Решение № 8604 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2010 г.

Решение № 8604 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Борис Димитров Иванов от гр. Кресна, против Решение № 755 от 19.12.2009 г., постановено по адм. дело № 809/2009 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за извършено плащане изх. № 01-012/1701 от 23.07.2009 г. на Областна разплащателна агенция - Благоевград - ДФ "Земеделие". В касационната жалба е развито оплакване за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, като се поддържа само едно възражение, че необосновано съдът е приел, че жалбоподателят е уведомен за извършената проверка, при която са констатирани различия между декларираните за подпомагане площи и установените на място. Твърди, че не е получавал уведомително писмо за проверката. В подкрепа на твърдението си сочи, че е получил второ уведомително писмо, което е довод, че е нередовно получаването на първото. Оспорва извода на съда за наличие на наддекларирани площи. Иска отмяна на решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В с. з. касационната жалба се поддържа от пълномощника на касатора адв. Поповски. Ответната Областна дирекция - Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Зарева, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни доводи са развити в представено писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че решението е неправилно, тъй като съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган. Материалната компетентност на Областните разплащателни агенции на ДФ "Земеделие" се съдържа в разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", действувал към момента на издаване на уведомителното писмо с характер на индивидуален административен акт, като същите нямат правомощия да извършват директни плащания по заявления, както и да намаляват размера или да отказват плащане по Схеми за национални доплащания. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), ДФ "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акредитация. Органи на фонда са Управителен съвет от 11 члена и изпълнителен директор. Съгласно чл. 43, ал. 1 и ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателна агенция извършва директни плащания по подадени заявления и намалява или отказва плащането по Схемата за единно плащане на площ. Законодателят не е предвидил възможност за делегиране на тези правомощия на Областните разплащателни агенции. Като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Благоевград се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор против цитираното уведомително писмо за извършено плащане от 23.07.2009 г. на ОРА - Благоевград - ДФ "Земеделие". От доказателствата в преписката и представените от страните, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че жалбоподателят е подал общо заявление за единно подпомагане на площ за кампания 2008 г. с уникален идентификационен номер (УИН) - 01/260508/13242 и с уникален регистрационен номер (УРН) - 195320, с което е заявил за подпомагане 13 броя парцели с обща площ от 16.64 хектара по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони (НР1). По заявлението е извършена административна проверка по ИСАК, както и е извършена проверка на място от експерт на Регионален технически инспекторат - Благоевград на заявените площи - затревени площи - мери и пасища. Резултатите от проверката са обективирани в контролен лист от 07.04.2009 г., като в същия е отразено, че седем от заявените за подпомагане блокове земеделско стопанство (БЗС) с подробно посочените номера са обрасли с храстовидна и дървесна растителност, а два са напълно недостъпни. Посочената част възлиза на 8.72 ха, което е повече от половината от заявената за подпомагане площ - 16.64 ха. Жалбоподателят е уведомен за извършената проверка, видно от уведомително писмо - обратна разписка от 25.05.2009 г., с приложен и контролен лист от проверката, връчено му на 28.05.2009 г. Констатираните несъответствия са характеризирали площта като недопустима за подпомагане, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 39 от ЗПЗП да е "ползвана земеделска площ". На основание чл. 51 от Регламент на Комисията 796/2004 г., е наложена санкция върху площта, с която е кандидатствал кандидата, и тъй като наддекларираната площ (недопустима, тъй като не е обработена) възлиза на повече от половината заявена площ не е изплатена субсидия и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 2649.94 лв. Отказът изцяло да се изплати субсидия по СЕПП и НР1 на жалбоподателя, както и наложената санкция за бъдещ период е обективиран в оспореното писмо. При тези данни, съдът е приел, че оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт, тъй като обективира волеизявление на компетентен административен орган, съдържащо отказ за изплащане на суми и налагане на санкции, което засяга правната сфера на жалбоподателя и е акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената в чл. 59 от АПК форма. В тази насока е посочил, че ДФ "Земеделие" е акредитиран и като Разплащателна агенция, поддържаща и използваща системата ИСАК. Съдът се е позовал на заповед № 01/РД/1104 от 15.07.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която същият, в качеството си на изпълнителен директор на РА, е упълномощил експертите от ОРА да подписват уведомителните писма за извършено плащане за кампанията за директни плащания за 2008 г. Касационната инстанция не следва да се занимава с възражението на прокурора относно компетентността на органа, издал акта, тъй като липсва такова оплакване в касационната жалба, а съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Не са налице и основанията на чл. 218, ал. 2 от АПК - необсъждането от първоинстанционният съд на въпроса за компетентността на издателя на акта, съгласно задължението му по чл. 168 от АПК съставлява нарушение на процесуалните правила, какъвто порок не е въведен в предмета на касационно оспорване. Постановеното решение не страда от сочените в касационната пороци и следва да бъде оставено в сила. Обоснован с оглед данните по делото е изводът на съда, за неоснователност на възражението на жалбоподателя, че не е уведомен за извършената проверка на място. Проверката на място е извършена на основание Заповед № РД09-53 от 21.01.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която е разпоредено общо извършване на бързи проверки на място на 100% от площите, заявени за подпомагане през 2008 г. като пасища, мери и ливади и които не са били предмет на проверка на място от Техническия инспекторат на РА през 2008 г. Конкретно за жалбоподателя е издадена и Заповед № 72188 от 20.02.2009 г. на Техническия инспекторат, с която е наредено на експерт Орхан Арнаудов да извърши проверката на място на заявените за подпомагане 13 парцели в с. Влахи. Резултатите от проверката са надлежно съобщени на жалбоподателя, като му е връчен и контролния лист, който ги обективира, като в него се съдържат констатациите за недопустимо наличие на дървесна и храстовидна растителност, пълна липса на достъп до някои от парцелите. На последните е направена проверка по ортофотокарти. На представените като доказателства копия от ортофотокартите с просто око се вижда наличието на храсти и дървета в площите, заявени за подпомагане. Жалбоподателят не е направил каквито и да възражения против констатациите, както и против начина на уведомяването му, в това число и в рамките на съдебното производство. Съдът в с. з. на 19.11.2009 г., двукратно е дал на страната възможност да посочи доказателства, дори нещо повече изрично му е указал, в това число и чрез процесуалния му представител адв. Поповски, че не сочи доказателства за твърдения си в жалбата. Независимо от това, страната не е оспорила представените от административния орган доказателства, не е представила други доказателства, не е направила доказателствени искания. При това положение възражението за необоснованост на изводите на съда, които са съобразени със събраните доказателства, в това число и уведомителното писмо е напълно голословно. Правилно е отхвърлено възражението, че жалбоподателят не е уведомен предварително за проверката, която ще му бъде извършена. Липсва подобно законово задължение за администрацията, в това число и за специализираната администрация на Регионален технически инспекторат, който съгласно чл. 45 от действалия към този момент Устройствен правилник на ДФ "Земеделие" е натоварен с дейността по осъществяване на проверки на място на заявените за подпомагане площи на кандидатите. Съдът правилно е приложил и материалния закон. При наличие на недопустими за подпомагане площи - такива, които не са обработени и са обрасли с храсти и дървета, а са заявени като ливади и затревени, не са налице изискванията на чл. 39 от ЗПЗП да се получава подпомагане за земя, която се ползва и стопанисва. Правилно са приложени и нормите на чл. 43, ал. 3 и 4, във връзка с Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета на Европа относно отказа за изплащане на суми за подпомагане и определените санкции за бъдещ период. Възражението, че касаторът е получил второ уведомително писмо, което е довод, че ненадлежно е уведомен за резултатите от проверката не може да бъде споделено. Така нареченото второ писмо е обобщаващо резултата от цялостната проверка на заявлението - както от проверката на място, така и тази извършена чрез системата ИСАК, и не се припокрива по съдържание с уведомителното писмо, относно проверката на място, което следва задължително да бъде връчено на кандидата. Представеното към касационната жалба писмо от 21.10.2009 г. касае подпомагане не за процесната кампания 2008 г., а за следващата и е ирелевантно за спора. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдът необосновано е приел, че са налице наддекларирани площи, тъй като и през 2007 и през 2008 г. касаторът е декларирал едно и също количество от 16.64 хектара. В случая неточно е възприет законовия термин - наддекларирани площи. Не става дума за площи в повече от посочените в заявлението, а за такива, които кандидатът не стопанисва, т. е. недопустими за подпомагане площи, представляващи разликата от заявената и установена на място, отговаряща за подпомагане площ. Възраженията в касационната жалба са неоснователни и постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение