Решение № 15185 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8567/2010 г.

Решение № 15185 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8567/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Таня Георгиева Матанова, срещу решение № 650 от 3.05.2010 г. по адм. дело № 197/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на съдебно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че със заповед № 441 от 29.12.2008 г. директорът на Управление на движението на влаковете и гаровата дейност (УДВГД) - гр. Пловдив е определил работно време на: I. всички началници на гари на територията на УДВГД - от 06.45 часа до 16.00 часа и почивка от 11.45 часа до 13.00 часа, с изключение на 30 гара, изброени в същата точка I; II. персонала, работещ на сумирано изчисляване на работното време при непрекъснат режим на работа - ръководител движение, стрелочник/прелезопазач и прелезопазач; III. на персонала, работещ при сумирано изчисляване на работното време, което едновременно с това е и разпокъсано по смисъла на чл. 139, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 8 от Наредба № 50 от 28.12.2001 г. за работното време на ръководния и изпълнителски персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари в железопътния транспорт (Наредба № 50); този персонал е посочен в приложението на заповедта - Списък на работните места и длъжности, за които се въвежда работен ден на 2 или 3 части, одобрен от директора на УДВГД. В последната т. III са посочени поименно 75 гари като срещу всяка от тях са посочени часовете на прекъсване. В същата точка е дадено указание, че за персонала в тези гари работното време се определя с месечен график на работното време по ред и начин, установен с Правилника за вътрешния трудов ред, но този график трябва да бъде съобразен с посочените в тази т. III прекъсване на работното време. С акт за спиране вх. № 1 от 27.02.2009 г. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив е приел, че с т. II и с т. III на цитираната по-горе заповед № 441 от 29.12.2008 г. директорът на УДВГД - гр. Пловдив е разпоредил за един и същ персонал, работещ при режим на сумирано изчисляване на работното време и при непрекъсваем процес на работа, сменен режим на работа (дневно и нощно дежурство) и в същото време разпокъсано работно време (разделение на смяната на две или три части), което било лишено от смисъл, защото "след като е налице непрекъсваем процес на работа, няма как работната смяна да бъде разделена на няколко части посредством часове за прекъсване от порядъка на няколко часа". Тази заповед, лишена от смисъл според инспектора, представлявала нарушение на трудовото законодателство, поради което и на основание чл. 404, ал. 1, т. 4 КТ той постановил спиране на действието на нейната т. III. С посоченото по-горе решение, срещу което е подадена процесната касационна жалба, Пловдивският административен съд е отменил акта за спиране. За да постанови този резултат съдът е приел, че т. II и т. III на обсъжданата заповед визират две различни категории персонал, работещ при сумирано изчисляване на работното време. Този по т. II е персонал, който изпълнява трудовите си функции при непрекъснат режим на работа, а този по т. III работи при разпокъсано работно време, а не при непрекъснат режим на работа и поради това, според Пловдивския административен съд, т. III визира длъжности, които са изключение от т. II, т. е., по отношение на които правилото на т. II не се прилага. С касационната жалба отново се акцентира на становището, изразено в отменения акт за спиране, че "издателят на заповедта незаконосъобразно е определил работни времена, които се противопоставят - едновременно при непрекъснат режим на работа и сумирано изчисляване на работното време (т. II) е определено и работно време с разпокъсване на две или три части" (т. III) и поради това "т. III на заповед № 441 от 29.12.2008 г. противоречи на разпоредбите на КТ, касаещи непрекъсваемия процес на работа (чл. 141, ал. 6 КТ) - след като е налице непрекъсваем процес на работа не е допустимо работната смяна да бъде разделена на няколко части посредством часове за прекъсване от порядъка на няколко часа." Както се посочи и по-горе, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за неоснователна. Съпоставката на двата списъка - Списък на работните места и длъжности, на които работниците и служителите не могат да прекратяват работата си и да напускат работното си място, включително влак или возило и съоръжение, до идването на сменящите ги работници или служители, без разрешение на непосредствения ръководител на основание чл. 141, ал. 6 от КТ и чл. 11 от Наредба № 50 (заверен препис от този списък се намира на л. 92 - 95 от адм. д. № 197 от 2010 г. на ПдАС) и Списък на работните места и длъжности, за които се въвежда работен ден, разделен на части по условията на чл. 139, ал. 3 от КТ и чл. 8 от Наредба № 50 (заверен препис от този списък се намира на л. 96 - 98 от същото дело на ПдАС) - води до извода, че те съдържат: а) посочване на различни гари, а б) в случаите на съвпадащи в двата списъка гари - различни длъжности от тези гари, т. е. няма посочване едновременно в двата списъка на една и съща длъжност при една и съща гара. Така например, за гара Съединение първият списък на ред 44 (или пореден № 44) указва, че при непрекъснат режим на работа е длъжността "ръководител движение", а вторият списък на ред 17 (или пореден № 17) указва, че на разпокъсано работно време е длъжността "стрелочник/прелезопазач"; за гара Панагюрище в първия списък е включена също длъжността "ръководител движение", а във втория - също длъжността "стрелочник/прелезопазач" и така за всички гари, които са посочени и в двата списъка. Различието в длъжностите при една и съща гара, които са включени в първия списък (за работещи при непрекъсваем режим на работа) и във втория списък (за работещи на разпокъсано работно време) обуславя направения от Пловдивския административен съд извод, че списъкът по т. III съдържа длъжности, при които трудовият процес не е непрекъснат и поради това те са изключени от обхвата на т. II. Тук следва да бъде посочено, че отмененият от Пловдивския административен съд акт за спиране е бил издаден при съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 35 АПК, според което административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации (ако такива са дадени - което означава, че трябва да са били поискани) - по делото липсват данни инспекторът, издал акта за спиране, да е поискал директорът на УДВГД - гр. Пловдив да изрази становище по сигнала на синдиката, инициирал проверката. Нещо повече - при наличието на логично (и обосновано според настоящия състав на ВАС - VI отд.) обяснение, изразено в писмената защита на НК "Железопътна инфраструктура" (л. 129 от делото на ПдАС), че в т. II и т. III на заповед № 441 от 29.12.2008 г. се третира работното време на т. нар. "изпълнителски персонал" - ръководители движение, стрелочници, прелезопазачи и т. н., като в т. II е третиран въпросът за лицата, които работят при сумирано изчисляване на работното време и при непрекъснат режим на работа, а в т. III е определен персоналът, работещ при разпокъсано работно време (чл. 139, ал. 3 КТ и чл. 8 от Наредба № 50), в касационната жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив не се съдържа никакъв аргумент за необоснованост на това обяснение, а в своята съществена част касационната жалба е копие на молбата - становище, представена в производството пред Пловдивския административен съд (л. 126 и 127 от делото на този съд). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,