Решение № 2157 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10685/2011 г.

Решение № 2157 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10685/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елена Рускова Виткова от гр. София против решение № 3126 от 24.06.2011 г. по адм. дело № 3664 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърленото оспорването на заповед № 1141Б/1.04.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Представени са нови писмени доказателства. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на заповед № 1141Б/1.04.2011 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, с която Елена Рускова Виткова от гр. София е била лишена от целеви помощи за отопление да възстановяването на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години, на основание чл. 14а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Възстановяването на недобросъвестно получените социални помощи е било наредено със заповед № 1141А/1.04.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост. Решението на Административен съд София - град е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 14, ал. 5 от Закона за социално подпомагане. Изводът за недобросъвестно поведение на оспорващата при получаването на целеви помощи за отопление за отоплителни сезони 2006/2007 г., 2007/2008 г. и 2009/2010 г. обосновано произтича от обстоятелството, че в подадените молби - декларации за отпускане на помощите тя не е декларирала притежаваните от нея идеални части от недвижими имоти (зеленчукови градини и ниви). Изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила са неоснователни. С приложената към касационната жалба заповед № 1141ББ от 21.04.2011 г. не е извършено изменение на оспорената заповед № 1141Б от 1.04.2011 г. за лишаване на жалбоподателката Виткова от целеви помощи за отопление до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години. Допълнени са мотивите за издаването на акта, като са идентифицирани притежаваните и недекларирани от лицето земеделски имоти. При положение, че административният орган не е преразгледал въпроса относно лишаването на жалбоподателката от целеви помощи за отопление, не е налице хипотезата на чл. 91 от АПК, в която на оспорване подлежи актът за изменение. Приложеното към касационната жалба удостоверение по ч. гр. дело № 1277/2011 г. на Районен съд - Монтана относно постъпила молба от жалбоподателката Виткова за отказ от откритото през 1991 г. наследство не може да повлияе върху извода за нейната недобросъвестност по смисъла на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП към датите на подаване на молби-декларациите и получаването на социалните помощи. Разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 30.05.2003 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, в сила до 26.05.2008 г., съответно от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, в сила от 27.05.2008 г., създават право на целева помощ за отопление в полза на лицата и семействата, които отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Съгласно допълнителното условие по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП социалната помощ се отпуска, ако лицата или семействата не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Както правилно е приел първоинстанционният съд, въпросът във връзка с действително получаваните доходи от недвижимите имоти е ирелевантен към създаденото допълнително условие с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. Жалбоподателката Виткова е притежавала идеални части от недвижими имоти, които могат да бъдат източник на доходи (от продажба, наем, добив на земеделска продукция) и не служат за обичайно потребление, но не ги е декларирала. Съзнателното затаяване на известни на декларатора правнорелевантни факти е проява на добросъвестност по смисъла на закона. На основание чл. 14, ал. 5 от Закона за социално подпомагане лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,