Решение № 6337 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2016 г.

Решение № 6337 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. В. против решение № 2535 от 15.12.2015 г. по адм. дело № 2326/2015 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 286 от 15.07.2015 година на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, с което е прието за установено, че по отношение на В. не е извършено нарушение на закона, за което е образувана преписка № 199 по описа на КЗД за 2013 година. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против решението на КЗД да бъде уважена. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация и и директора на [ЮЛ], филиал П., чрез процесуални представители оспорват касационната жалба като неоснователна. Останалите ответници- Ректора на [ЮЛ] С., С. Ц. И., Д. Т. Н., Л. И. П. -С., М. Н. Т. и Е. А. Й. - не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд- П. е поставено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореното решение № 286 от 15.07.2015 година е издадено от компетентния орган съгласно правомощията на КЗД, изброени в чл. 47 ЗЗД, в предвидената в чл. 66 от ЗЗД писмена форма, с установените в текста реквизити и при спазване на административно производствените правила, и в съответствие материалноправните разпоредби. Заключението на съдебния състав е направено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Цитираният нормативен акт предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1. Както пряката дискриминация по чл. 4, ал. 2, така и непряката по чл. 4, ал. 3 от ЗЗД представляват поставяне на лицето в по - неблагоприятно положение в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 от ЗЗД) или поставяне на лицето в по-неблагоприятно положение на основата на някой от признаците в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД чрез привидно неутрална норма (чл. 4, ал. 3 от закона). Във всеки от случаите неблагоприятното третиране на лицето следва да е на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или в случая да е на база възрастта. В конкретния казус правилно и в съответствие със смисъла на посочените текстове съставът на административния съд приема, че при издаването на Заповед № 2145 от 09.07.2012 година на Ректора на [ЮЛ], с която в изпълнение на решение на академичния съвет е разпоредено в 7 дневен срок преди датата на всеки академичен съвет, започвайки от учебната 2012/2013 година, преките ръководители на звената да депозират пред зам. ректор - предложения за съкращаване в щата на всички места, заемани от нехабилитирани преподаватели и служители, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не са заявили желание да упражнят това свое право; както и на аналогичната заповед /№ 215/10.07.2.0212 година/ издадена от директора на [ЮЛ]., филиал П. - соченият термин "възраст" е свързан с придобиването право на пенсия, което е обективен факт и прилагането му по отношение на В. се явява оправдано от закона, а не е дискриминационен акт. Съдът правилно и законосъобразно, въз основа на събрания доказателствен материал, е приел че в разглеждания случай не може да се приеме, че спрямо С. В. е била упражнена дискриминация по признаци "възраст" и "лично положение". Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/ -уреждащи основанията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст засяга всички лица, които са в една възрастова група, съгласно изискванията на закона.. Следователно заповедите не са съобразени единствено и само с с възрастта на адресата, а с наличието на основанията за прекратяване на служебните правоотношения съгласно чл. 68 КСО, поради което, а също и с оглед обстоятелството, че не са налице доказателства, които да установяват, че по признак "възраст" жалбоподателката е третирана различно в сравнение с други служители на [ЮЛ]., които също отговарят на условията за пенсиониране, правилно първоинстанционният съд приема, че при издаване на заповедите на академичното ръководство, жалбоподателката не е третирана неблагоприятно и дискриминация по признак "възраст" спрямо нея не е осъществена. Ирелевантен за разглеждания спор е законосъобразността на оспорена пред гражданския съд на заповед за прекратяване на трудово правоотношение с В.. Неоснователно е твърдението на касатора, че съда е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като е допуснал до участие в производството по делото лицето М. Н. Т. и като заинтересовано лице и като процесуален представител- адвокат на друго заинтересовано лице- директора на [ЮЛ], филиал П.. Касае се за лица със сходни интереси, поради което при липса на друга пречка/например на представителна власт/е допустимо едната страна да представлява освен себе си и друга такава с идентични интереси. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че оспореното съдебно решение е валидно и допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение,