущество и до невъзможност за събиране на публичните му задължения. Оспорва и извода на съда относно липсата на доказателства за установените публични задължения на дружеството, като се твърди, че Ревизионен акт № Р-22221519003662-091-001/21.04.2020 г., на който е направено позоваване в ревизионния доклад и в решението на директора на дирекция „ОДОП“ - София, съществува и установява задължения на дружеството. Поддържа, че неприобщаването му към административната преписка не води до извод за липса на установени публични задължения и не представлява основание за отмяна на акта. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата срещу ревизионния акт се отхвърли. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – Ю. И., чрез адв. Димитрова, в писмени бележки и съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт № Р-22221422002610-091-001/09.01.2023 г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-22221423018812-003-001/24.01.2023 г., потвърдени с Решение № 462/11.04.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София, с които на Ю. И., на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК, е установена отговорност за непогасени публични задължения на „ОЛИМП – Ю.В. – ИМОТИТЕ В СОФИЯ“ ЕООД. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221422002610-020-001/26.05.2022 г., издадена от началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Велико Търново, изменена по отношение на срока със Заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия № Р-22221422002610-020-002/13.09.2022 г., с обхват ангажиране отговорността на Ю. И. за задължения на „Олимп – Ю.В. – Имотите в София“ ЕООД за корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица, данък върху добавената стойност, вноски за държавното обществено осигуряване, здравно осигуряване и универсален пенсионен фонд за посочените в заповедта данъчни и осигурителни периоди. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-22221422002610-092-001/28.10.2022 г., съобщен на ревизираното лице по електронен път на 10.11.2022 г. Ревизионното производство е приключило с издаването на Ревизионен акт № Р-22221422002610-091-001/09.01.2023 г. Корекции в РА са извършени с РА за поправка №П-222221423018812-003-001/24.01.2023г. При оспорване по административен ред РА е потвърден с Решение № 462/11.04.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. В хода на ревизионното производство е установено, че И. е едноличен собственик на капитала и управител на „Олимп – Ю.В. – Имотите в София“ ЕООД. Въз основа на доказателства, присъединени от ревизионно производство на дружеството, органите по приходите са приели, че в качеството си на управител тя е получавала парични средства на дружеството, осчетоводявани по сметка 4221 „Подотчетни лица“, част от които не са били възстановени в неговия патримониум. Установено било още, че част от средствата са използвани за предоставяне на заеми на трети лица, както и че на 22.12.2017 г. е осчетоводен авансов дивидент. Ревизиращите органи са приели, че вследствие на предоставени и невъзстановени авансови суми и изплатени на И. възнаграждения имуществото на дружеството е намалено, като сумата е квалифицирана като скрито разпределение на печалбата и това е довело до невъзможност за събиране на публичните задължения на дружеството. При така установената фактическа обстановка на първо място административният съд е приел, че ревизионният акт е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта решаващият съд е посочил, че спорът между страните се свежда до това дали са налице кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице за непогасените задължения на дружеството. За да отговори на спорните въпроси, съдът е дал тълкуване на относимите правни разпоредби, въз основа на което е посочил кои са отделните елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19 ДОПК. За да отмени ревизионният акт съдът е изложил мотиви, че в конкретния случай публичните задължения на юридическото лице, за които се търси отговорност от управителя не са ясно и безспорно индивидуализирани по вид, размер, период и основание. Констатирал е съществени противоречия между РД, РА, РА за поправка и решението на директора на Дирекция „ОДОП“ относно вида, размера и основанието на публичните задължения на „Олимп – Ю.В. – Имотите в София“ ЕООД, за които е ангажирана отговорността на И.. Посочил е, че в различните актове са отразени различни по вид и размер задължения, без да са изложени мотиви, позволяващи да бъде проследен начинът, по който е формиран окончателният размер на отговорността. На следващо място решаващият състав на първоинстанционния съд е установил и противоречие относно актовете, от които произтичат задълженията на дружеството. В РД е посочено присъединяването на РА № Р-22220417006899-091-001/01.06.2018 г., докато в друга негова част, както и в решението на директора на Дирекция „ОДОП“, като основание за част от задълженията е посочен и РА № Р-22221519003662-091-001/21.04.2020 г. Последният не е бил приобщен към административната преписка, поради което съдът е приел, че не разполага с възможност да провери съдържащите се в него установявания и относимостта на определените с него публични задължения към отговорността на ревизираното лице. Административният съд е приел още, че липсва яснота кои конкретни публични задължения са останали непогасени вследствие на твърдяното недобросъвестно разпореждане с имуществото на дружеството. С оглед изложеното решаващият състав на съда е мотивирал извод, че липсва ясна, последователна и проследима връзка между фактическите установявания, размера и основанието на публичните задължения и формирания обхват на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, поради което е отменил ревизионния акт и ревизионния акт за поправка като незаконосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорен и пред настоящия касационен състав е въпросът налице ли са условията по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на Ю. И., в качеството ѝ на управител на „Олимп – Ю.В. – Имотите в София“ ЕООД, за непогасени публични задължения на дружеството. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти, съгласно която тези лица носят отговорност за собствените си действия, довели до невъзможност за събиране на публичните задължения на дружеството. Тъй като отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е субсидиарна, т.е. възниква доколкото в резултат на посочените в разпоредбата действия се стига до невъзможност за събиране на задълженията на субекта по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК, доказването на обстоятелствата, обуславящи нейното възникване, е в тежест на органите по приходите. Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда елементите, които следва да са изпълнени кумулативно: субект на отговорността – управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК; наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; недобросъвестно извършване на някое от посочените в разпоредбата действия; намаляване на имуществото на задълженото лице и причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение, намаляването на имуществото и невъзможността за събиране на публичните задължения. В случая не е спорно, че И. е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като през относимия период е била управител и едноличен собственик на капитала на „Олимп – Ю.В. – Имотите в София“ ЕООД. Спорът се съсредоточава върху наличието на останалите елементи от фактическия състав на отговорността, като тежестта за установяване на всички тези предпоставки е на органите по приходите. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че не се установява по несъмнен начин втората предпоставка от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК – наличието на конкретно определени по вид, основание и размер непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на „Олимп – Ю.В. – Имотите в София“ ЕООД, за които да бъде ангажирана отговорността на И.. Обосновано решаващият състав на административния съд е приел, че в РД, РА и РА за поправка са посочени различни по вид и размер публични задължения. В РД са посочени задължения за корпоративен данък, ЗДДФЛ, ДДС и задължителни осигурителни вноски, като размерите им в обстоятелствената и заключителната му част се различават. От друга страна, в РА е посочено, че не се установяват допълнителни задължения за корпоративен данък, а отговорността е определена за задължения по ЗДДФЛ, ДОО и ДДС. С РА за поправка вече са включени задължения за корпоративен данък и ДДС. Налице е разминаване и по отношение размера на задълженията. В тази връзка неоснователно касаторът твърди, че констатираните несъответствия представляват непрецизност, която не се отразява на законосъобразността на РА. Отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е субсидиарна, поради което следва да бъде установено за кои конкретни непогасени публични задължения на дружеството по вид, период и размер се ангажира отговорността на третото лице. Констатираните противоречия не позволяват да се установи по несъмнен начин за кои задължения е ангажирана отговорността на И. и как е формиран нейният размер. Установяването на тези обстоятелства е от значение за извършване на преценка за наличие на причинно-следствена връзка между действията на управителя и невъзможността за събиране на публични задължения на търговското дружество. Правилни са изводите на административния съд и относно доказателствената необезпеченост на установените публични задължения. В ревизионния доклад като източник на задълженията са посочени РА № Р-22220417006899-091-001/01.06.2018 г. и РА № Р-22221519003662-091-001/21.04.2020 г., както и подадени от дружеството декларации. Вторият ревизионен акт обаче не е приобщен към административната преписка, нито е представен в производството пред първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението на касатора, че неприобщаването на РА № Р-22221519003662-091-001/21.04.2020 г. е процесуално нарушение на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест за установяване на фактическите основания на ревизионния акт, включително съществуването и размера на публичните задължения, за които се ангажира отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, е на органите по приходите. Служебното начало не освобождава административния орган от тази тежест и не задължава съда да събира доказателства неприобщени към преписката. При липса на писмени доказателства, приобщени в ревизионното производство, обстоятелствата по 19, ал.2 ДОПК не са доказани. А съдът не може да бъде поставен в ситуация за първи път в съдебното производство да попълва ревизионната преписка с доказателства за размера на ангажираната с ревизионния акт отговорност. В случая не може да бъде установена и причинно-следствена връзка между твърдените недобросъвестни действия на управителя и невъзможността за събиране на конкретните публични задължения, каквато е необходима за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. С оглед изложеното правилен се явява крайния извод на съда, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на Ю. И. по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Като е отменил оспорения ревизионен акт, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на ответника по касация не следва да бъдат присъждани, доколкото липсва заявено искане за това. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение