Решение № 5946 от 16.6.2022 г. на ВАС, IV о.
ВАСЧетвърто отделение16.06.2022 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 162 от 22.12.2021г., постановено по адм. дело 317/2021 г. на Административен съд - Търговище.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Община Антоново, [ЕИК], гр. Антоново, [улица], представлявана от кмета Х. Мехмедов, сумата от 3 000 лева /три хиляди/- разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРА РАЙЧЕВА/п/ МАРИЯ РАДЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", срещу решение 162 от 22.12.2021 г., по адм. дело 317/2021 г. на Административен съд Търговище. В касационната жалба са изложени подробно мотивирани доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови такова по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Община Антоново срещу обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на на направените разноски за две инстанции. Ответникът Община Антоново, чрез процесуалния си представител адв. С. Костов, е депозирал писмен отговор, в който са релевирани доводи за неоснователност на касационната жалба. Тези доводи се поддържат от пълномощника и в проведеното открито съдебно заседание, в което се отправя до Върховния административен съд първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените разноски по водене на делото за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение приема жалбата за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Административният съд е установил правилно фактическата обстановка, която в синтезирани мотиви се свежда до следното: Община Антоново е сключила Договор 25/321/01345 от 27.11.2012г. за отпускане на БФП по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони"Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007- 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР с размер на помощта въз основа на представени документи по Проект 25/321/01345 в размер на 5 085 700, представляваща 100 % от целия размер на одобрената инвестиция. Предмет на договора е получаването на помощ за извършването на дейностите, посочени в заявлението за подпомагане на горепосочения проект, а именно изготвяне на технически проект за водопровод "Семерци- Добротица- Любичево" . При проведен одит за периода16.10.2013г.- 30.06.2015г. са констатирани нарушения на правилата за възлагане на обществената поръчка с горепосочения предмет от възложителя Община Антоново, обективирани в издадения окончателен доклад реф. RD1/2015/832/BG/FIL на Европейската комисия, свързани с документацията по възлагането на обществената поръчка. На 14.12.2020г. Община Антоново е изпратила възражение против предложението. На 11.10.2021г. зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е издал процесния административен акт, с който на основание чл.73, ал.1 във връзка с чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ и чл.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредбата/ е приел, че е налице нарушение по чл.15, ал.6 от ЗОП /отм./, тъй като е налице незаконосъобразно разделяне на обществени поръчки, предвидени за едно и също кандидатстване за финансиране по при реализирането на проекти, както следва: 1/ изготвяне на технически проект за водопровод "Семерци- Добротица- Любичево" в размер на 41 500 лв. без ДДС; 2/ изготвяне на технически проект за реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа за [населено място], общ. Антоново, в размер на 50 200 лв.; 3/ изготвяне на технически проект за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа на [населено място], общ. Антоново. В мотивите на обжалвания административен акт е възприета тезата, че диференцираният метод за налагане на финансова корекция е неприложим, а последната следва да бъде определена по пропорционалния метод, като нарушението може да бъде отнесено към категорията нарушения, посочени в т.2 "Незаконосъобразно разделяне на поръчките за строителство/услуги/доставки" от Приложение 1а към чл.2, ал.2 от Наредбата. За норушение по чл.15, ал.6 от ЗОП /отм./, изразяващо се в незаконосъобразно разделяне на обществени поръчки, предвидени за едно и също кандидатстване за финансиране, което попада в обхвата на т.2 от Приложение 1а към чл.2, ал.2 от Наредбата в относимата редакция към 06.03.2020г., административният орган е наложил финансова корекция в размер на 100 % от стойността на финансовата помощ, като в т. II от акта по отношение на Община Антоново е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена финансова помощ по договора за БФП в размер на 41 500 лв. без ДДС, равняваща се на 100% от стойността на финансовата помощ за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет "Технически проект за водопровод "Семерци- Добротица- Любичево", както и ДДС в размер на 8 300 лв. С решение 162 от 22.12.2021 г., по адм. дело 317/2021 г. на Административен съд Търговище е отменено Решение 03-РД/3280/11.10.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за налагане на финансова корекция в размер на 100 % от стойността на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по Договор 25/321/01345 от 27.11.2012г. за отпускане на БФП по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007- 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, и е установено публично държавно вземане в размер на 41 500 лв. и ДДС в размер на 8 300 лв. Със същото решени ДФ "Земеделие" е осъден да заплати и сторените разноски по делото в размер на 2 898.40 лв. За да постанови обжалвания съдебен акт, административният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, както и че в него се съдържат фактически и правни основания, с оглед изискванията на чл. 59, ал.2 , т. 4 от АПК, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила и на материалния закон. Обжалваното решение е правилно. С Решение 03-РД/3280/11.10.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е констатирано нарушение на разпоредлата на чл.15, ал.6 от ЗОП /отм./, според която "не се допуска разделяне на обществена поръчка с цел заобикаляне прилагането на закона, включително при поетапно строителство, когато завършеният етап не може да получи разрешение за ползването на самостоятелен обект". В контекста на съдържанието на визираната норма, административният съд законосъобразно е приел, че възприетият от органа идентичен предмет на обществените поръчки не намира опора в данните по делтото, а критерият "еднакъв източник на финансиране" за задължително разделяне не е предвиден нито в отменения, нито в понастоящем действащия ЗОП. Съдът правилно е посочил, че критерият, въз основа на който следва да бъде преценено сходството на обществените поръчки, респективно необходимостта от тяхното разделяне, е единствено предметът на тези поръчки. Обратното би означавало неоправдано ограничаване на публичните изпълнители с оглед неповтаряемостта на източника на финансиране- държавния бюджет или финансовите средства от Европейския съюз, което е би било в противоречие с основните принципи на ЗОП за насърчаване на свободната конкуренция. Възложените обществени поръчки имат различен предмет и се отнасят за различни населени места, поради което и не се е налагало разделянето им. Налага се извод за законосъобразност на преценката на първостепенния съд, че при липса на соченото нарушение на чл.15, ал.6 от ЗОП /отм./, не е налице и нередност, тъй като такава има само в случаите, в които е установено нарушение на правото на ЕС или на националното право /чл.2, т.36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013г./. От друга страна, липсата на нередност прави безпредметно обсъждането на въпроса за изтеклата давност, а така също и на правомерността на наложената финансова корекция, която, с оглед всичко изложено по- горе, се явява неправомерна. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че като е отменил оспореното решение на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, касаторът дължи да заплати на ответника сторените разноски в настоящото производство, които възлизат на 3 000 лв., видно от представените доказателства ведно с депозирания списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 изр.1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение