Решение № 591 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 311/2010 г.

Решение № 591 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 311/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Лидия Рикевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Постъпила е молба от В. С. Ю. за отмяна на решение № 258 от 03.10.2001 г. по гр. д. № 4745/96 г. на СГС, както и на решение № 1* от 13.01.2003 г. по гр. д. № 435/02 г. на ВКС IV ГО. Ответниците по молбата С. А. Ж. и М. Я. С. оспорват изложеното в нея и молят да се остави без уважение. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305, ал. 2 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: Ница В. Ж., С. А. Ж. и М. А. Ж. са предявили срещу В. С. Ю. иск по чл. 7 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху апартамент находящ се в гр. С., ул. "И" № 5 ет. 4 /трети надпартерен/, заедно с избено и таванско помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. С решение от 28.06.1996 г. по гр. д. № 1272/93 г. СРС е отхвърлил исковете. По жалба на ищците, с решение от 11.06.1997 г. по гр. д. № 4745/96 г. СГС е отменил първоинстанционното решение и е разгледал спора по реда на чл. 208, ал. 2 ГПК (отм.). С решение /определение/ № 1* от 20.07.1998 г. по гр. д. № 732/98 г. ВКС IV ГО е оставил без разглеждане молбата на Валерия Ю. за преглед по реда на надзора на решение от 11.06.1997 г. по гр. д. № 4745/96 г. СГС. С решение № 97 от 12.03.1999 г. петчленен състав на ВКС е оставил без уважение молбата на В. Ю. за преглед по реда на надзора на определение № 1* от 20.07.1998 г. по гр. д. № 732/98 г. ВКС IV ГО. С решение № 258 от 03.10.2001 г. по гр. д. № 4745/96 г. СГС е признал за установено че договорът от 07.01.1987 г. за продажба на процесния апартамент е недействителен поради нарушение на нормативните актове и е уважил исковете срещу В. Ю. по чл. 7 ЗВСОНИ. С решение № 1948 от 13.01.2003 г. по гр. д. № 435/02 г. ВКС IV ГО е оставил без уважение молбата на В. Ю. за преглед по реда на надзора на решение № 258 от 03.10.2001 г. по гр. д. № 4745/96 г. на СГС. Посоченото в молбата основание за отмяна на посочените съдебни актове е чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК в редакцията с ДВ бр. 42 от 05.06. 2009 г., заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато Е. съд за правата на човека /ЕСПЧ/ с окончателно решение е установил нарушение на К. за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Като основание за отмяна на решенията молителката посочва решение на ЕСПЧ от 02.07.2009 г. по дело "Ю". Предвид нормата на чл. 44 § 2 от КЗПЧОС, с писмо на Министерство на правосъдието от 13.04.2010 г. е установено, че решението е влязло в сила на 02.10.2009 г., както и че на молителката е изплатено присъденото от ЕСПЧ обезщетение. С решението на ЕСПЧ е разгледана молбата на Ю. с № 19162/03 г. и на присъединилия се към нея през 2008 г. Александър С., син на молителката. Предмет на настоящата молба за отмяна е решението само в частта, касаеща жалбата на Ю. В мотивите на решението на ЕСПЧ е прието, че жалбоподателката е била лишена от своята собственост не поради нейна вина и без подходяща компенсация, като "са били налице пропуски които може да се вменени във вина на г-н В. и общината", както и че справедливото равновесие изисквано съгласно чл. 1 от Протокол № 1 не би могло да бъде постигнато без подходяща компенсация, затова бил приложим чл. 41 от К. В диспозитива на решението съдът записал че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 от КЗПЧОС по отношение на Ю., затова Република България е осъдена да и заплати 3 000 И за неимуществени вреди и 2 500 И разходи и разноски. Отхвърлени са останалите искове за справедливо обезщетение. Настоящият състав счита, че молбата за отмяна на посоченото основание е неоснователна. От една страна, правилността на решенията чиято отмяна се иска не са засегнати от установеното от ЕСПЧ нарушение. От друга страна, решението на ЕСПЧ не вменява задължение за държавата да осигури непременно възможност да се възобнови производството по конкретния правен спор. В мотивите му се съдържа само препоръка да се компенсират последиците от нарушението на чл. 41 от КЗПЧОС. Задължението да се отстранят последиците от нарушението изисква реално възстановяване на предишното положение когато това е възможно, обезщетяване или други мерки според обстоятелствата на конкретния случай. Решението което установява че действие или акт на държавата на отнемане на право на собственост е в нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 не възстановява собствеността. Повторното разглеждане на делото е само едно от средствата за отстраняване на установеното нарушение. Подходящи мерки за изпълнението на решението на съда са също така отговорност за вреди, амнистия, помилване, реабилитация, възстановяване на права, издаване на отказани разрешения, поправки в регистри, публично извинение, възобновяване на съдебни производства и др. Затова в чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК изрично е записано, че условие за отмяна на постановеното решение е новото решение да отстрани последиците от нарушението. Въпреки че има констатирано нарушение на КЗПЧОС, новото решение няма да може да отстрани последиците от нарушението чрез заплащане на справедливо обезщетение. Правното основание на иска срещу молителката е по чл. 7 ЗВСОНИ. Както е прието и в тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК, искът по чл. 7 ЗВСОНИ е специален установителен иск. Предмет на този иск е прогласяване нищожността на придобивните гражданскоправни сделки с които имотите по чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица. С решението по този иск не се присъжда обезщетение и тогава, когато не по вина на ответника договорът за продажба на имота е прогласен за нищожен. Според ал. 2 на текста, гражданите, чиито имоти са отнети с влязло в сила съдебно решение, получават обезщетение по чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ, т. е. предвиден е друг, специален ред за присъждане на справедливо обезщетение. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответниците по молбата претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, молителката дължи заплащане на 1 000 лв. разноски. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС,