Решение № 12273 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7097/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез процесуален представител гл. юрк. М. Механджиева, против Решение 3094/10.05.2024 г., постановено по адм. д. 4343/2023 г. на Административен съд София-град. Релевират се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Считат, че в производството по одобряване на оспорения ПУП са спазени административно-производствените правила, спазени са материалноправните разпоредби на ЗУЗСО, ЗУТ и актовете по прилагането му. Проектното решение е целесъобразно и отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В съдебно заседание, касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба Меркурий -99 ЕООД, чрез адв. Минчева, в писмен отговор и в съдебно заседание, взима становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя Решение 17 на Столичния общински съвет от 12.01.2023 г., с което е одобрен проект за Изменение на план за улична регулация при о.т. 299б (нова), м.Младост 1 - Мусагеница район Студентски, Столична община, план за застрояване и план за регулация за преструктуриране на жилищен комплекс м. Младост 1 Мусагеница" в граници: бул. Д-р Г. М. Димитров", бул. "Климент Охридски", ул. Проф. Марко Семов", ул. "169" и ул. Въртопо", район "Студентски" и план-схеми по чл. 108 от ЗУТ, в частта за ПИ с идентификато 68134.1602.6307, попадащ в УПИ VII кв. 48 и присъжда на дружеството - жалбоподател направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че в оспорения акт не е спазена изискуемата форма, тъй като липсват мотиви, които да доказват по безспорен начин как органът е формирал воля за издаването на оспорения административен акт касателно имота на жалбоподателят. Счел е, че в хода на административното производство са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, които могат да се определят като съществени. Като довод съдът изтъква загубата на правно действие на Решение СО-8-ЕО/2015 г. на Директора на РИОСВ София да не се извършва ОВОС на проекта за ПУП, поради изтеклия пет годишен срок. Посочено е, че становището на Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори при СОС от 02.11.2022 г. не може да замести като правни последици Решението на Директора на РИОСВ София. Съдът приема и че издадения административен акт е издаден в противоречие с материалния закон. Посочва, че процесният план се явява такъв по чл.110, ал. 4 ЗУТ и при изработването му следва да се спазват изискванията на чл. 22 ЗУТ. Счел е, че като не е съобразил предвижданията на действащия ПУП, ответникът е приел процесното решение в противоречие и с изискването на ЗУТ за стабилност на административните актове за одобряване на подробни устройствени планове. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, анализирал е заключението на вещото лице по назначената, приета и неоспорена СТЕ, взел е предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, и е достигнал до верни правни изводи. Правилен е изводът на съда, че административният акт не съдържа мотиви липсват изложени фактически и правни основания, наложили постановяването му, като такива не се извличат и от другите документи, които го предхождат и които са част от административната преписка. Само на това основание обжалваното решение, в оспорената част е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Това са фактическите констатации, които е направил административният орган, както и въз основа на какви доказателства е извел тези фактически констатации. Липсата им сочи на порок на решението, в оспорената част, тъй като препятства възможността за проверка материалната законосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му, в какъвто смисъл първоинстанционният съд е изложил мотиви. Едва след като се посочат фактическите и правни основания относно промяна на отреждането на имота, следва да се провери налице ли са фактите, предвидени в правна норма за такава промяна. Правилен е и изводът на съда, че Становището на Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори при СОС от 02.11.2022 г. не може да замести като правни последици Решението на Директора на РИОСВ София от 2015 г., което е загубило правното си значение. Т.е процесния план е приет без наличието на съгласуване с РИОСВ София относно необходимостта от извършване на екологична оценка. Такова съгласуване е задължително с оглед изискванията на чл. 81, ал.1, т.1 ЗООС. Липсата му води на извод за допуснато съществено нарушение на админйстративнопроизводствените правила допуснато при одобряването на процесния ПУП-ПРЗ. По делото е установено, че поземлен имот с идентификатор 68134.1602.6307 попада в обхвата на ПУП - ПРЗ по обжалваното Решение 17 по протокол 68 на СОС от 12.01.2023 г. Съгласно обжалвания ПУП - ПР, имот с идентификатор 68134.1602.6307 попада в УПИ VII за озеленяване с режим на Тго от кв. 48, алея и паркинг към задънена улица. Съгласно ОУП на СО поземлен имот с идентификатор 68134.1602.6307 попада в устройствена зона за преобладаващо комплексно застрояване Жк, с устройствени показатели по т. 2 на Приложението към чл. З, ал.2 на ЗУЗСО: макс. Пл - 40%, Кинт - 3, мин. озеленяване - 40%, максимална кота корниз - 26м за жилищно строителство и 32 м. за обществено строителство. Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.5 от ЗУТ, предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. Според предвиденото в чл.22, ал.6 ЗУТ, при урегулиране на поземлени имоти в съществуващите квартали с комплексно застрояване, отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите сгради се определят по правилата за комплексно застрояване. Плътността и интензивността на застрояване в такива имоти не може да надвишава определените с плана параметри за съответната устройствена зона при спазване на показателите и за отделните квартали в зоната. Предназначението на терени, находящи се в един квартал, не може да бъде променяно с цел уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелени площи, определени в наредбата по чл.13, ал.1. Съгласно чл.22, ал. 7 ЗУТ, при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл.13, ал.1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл.63, ал.1. Следователно разпоредбата допуска поземлен имот да се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване, когато за него не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона (плътност, интензивност на застрояването и минимални изисквания за озеленяване). В случая това условие не е изпълнено. Тъй като процесният имот не попада в междублоково пространство, той може да бъде застроен с устройствените показатели в ОУП и предходния ПУП. Запазването на съществуващото по предходния план предназначение на имота е възможно със застрояване, чийто показатели са допустими за устройствената зона Жк по ОУП и без да се нарушават нормативите за озеленени площи по чл. 21, ал. 4 от Наредба 7 от 22 декември 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Предвиденото в процесния проект за изменение на ПУП озеленяване надвишава показателите, установени за територията на комплекса. Озеленяването е предвидено върху 29% при установен от чл. 21, ал. 4 от Наредба 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ минимум от 15 на сто от общата територия на жилищния комплекс. Налице е противоречие на предвижданията за процесният имот с принципа, установен в специалната разпоредба на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. След като проектът за ПУП урежда процента озеленени площи за територията на жилищния комплекс и то в степен, превишаваща норматива по чл. 21, ал. 4 от Наредба 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, урегулирането на имотите за застрояване представлява по-икономичния подход за устройването им, който постига благоприятно за собственика решение и същевременно спестява нуждата от разходването на допълнителни общински ресурси за провеждане на последващо отчуждително производство, налагащо и обезщетяване на титулярите на права с пазарната цена на имотите. С оглед горното, одобреният ПУП в спорната му част не е съразмерен и по общите правила на чл. 6, ал. 4 вр. ал. 2 и 3 АПК. В случая решението на СОС, в оспорената му част, е непропорционално на степента на неблагоприятно въздействие на акта в правната сфера на ответната страна, доколкото общественият интерес от осигуряването на територия за озеленени площи ще бъде удовлетворен и при различно от разпореденото предвиждане за имота. Административният орган не е мотивирал конкретна необходимост от увеличаване на озеленените площи, надхвърлящо нормативните показатели, именно в обхвата на територията на процесният имот. Затова и решението не се основава на критерий, обуславящ завишени изисквания към мерките, с които да се изпълни целта на акта. В случая не са налице предпоставките на чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 2 ЗУТ за изменение на плана, както и не е налице основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Одобреното изменение на подробния устройствен план за регулация противоречи на императивните разпоредби на чл. 104, ал. 1, изр. второ ЗУТ, според които предвижданията на общите устройствени планове са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Административният акт противоречи и на целта на ЗУТ, тъй като предприетата инициатива въвежда ограничения в правото на собственост на жалбоподателя в по-голяма степен от изискуемата за постигането на целта по чл. 1, ал. 1 ЗУТ. Нарушена е и разпоредбата на чл.103, ал. 4 ЗУТ, която изисква съобразяване на всички подробни устройствени планове с предвижданията на общите устройствени планове и има императивен характер. В тази връзка е и изричната разпоредба на чл.134, ал. 3 ЗУТ, съгласно която изменението на ПУП в противоречие на ОУП е допустимо само при предварително изменение на ОУП, което в случая не е налице. В настоящия случай собственият на дружеството имот съгласно ОУП подада в зона Жк, а не в зона за озеленяване в режим на Тго. В случая ОУП не е изменен и незаконосъобразно ПУП-ПРЗ отрежда имот с идентификатор 68134.1602.6307 за друго благоустройствено мероприятие. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното и доказано искане от процесуалните представители на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 07.07.2024 г. Налице е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е неоснователно, тъй като съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,