Решение № 4987 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2011 г.

Решение № 4987 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 14581 от 30.11.2010 г. по адм. дело № 14983/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменена заповед № К-7289/14.09.2009 г. на същия административен орган за налагане на Павел Донов Донов дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория и степен за срок от една година". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с доказателствата и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане по същество или да се постанови друг акт по същество, с което жалбата против заповедта на министъра на вътрешните работи да бъде отхвърлена. Ответникът - Павел Донов Донов оспорва касационната жалба и моли решението на тричленния състав да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Като взе предвид изложените в касационната жалба основания и служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира, че касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, трето отделение, е незаконосъобразно. Изводът на тричленния състав за отмяна на оспорената заповед е направен след законосъобразна преценка, че оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е постановена от компетентния орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно заключение за противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби. В противоречие със закона и подзаконовите нормативни актове съдът приема, че не са осъществени материалноправните предпоставки на ЗМВР, Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и подзаконовите нормативни актове, уреждащи преминаването на службата, за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя. По делото е установено, че на 15.07.2009 г. Донов като оперативен дежурен в ОДЧ (оперативна дежурна част) във Второ РУ - СДВР не записва в книгата за задържани лица и не докладва при приключване на дежурството за задържано лице Чавдар Ангелов Рангелов, доведен в дирекцията около 15.00 часа на 15.07.2009 г. от полицейски патрул със заповед за задържане, след управление на МПС без документи за самоличност и застраховка и след употреба на алкохол. При тези факти изводите на съдебния състав, че от страна на Донов не са осъществени описаните в заповедта за налагане на наказание дисциплинарни нарушения, е направен при неправилно тълкуване на нормите на Инструкция I-66/1994 г. за организация на дежурството в МВР и на Инструкция Iз-2451/2006 г. за реда за действие на полицейските органи при задържане на лица в структурните звена на МВР, за оборудването на местата за настаняване на задържани лица и реда в тях, регламентиращи задълженията и правомощията на оперативните дежурни в звената на МВР при задържане на лица в поделенията на ведомството. В случая поведението на Донов е в нарушение на изискванията на чл. 35, ал. 1, т. 10 от Инструкция I-66/15.09.1994 г., който задължава оперативния дежурен да отразява данните за извършени правонарушения, получени от длъжностни лица или граждани в съответните документи и да ги докладва по съответния ред. В противоречие с цитирания текст служителят като оперативен дежурен и началник група "ОДЧ" не вписва данните за допуснати правонарушения, извършени от Чавдар Рангелов в служебните документи, не отразява задържането на правонарушителя в тетрадката за доведените и задържаните в службата лица (чл. 47, ал. 1, т. 4 от инструкцията) и не докладва за тези обстоятелства по съответния ред. Описаните пропуски при воденето на документацията са в нарушение и на нормите на чл. 16 и чл. 18 от Инструкция Iз-2451/29.12.2006 г. за реда на действие на полицейските органи при задържане на лица в структурните звена на МВР, които предвиждат, че в ОДЧ на структурното звено на МВР се води книга на задържаните лица, както и че всички действия по приемане, настаняване, служебно придвижване, свиждане и освобождаване на задържани лица се отразяват в документацията, която се води в местата за настаняване на задържани лица. Възражението, че цитираните норми не регламентират конкретни задължения за оперативния дежурен за вписване на задържаните лица, се опровергава от текста на чл. 35, ал. 1, т. 10 от Инструкция I-66/1994 г., който изрично задължава оперативния дежурен да вписва данните за правонарушения и да докладва за това. В случая задържаното от полицейския патрул и предадено в ОДЧ на Второ РУ - СДВР лице е правонарушител, поради което Донов като оперативен дежурен е следвало да отрази извършените от задържания правонарушения в съответната документация и да докладва по съответния ред. С неизпълнението на тези задължения служителят допуска дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 244, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което подлежи на санкциониране. Изводът, че воденето на служебната документация е задължение на оперативния дежурен, се подкрепя и от разпоредбата на чл. 36 от Инструкция I-66/1994, според която оперативните дежурни съставят бюлетин за извършените престъпления и правонарушения, за използваните сили и средства и резултатите от дейността им, които докладват на съответния командир, а също и от текста на чл. 24, ал. 1 от Инструкция I -2451/2006 г., според който настаняването на задържани лица се разпорежда от оперативния дежурен, както и от нормата на чл. 31, ал. 2 от инструкцията, който овластява оперативния дежурен в отсъствие на началника да отговаря за организацията на охраната на задържаните лица. Анализът на нормите налага извода, че оперативният дежурен е длъжен да знае кои и колко са задържаните лица в съответното структурно звено на МВР, както и за какво са задържани и да отрази тези данни в служебните документи, за да може да изпълни служебните си задължения във връзка с предоставяне на информация за извършените по време на дежурството му правонарушения, както и задълженията, свързани с охрана на задържаните. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав приема, че от страна на Донов са допуснати, описаните в заповедта за налагане на наказание, нарушения на служебната дисциплина, обосноваващи ангажирането на дисциплинарната му отговорност. Видът и характерът на извършените нарушения, заедно с обстоятелството, че заповедта е издадена в срока на наложено дисциплинарно наказание "порицание" (заповед № 548/10.07.2009 г. на началника на Второ РУ - СДВР) мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че заповедта е издадена и при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР, поради което не се налице основания за нейната отмяна. Ето защо като приема обратното тричленният съдебен състав постановява решение, което не кореспондира със закона. Това е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт, без да се разглеждат останалите доводи на жалбоподателя. Допълнително следва да се посочи, че касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след цялостна преценка на събраните по делото доказателства и обсъждане доводите на страните, а констатираната незаконосъобразност се дължи на неправилно тълкуване на материалноправните разпоредби. Ето защо не са налице основания за връщане на делото на първата съдебна инстанция за ново разглеждане от друг състав. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Донов против заповедта на министъра на вътрешните работи да бъде отхвърлена. Както вече се посочи оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което не подлежи на отмяна. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,