Решение № 9663 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 248/2009 г.

Решение № 9663 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 248/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието против Решение № 228/04.11.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е прието за установено, че Министерство на правосъдието е допуснало непряка дискриминация на основание признак "обществено положение при упражняване правото на труд" по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) чрез въвеждане в чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/06.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители (Наредба № 1) изискването в заявлението за кандидатстване за частен съдебен изпълнител да се посочва само един съдебен район на действие, което с оглед постигането на законовата цел - реформа на принудителното изпълнение чрез въвеждане на смесена система на частно и държавно принудително изпълнение на територията на цялата страна не е обективно оправдано и не е подходящо като средство за реализация на реформата; допуснало е непряка дискриминация на основание признак "обществено положение при упражняване правото на труд" по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. на кандидатите за участие в конкурс за частни съдебни изпълнители, състоял се през месец август 2006 г., тъй като са били поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с кандидатите в провеждани от Министерство на правосъдието конкурси за съдии по вписванията, за държавни съдебни изпълнители и за нотариуси; спрямо Виолета Иванова Минева от гр. София от страна на Министерство на правосъдието е извършена непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. на основание признак "обществено положение при упражняване правото на труд" и че прилагането на чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от страна на Министерство на правосъдието е непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. спрямо широк кръг взискатели от съдебните райони: Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Разград, Смолян, в които действат единствено държавни съдебни изпълнители и които взискатели са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с взискателите от съдебните райони: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Добрич, Кърджали, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Силистра, Сливен, София-град, София-област, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, където е предоставена възможност да се избира между частни и държавни съдебни изпълнители при условията на конкуренция; на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. е препоръчано на Министерство на правосъдието да се предприемат действия по отмяна на нормативно установеното изискване, съдържащо се в чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1, чието прилагане е довело и може и в бъдеще да доведе до неравно третиране и на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1 от същия закон на Министерство на правосъдието е дадено задължително предписание да бъдат отстранени нарушенията на законодателството за предотвратяване на дискриминацията и за в бъдеще да се спазват ЗЗДискр. и други закони, уреждащи равенство в третирането и е даден едномесечен срок за уведомяване на КЗД за предприетите мерки за изпълнение на задължителното предписание. Твърди се, че оспореното решение на КЗД е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованите страни - Красимир Цанков Сараджов, Виолета Иванова Менева, Иван Костадинов Гемков, Райна Михайлова Христова, Николай Иванов Николов, Доротея Славейкова Нейчева, Гергана Иванова Попова-Смоличка, Иван Георгиев Мънков, Ваня Костадинова Иванова, Владимир Огнянов Иванов, Мирослава Великова Димова-Савова, Лилия Иванова Кръстева, Николай Георгиев Митов, Албена Божидарова Белянова, Искра Недева Маринова, Мая Миткова Димитрова и Добрина Георгиева Стоичкова, редовно призовани, не се явяват и представляват и не са ангажирали становище по жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по сигнал на Виолета Иванова Менева, с оплаквания за дискриминация при упражняване правото на труд относно провеждане, участие и класиране в конкурс за частни съдебни изпълнители по реда на Наредба № 1/06.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители, издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ бр. 16/21.02.2006 г. и сочена като дискриминационна по отношение на кандидати за частни съдебни изпълнители и взискатели на изискуеми вземания, предвид изискването на чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредбата, ограничаващо кандидатите да посочат един съдебен район в заявлението си за участие в конкурса. Изложени са твърдения, че това изискване ограничава правото на участие и класиране в конкурса при равни възможности за кандидатите, придобили правоспособност за частни съдебни изпълнители (ЧСИ) съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), във вр. с чл. 12, ал. 5 от Наредба № 1 и поставя класиралите се кандидати в по-неблагоприятно положение в сравнение с участниците в конкурси по реда на закона за съдебната власт (ЗСВ) за младши съдии и младши прокурори, както и с участниците в конкурси за нотариуси по реда на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), като тези категории юристи не са ограничени от изискването да участват в конкурс и класиране само за един район на действие, а имат възможност за избор измежду повече от един район на действие. Същевременно извършването на подбор и класиране на кандидатите отделно за всеки район на действие има за резултат невъзлагане на правомощия по частното изпълнение на кандидати, показали по-високи познания и квалификация, и с по-висока оценка, поставена от конкурсната комисия, като този начин на класиране води до невъзможност кандидатите с по-висок общ резултат да останат в списъка на класиралите се в един район на действие, а други, получили по-ниска обща оценка да встъпят в длъжността, за която е обявен конкурса. Това от своя страна е довело да незаемане на всички обявени свободни места за ЧСИ, вследствие на извършеното класиране, като са останали райони без ЧСИ, което пък лишава взискателите и потенциалните такива от правото на избор между ЧСИ и държавни съдебни изпълнители (ДСИ) при удовлетворяване на притезанията си. За да постанови решението си КЗД е приела, че е допуснато неравно третиране по признак "обществено положение" при упражняване правото на труд при провеждане, участие и класиране в конкурс за частни съдебни изпълнители по реда на Наредба № 1, предвид изискването на чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредбата, ограничаващо кандидатите да посочат един съдебен район в заявлението си за участие в конкурса. Изложени са мотиви, че при провеждане на конкурс за длъжността "съдия по вписванията" при районните съдилища, съгласно чл. 28, ал. 1 от Регламент, приет със Заповед № ЛС-И-757/05.12.2006 г. на Министъра на правосъдието, участниците в конкурса могат да участват в класирането за длъжността за два съдебни района посочени в заявлението, като аналогична е и възможността за посочване на два съдебни района при провеждане на конкурс за длъжността "държавен съдебен изпълнител", а при провеждането на конкурс за нотариуси липсва критерии за участие, налагащ посочването на един район на действие. Крайният извод на КЗД е, че Министерство на правосъдието не третира равностойно кандидатите за ЧСИ в сравнение с кандидатите по реда на ЗСВ. На въпроса, има ли законова цел, която представлява обективно и разумно основание за различното третиране, свързано със защита на обществения интерес административният орган е дал категоричен отговор, че уредбата съдържаща се в чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредбата е неоправдано средство за постигане на целите на въведената реформа в областта на принудителното изпълнение - качествено, бързо и ефективно принудително изпълнение спрямо неизправните длъжници, гарантиране защитата на взискателите срещу длъжниците, събиране на частни и публични вземания за удовлетворяване на широк кръг субекти - граждани, ЮЛ и партньори на Република България. По отношение наличието или липсата на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел, КЗД е приела, че чрез извършеното класиране на основание привидно неутралната разпоредба на чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 се нарушава принципът на конкурсното начало, налагащ обективния критерии за класиране и подбор на кандидатите съобразно оценките от положените пред комисия изпити, при сумарно изчисляване на резултата и при равни възможности за участие и професионална реализация. Прието е, че законодателят не е целял след провеждане на реформата в областта на принудителното изпълнение едни кандидати, класирани в конкурса за ЧСИ да се окажат в по-неблагоприятно положение спрямо други, с възложени правомощия на ЧСИ, нито да поставя в по-неравностойно положение взискателите от съдебни райони, в които има действащи само ДСИ, спрямо взискателите от съдебни райони със смесена система на принудително изпълнение и поставянето в по-неблагоприятно положение кандидатите в конкурси за ЧСИ спрямо кандидатите в конкурси за съдии по вписванията, ДСИ и нотариуси, както и за младши съдии и младши прокурори. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 65 и чл. 66, вр. с чл. 4, ал. 3, чл. 47, т. 1, т. 2, т. 6 и т. 8 от ЗЗДискр. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗЧСИ предвижда, че кандидатите за частни съдебни изпълнители следва да подадат заявление за участието в конкурс, в което да посочат освен изброените изисквания и "района, за който се кандидатства". Тълкуването на цитираната правна норма в никакъв случай не води до извода, че разпоредбата ограничава кандидатстването за повече от един съдебен район, а визира само посочването на този район (или райони). Волята на законодателя изразена в текста на чл. 7, ал. 1 от ЗЧСИ е възпроизведена и в разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1, която изрично изисква посочване на район, за който се кандидатства. Дори да се приеме, че текстовете на чл. 7, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 ограничават кандидатстването само за един съдебен район, същите поставят всички желаещи да кандидатстват за заемане на длъжността ЧСИ в равно положение пред закона. Следва да бъде отбелязано, че е несъстоятелно направеното от КЗД сравнение при провеждане на конкурс за длъжността "съдия по вписванията" при районните съдилища, за длъжността "държавен съдебен изпълнител" и при провеждането на конкурс за нотариуси. Статута на съдия по вписванията, държавен съдебен изпълнител, младши съдия и младши прокурор е регламентиран в ЗСВ, който урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им - чл. 1 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗННД, нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Така цитираната нормативна уредба налага извода, че законодателят е въвел различен режим за кандидатстване и провеждане на конкурси за длъжности в органите на съдебната система и за длъжности, на които държавата изцяло е делегирала изпълнението на нотариални функции, без възможност последните да бъдат извършвани от държавен орган, в пълният им обем, от една страна и за длъжностите, при които е въведен смесен модел на паралелно частно и държавно изпълнение. Частният съдебен изпълнител осъществява отстъпената му от държавата властническа функция, да изпълнява постановените съдебни актове. С оглед обществената значимост на дейността на ЧСИ и сложността на производството по удовлетворяване на частни притежания, законодателят е предвидил и определен ред за кандидатстване за ЧСИ, подробно регламентиран в ЗЧСИ и Наредба № 1, като е въвел и специфични изисквания за лицата, желаещи да изпълняват тази дейност, едно от които е посочване в заявлението на един район, за който кандидатстват. Това изискване кореспондира и със задължението на Министъра на правосъдието да прецени кои от класираните кандидати се ползват с необходимото обществено доверие, за да им бъдат възложени правомощия по изпълнението - чл. 11, ал. 1 от ЗЧСИ. За да се приеме, че от страна на жалбоподателя е осъществена непряка дискриминация, е необходимо да се установи, че заинтересованата страна Виолета Иванова Менева е третирана по-неблагоприятно на основание на някои от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. отколкото е третирано, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В разглеждания случай дискриминация би била осъществена, ако само по отношение на Менева е приложено изискването за посочване на един съдебен район, а на другите кандидати е разрешено посочването на повече от един. Не може да се приеме и че Виолета Иванова Менева е дискриминирана при упражняване правото й на труд, предвид изискването на чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредбата, тъй като тя не е кандидатствала за друг съдебен район, освен за този на София-град. На следващо място, обстоятелството, че за съдебните райони Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Разград, Смолян местата за ЧСИ са останали незаети също не обосновава извод за дискриминация при упражняване правото на труд, доколкото не е имало желаещи да ги заемат, респективно, желаещите не са отговаряли на изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 8 от ЗЧСИ. Не намират опора в закона и изводите за поставяне в по-неблагоприятно положение на взискатели от райони различни от съдебните райони Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Добрич, Кърджали, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Силистра, Сливен, София-град, София-област, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, където е предоставена възможност да се избира между частни и държавни съдебни изпълнители при условията на конкуренция. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ, частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притежания. Ал. 2 предвижда, че държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания. Текста на чл. 264, ал. 2 от ЗСВ предвижда, че държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притежания. Държавата може да възлага на държавните съдебни изпълнители и събирането на публични вземания в случаите, определени със закон. Така цитираната нормативна уредба обосновава извода, че както ЧСИ, така и ДСИ изпълняват едни и същи функции. Нещо повече, компетентността за образуване на изпълнително дело и провеждане на принудително изпълнение е уредена в глава 38, дял I, част Пета ГПК - изпълнително производство, където законодателят не прави разлика между ЧСИ и ДСИ. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. В хипотезата на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е нужно административният орган да установи, че са осъществени определени юридически факти, които поставят в по-неблагоприятно положение (или третират) определено лице или група лица на основата на някои от законово визираните признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи поставяне на определено лице или лица в конкретен случай в по-неблагоприятно положение, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между по-неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. По изложените съображения, настоящият състав намира, че текстове на чл. 7, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 поставят всички граждани, попадащи в посочените хипотези, в равно положение пред закона, поради което не съдържат пряка или непряка дискриминация съгласно дефинициите на тези понятия, регламентирани в разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и 3 от ЗЗДискр., като в тази връзка и изискването за посочване на съдебен район не представлява дискриминация. Като е приела, че е налице дискриминация, КЗД е постановила един незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. При този краен извод в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение