Решение № 9999 от 23.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4776/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Панков от Своге, чрез пълномощника му адв. Вълканов , против решение 210 от 25.02.2022 г., постановено по адм. дело 148/2021 г., на Административен съд София област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед с рег. 8121 К- 232 от 15.01.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не е обсъдено нарушението на чл. 210 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/- липса на ясно посочени фактически и правни основания; нарушена е и разпоредбата на чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР- изискваща доказателствата да бъдат събрани по ред указан в закона. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде отменена оспорената заповед на министъра на вътрешните работи като незаконосъобразна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрк. Пиперкова оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за производството. Представителят на Върховната административна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното съдебно решение за правилно и обосновано и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че към момента издаване на оспорената заповед жалбоподателя Панков е [заличен текст] по смисъла на чл.143,ал.1,т.3 ЗМВР. Установено е , че със заповед 8121К-8255/29.07.2020г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство против Ц. Панков за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Производството е образувано по повод предложение на ГДБОП изпратено на министъра на вътрешните работи, в което са посочени постъпили данни за участие на Панков в извършени от него престъпления от общ характер, а именно участник в организирана престъпна група. Сочи се, че първоначално Ц. Панков е задържан под стража, за срок от 72 часа, като в последствие по отношение на него е взета и мярка за неотклонение задържане под стража , продължила през целият период на проведеното дисциплинарно производство. Установено е, че дисциплинарно разследващия орган/ДРО/ е изготвил справка от 16.12.2020 г. и 08.01.2021г., в която се предлага на Панков да бъде наложено наказание уволнение и прекратено служебното правоотношение за неизпълнение разпоредбите на ЗМВР- по смисъла на чл.194,ал.2,т.4 , приети за съставомерни по чл.203,ал.1,т.7 ,пр.2-ро,алт.1-ва и 2-ра и т.13 ЗМВР- деяния , несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,уронващи престижа на службата. С така изготвената обобщена справка Панков е запознат и му е предоставена възможност за обяснения и възражения. В писмено депозирани такива служителят отрича да е извършил сочените нарушения ; поискал е отвод на председателя на ДРО, както и събиране на допълнителни писмени доказателства и възражения за непълно и тенденциозно разследване. Възраженията и исканията са разгледани, изготвена е нова обобщена справка, надлежно връчена на жалбоподателя. В отговор последния повторил същите си възражения и искания. След преценка на възраженията на дисциплинарно привлеченото лице, които са отхвърлени и преценка на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, министъра на вътрешните работи е издал оспорената заповед на 15.01.2021 г. Съдът е приел, че цитираните факти непротиворечиво са установени от представените по делото писмени доказателства от преписката, в това число и изготвените в рамките на наказателното производство доказателства, кадрова справка на служителя. При тези данни от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР, отговаря на изискванията за форма, предвидени в императивната разпоредба на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съдържа изискуемите реквизити - посочени са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, като по тези изводи не се спори понастоящем. Съдът е отхвърлил възражението в жалбата, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че са спазени изискванията на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, изискващ при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 2 - 15 от ЗМВР, да се издаде нарочна писмена заповед от компетентния ДНО, която е съобщена на дисциплинарно привлеченото лице, с което е изпълнено и изискването на чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита, като се е запознал със събраните материали, депозирал е обяснение и възражения. Спазени са изискванията на чл. 207, ал. 7-12 от ЗМВР, както и тези на чл. 206, ал. 3 и 4 от ЗМВР, тъй като е разкрита обективната истина, след събиране и оценка на всички доказателства. Доказателствата подробно са описани и обсъдени от ДРО и ДНО, като приетото от фактическа страна се подкрепя от същите, редовно събрани в рамките на дисциплинарното производство. Основното възражение на Ц. Панков поддържано и пред дисциплинарно наказващия орган и пред съда, съдържа се и в касационната жалба е за необективно и пристрастно разследване на ДРО , поради неприемане отвода на председателя на комисията по дисциплинарното разследване -И. Делчев. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на решаващия съд, че сочените от Панков факти- процесуална защита и представителство , осъществявани от съпругата на Панков в качеството й на [професия] по отношение на лица , свидетелстващи за факти поставящи служителя в неблагоприятна светлина в наказателно производство, сами по себе си не установяват зависимост и пристрастност на Делчев , при изпълнение на служебните му задължения- [заличен текст]. Решаващият съд е приел, че при издаване на заповедта е спазен и материалния закон. Правилно е прието, че е осъществено нарушение на изискванията на Етичния кодекс по посочените норми, което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Правилно същото е квалифицирано като тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като са доказани елементите от фактическия състав на нормата по отношение квалифициращия признак "уронване на престижа на службата". Деянието е станало известно на широк кръг от лица, като с поведението си жалбоподателят е демонстрирал незачитане на закона, същото е несъвместимо със законността и засилените морални изисквания към служителите на МВР, като не само, че не е изграждал положителен образ на служителите на МВР, а грубо го е разрушавал. ДНО е обсъдил и обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, преди да наложи наказанието, независимо че за извършеното от жалбоподателят дисциплинарно нарушение се предвижда само едно дисциплинарно наказание - "уволнение". Същото е съразмерно, с оглед грубото незачитане на установения ред и закон, настъпилите вредни последици, формата на вината (пряк умисъл), специфичното качество на нарушителя служител на МВР, призван да следи за спазването на закона, както и предходните наказания и поощрения на служителя. По тези съображения, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора, като е неоснователно възражението в касационната жалба, че не е установена обективната истина и изводите на съда са необосновани. Изводите на съда за доказаност на вменените на касатора нарушения са последователни и логични и кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства, като възражението в касационната жалба, че не са обсъдени възраженията за нарушение на изискванията на чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, съответно че от страна на ДРО не са положени усилия за установяване на дисциплинарното нарушение не намира опора в данните по делото. Възраженията в първоначалната жалба са обсъдени и съдът е изложил мотивите си като е приел, че от доказателствата, в това число и събраните по наказателното производство, които са надлежно приобщени към дисциплинарното производство се установява вмененото нарушение. на същото. Както в рамките на дисциплинарното производство, така и в рамките на съдебното производство, настоящият касатор не е поискал или представил доказателства, които да оборват направените констатации. Не е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост на изводите на съда и относно липсата на допуснати при издаване на процесната заповед съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е проследил провеждането на дисциплинарното производство и в съответствие с доказателствата е приел, че е спазена процедурата по чл. 207 от ЗМВР - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган, същият е провел разследване, съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, като изводите са съответни на събраните доказателства. Касаторът е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и тази за изменението й, осигурена му е възможност да упражни правата си, предвидени в чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. След изготвяне на двете обобщени справки и предоставянето им на служителя, съответно преди налагането на дисциплинарно наказание, дисциплинарно наказващия орган е поканил настоящия касатор да даде писмени обяснения. Не е налице и нарушение относно спазването на сроковете по чл. 195, ал. 1 и 2 от ЗМВР. Правилно съдът е съобразил и нормата на чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗМВР относно момента на откриване на нарушението и съответно началния момент за течение на двумесечния срок за налагане на наказанието, като мотивите се споделят от настоящия касационен състав, обосновани са с оглед данните за постъпване на материалите от дисциплинарната преписка при ДНО и не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователно е възражението, че когато с едно и също деяние се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и престъпление, то дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от установяване на факта на извършено престъпление, т. е. необходимо е наличие на влязла в сила осъдителна присъда, като в този случай сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 195, ал. 4 от ЗМВР, започват да текат от влизане в сила на присъдата. Правилни са изводите на съда за липса на законова пречка за провеждането на дисциплинарно производство и тогава, когато изпълнителното деяние осъществява и състав на престъпление, по аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, съответно, че привличането към наказателна отговорност е неотносимо. На касатора не е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено престъпление, поради което не е приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност, както правилно е отбелязал административният съд е отделна и независима от наказателната. Процесното деяние правилно е прието, че представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, съответно същото е такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази връзка, спорният въпрос относно съответствието на издадената заповед с материалния закон и целта на закона е правилно разрешен от решаващият съд. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина. Същият с действията си е нарушил изискванията на чл. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че ДНО правилно е субсумирал установеното от фактическа страна под цитираните норми от Етичния кодекс, съответно правилно е прието извършване на нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Правилен е изводът на съда, че с деянието е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата. Деянието е станало известно на широк кръг лица, посочени в административния акт, с което е уронен престижът на служителя и на МВР като цяло. Посочените нарушения на Етичния кодекс изпълват състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Преди всичко, извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание "уволнение", при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание - уволнение, което е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Оспорената заповед е в съответствие с целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в МВР да се упражнява от служители, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона, а не го нарушават. Приемайки, че издадената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При постановяването на решението си АССО не е допуснал съществено нарушение на процесуалния и нарушение на материалния закон или необоснованост, поради което не е налице касационно основание за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,