Решение № 8919 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 451/2014 г.

Решение № 8919 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 451/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Симеонов Мутафов, от гр. Бургас, срещу решение № 2086 от 21.11.2013 г. по адм. д. № 1787/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон Ответникът - Директорът на Териториална дирекция на НАП, гр. Бургас, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2086 от 21.11.2013 г. по адм. д. № 1787/2013 г., Административен съд - гр. Бургас, II състав, е отхвърлил жалбата на Красимир Симеонов Мутафов, от гр. Бургас, срещу акт за установяване на задължение по декларация № 1303605 от 22.02.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Бургас, потвърден с решение № 38 от 31.05.2013 г. на Директора на ТД на НАП, гр. Бургас. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. По първоначалното дело не е имало спор относно фактическата обстановка, която се свежда до следното: През процесната 2008 г. Красимир Симеонов Мутафов, от гр. Бургас, се е осигурявал като съдружник в "Такс консулт" ООД за всички осигурителни рискове, както и като лице, упражняващо свободна професия - адвокат. В годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, вх. № 0200014978 от 23.04.2009 г., в приложение 3, посочва получени доходи от свободна професия с облагаем доход 6937,50 лв. и доходи от извънтрудови правоотношения с облагаем доход 634,35 лв. В справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2008 г. е попълнена колона 4 (избран осигурителен доход, върху който се дължат авансови вноски) - 2880 лв. (по 240 лв. месечно) и колона 5. 3 (месечен осигурителен доход от трудова дейност - свободна професия) - 7871,85 лв., разпределени в месеците юни, юли и декември. От казаното се налага изводът, че месечният осигурителен доход е определен от задълженото лице като облагаемият доход, деклариран в приложение 3 и не е разпределен на броя на месеците през календарната година. Този подход на Мутафов е в противоречие с действащата през 2008 г. и към момента на подаване на ГДД за 2008 г. нормативна уредба. Текстът на чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО се отнася до авансовите вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2, които вноски се определят върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Но в разпоредбата на чл. 6, ал. 8 КСО, ред. ДВ, бр. 77/2007 г. и ред. ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изрично е казано, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на декларацията. Тезата на касатора не държи сметка, че той е упражнявал трудова дейност като адвокат през цялата 2008 г. (няма декларация за спиране или прекъсване на тази дейност) и независимо от факта през кои месеци реално е имал доходи, то окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, разделен пропорционално на дванадесетте месеца. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в ред. ДВ, бр. 15/2007 г. и ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица се определя по данъчната декларация. Осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация, като се изчисляват помесечно върху разликата между избрания осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. При съпоставката на текстовете на чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 2, ал. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина не се установява различие, а идентичност на цитираната правна уредба. Не е налице и твърдяната от касатора различна нормативна регламентация на начина на определяне на окончателния размер на месечните осигурителни вноски до 2010 г. и след това. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 КСО изисква задължително да се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, като според чл. 157, ал. 1, б. "в" от същия кодекс за 2008 г. размерът на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване е 5 %. Съгласно чл. 157, ал. 6 (предишна ал. 5) КСО тези осигурителни вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. Следователно методът и доходът за определяне на окончателния размер на здравноосигурителните вноски е същият като при вноските за фонд "Пенсии". Цитираната нормативна уредба правилно е приложена от първоинстанционния съд и въз основа на нея е направен извода, че е налице частично заплащане на посочените вноски и законосъобразно с оспорения административен акт е извършена корекция относно незаплатената част, ведно с лихвите за забава. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът не е направил и поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,