Решение № 1221 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5201/2007 г.

Решение № 1221 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5201/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) П. П. Т. от гр. М. е подал касационна жалба против решението на Софийския апелативен съд, постановено по гр. д. № 1333/2005 г. Ответникът С. М. С. от гр. М. не е взел становище по касационната жалба. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският апелативен съд с въззивно решение от 19.12.2005 г. по гр. д. № 1333/2005 г. е отхвърлил предявеният от П. Т. срещу С., иск за сумата 1557 лв., и осъдил Т. да заплати на С. С. сумата 2802.40 лв. разноски по делото за двете инстанции. Със същото решение, поправено с решение от 9.7.2007 г., същият състав на апелативния съд е оставил в сила решението на Окръжен съд - Враца от 13.4.2005 г. по гр. д. № 972/2004 г. в частта, в която е отхвърлен искът на Т. срещу С. над сумата 1557 лв. до предявения размер 12500 лв. Решаващият съд е счел за недоказано и неоснователно твърдението на ищеца за неточно изпълнение от страна на ответника на поетите от него задължения за процесуална защита на ищеца като подсъдим по наказателно дело, в резултат на което ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Изводите и решението на апелативния съд са правилни. Предметът на спора по делото е индивидуализиран с подадената от Т. искова молба на 4.10.2004 г. Ищецът е твърдял, че в качеството му на негов пълномощник - адвокат, ответникът С. не е изпълнил с необходимата грижа, задълженията си за пълноценна защита на ищеца, като не е привлякъл в наказателното дело, в частта му по гражданския иск срещу Т., като трето лице - негов помагач, ЗК "Български имоти" АД. Това дружество е застраховател по застраховка "гражданска отговорност" на автомобила, управляван от Т. и собственост на представляваното от него дружество "П" ООД, с който автомобил, ищецът е извършил нарушение на правилата за движение и причинил смъртта на едно лице, за което е подведен под наказателна отговорност. Заявено е в исковата молба, че поради непривличането на застрахователното дружество за участие в наказателния процес, то е заплатило само главницата на присъденото обезщетение на наследниците на починалото лице, отказало да заплати лихвата в размер на 9248.26 лв. и 857 лв. съдебни разноски и наследниците са образували изпълнително дело срещу ищеца за плащане на посочените и дължими от него суми. Сумата 400 лв. - част от общата искова сума 12 500 лв., е претендирана като връщане на платеното от ищеца възнаграждение на ответника по договора за правна помощ, а сумата 2000 лв. е претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от наложеното на ищеца наказание - една година лишаване от свобода с отложено изтърпяване за срок от три години. Твърди се неизпълнение от ответника на договора за правна помощ, като в частта относно наказанието, ищецът е заявил, че ответникът не е посочил в жалбата до ВКС "явна несправедливост на кумулативната санкция", вследствие на което касационният съд е отказал да разгледа и се произнесе по този въпрос, както изрично е посочено в мотивите на решението му по нак. дело № 967/2003 г. Въззивният съд е изложил обосновани и законосъобразни съображения за неоснователност на всяка от така заявените претенции. По въпроса за неизпълнение на задълженията на ответника по договора за правна помощ, изразяващо се в липса на искане за привличане на застрахователното дружество в производството по гражданския иск, предявен срещу Т. в наказателния процес. Произнасянето на въззивния съд е правилно с оглед насъбраните доказателства. От приложеното нохд № 39/2002 г. на Окръжен съд - Монтана е видно, че с пълномощно от 16.12.2002 г. Т. е упълномощил ответника С да го представлява и защитава по същото дело. В с. з. на 26.2.2003 г. наказателният съд е приел за разглеждане по делото, предявеният срещу Т. граждански иск. Съгласно чл. 62, ал. 1 НПК (редакция към 26.2.2003 г.), гражданският иск се предявява срещу лицата, които носят отговорност за вредите от престъплението, т. е. предмет на гражданския спор в наказателния процес е само деликтната отговорност по чл. 45 и следващите ЗЗД. Съгласно чл. 66, ал. 1 и ал. 2 НПК, гражданският ответник има право да заявява искания и възражения, но само в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск. От изложеното следва, че ищецът по настоящото дело и граждански ответник по наказателното дело, е бил ограничен относно възможността да прави искания, касаещи други правоотношения извън правоотношението на деликт. Правоотношенията между него и застрахователното дружество са правоотношения по договор за застраховка, те касаят само правната сфера на страните по този договор и нямат отношение към деликта, който е предмет на гражданския иск в наказателното производство. С оглед на изложеното и ответникът С., като повереник на Т. в качеството му на граждански ответник, не е имал правно основание да заяви искане за привличане на застрахователното дружество в наказателното производство. Въззивният съд правилно е посочил, че ответникът С. при упражняване на адвокатските си права и задължения се е ръководил от принципа за върховенството на закона - чл. 40, ал. 2 ЗА и не може да носи отговорност, че не е извършил действия, които са процесуално недопустими. Обоснован е изводът на апелативния съд, че ответникът С. не може да носи отговорност за неимуществени вреди на ищеца от наложеното му наказание, поради фактът, че в касационната жалба не е направил възражение за явна несправедливост на кумулативната санкция. Касационната жалба на Т. по наказателното дело съдържа доводи, че пътно-транспортното произшествие е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК и той следва да бъде признат за невинен. Т. е представил на 30.3.2004 г. писмени бележки по нак. дело № 967/2003 г. на ВКС, трето нак. отделение, в които изрично е заявил, че напълно поддържа жалбата, в която адвокатът му - ответникът С., е дал пълна и подробна картина на случилото се и същото потвърждение Т. е направил в съдебното заседание пред касационния съд. При тези данни въззивният съд точно е констатирал, че касационната жалба, изготвена от С., и изцяло поддържана от Т., обосновава липсата на наказателна отговорност изобщо, при което е нелогично да се прави довод за несправедливост на кумулативната санкция и не е доказано ищецът Т е да имал такова искане към защитника си - адвокат С последният да не го е изпълнил. Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд