Решение № 3786 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2011 г.

Решение № 3786 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2000 от 27.07.2011 г., постановено по адм. д. № 788/11 г. Административен съд - Варна, първо отделение, трети състав, е прогласил нищожността на решение от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073601/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад" в частта, в която в тежест на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, ЕИК 175461329, са определени за вземане под отчет задължения по посочения ЕАД за мито в размер на 520 601,70 лв. и за ДДС в размер на 420 232,97 лв. Със същото решение съдът е отменил Решение от 16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073601/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад", в частта, с която е определена по-висока митническа стойност на стоката, декларирана с посочения ЕАД, вследствие на което в тежест на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, ЕИК 175461329, са определени за довнасяне задължения за ДДС в размер на 19 546,22 лв. Със същото решение съдът е отменил решение от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073601/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад" в частта, в която в тежест на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, ЕИК 175461329, са определени задължения за лихви в размер на 3 211,36 лв., както и е осъдил Митнически пункт "Варна Запад" да заплати на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, ЕИК 175461329 разноски по делото в размер на 1 350 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митнически пункт "Варна запад", чрез процесуалния му представител М. Роева. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд-Варна е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня. Като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответното по касационната жалба дружество "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Варна е прогласил нищожността на решение от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073601/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад" в частта, в която в тежест на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, ЕИК 175461329, са определени за вземане под отчет задължения по посочения ЕАД за мито в размер на 520 601,70 лв. и за ДДС в размер на 420 232,97 лв. Със същото решение съдът е отменил Решение от 16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073601/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад", в частта, с която е определена по-висока митническа стойност на стоката, декларирана с посочения ЕАД, вследствие на което в тежест на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, ЕИК 175461329, са определени за довнасяне задължения за ДДС в размер на 19 546,22 лв., както и решение от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073601/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад" в частта, в която в тежест на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, ЕИК 175461329, са определени задължения за лихви в размер на 3 211,36 лв. Съдът е описал много подробно цялата фактическа обстановка, свързана с издаването на обжалваните административни актове - извършеният внос на 2 600тона сурова нерафинирана тръстикова захар от страна на "Девненски захарен завод"-ЕАД по ЕАД № 10BG002002Н0073601/17.09.2010 г., представените към ЕАД документи по вноса, определянето на задължения с решение № 9300 - 734/20.09.2010 г. в размер на 520 601,70 лв. мито и 400 686,75 лв. за ДДС, както и платежните нареждания, с които те са заплатени, извършения последващ контрол по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ, съответно чл. 78, т. 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. с цел установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставяне на стоките под митнически контрол, в това число съставения доклад № 9 от 03.01.2011 г. и възраженията на проверяваното лице, основанията на митническия орган за издаването на процесните решения към ЕАД № 10BG002002Н0073601/17.09.2010 г. - съответно от 16.02.2011 г. и от от 30.03.2011 г. и определяне на допълнително задължение за ДДС и лихви за забава. Съдът е описал и събраните в хода на делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по законосъобразността на обжалваните актове. В тази насока са изложени мотиви, че същите са издадени от компетентен орган, в съответната писмена форма, притежават съответните задължителни реквизити, и при спазване на процесуалните правила, като възраженията на жалбоподателя/сега ответник по касация/ за допуснати нарушения на последните се явяват неоснователни. Първоинстанционният съд е очертал и предмета на спора, изразяващ се в това, дали в митническата облагаема стойност на стоките по ЕАД № 10BG002002Н0073601/17.09.2010 г. следва да се включи и сумата по фактура № 051 - 00048305/16.10.2010 г., като е изложил накратко аргументите на страните в тази насока. Изложени са мотиви, че митническата стойност на стоките в решенията по процесното ЕАД е определена в нарушение на материалния закон. За да изгради този свой извод съдът е посочил, че особените правила за определяне на елементите на облагане по чл. 84и от ЗМ не изключват общите принципи за определяне на митническата стойност по чл. 35 и 36 от ЗМ, съгласно които митническата облагаема стойност на внасяни стоки е договорената стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38 от ЗМ, съответно чл. 32 и 33 от Регламент № 2913/92, ако са налице условията на т. 1 - 4 от същата разпоредба. Като продължение на принципа на определяне на митническата облагаема стойност е дадено тълкуване и на изключенията, посочени в чл. 39 от ЗМ, и по специално на т. 6 от нормата. Съдът е приел, че изводите на митническия орган, че сумата по фактура № 051 - 00048305/16.10.2010 г. съвпада с лихвата в гарантиращата Роял банк във връзка със закрития акредитив за 5 362 664,32евро, но това не е лихва, а договорът за доставка не представлява финансово споразумение по смисъла на чл. 33 от регламент № 2913/92, са неправилни, но не по съображенията, изложени в жалбата. Решаващият съд е тълкувал събраните по делото писмени доказателства, и по-специално клаузите на договора за доставка, сключен между вносителя и доставчика, на база на което е приел, че уговорения начин на плащане между страните определя поемането на разноските по сконтирането на акредитива не като условие за извършване на продажбата по смисъла на чл. 29, пар. 3, б. "а" от МК, а като условия по плащането, съответно представлява финансово споразумение между продавача и купувача. Съобразно фактите по делото съдът е приел, че сумата от 49 976,54 евро, предмет на плащане по фактура № 051 - 00048305/16.10.2010 г., съставлява разходи и лихва по сконтото, които разходи продавачът е фактурирал на купувача и те са поети от него и съставляват финансови разходи във връзка с плащането на договорената цена, като тези разходи са изключени от митническата облагаема стойност по чл. 32 от МК, тъй като съставляват лихва по финансово споразумение, сключено в писмена форма и разграничена от реално платената или подлежащата на плащане цена. Посочено е, че наличието на условията по първо и второ тире на чл. 33, ал. 2, б. "А" от МК не е оспорено от митническия орган. Като допълнително съображение за незаконосъобразност на решението е изложено обстоятелството, че фактурираните разходи са свързани със сконтирането на акредитива, открит на стойност многократно превишаваща митническата стойност на посочения ЕАД, но тази стойност не е увеличена пропорционално чрез разпределение на разходите по сконтото спрямо договорената цена на стоката, а е извършено увеличение с всички разходи. По отношение на решението от 30.03.2010 г. в частта му, в която са определени лихви за забава в размер на 3 211,36 лв. върху дължимото ДДС, са изложени мотиви, че то е незаконосъобразно, тъй като не е изложена фактическа обстановка, нито мотиви за издаване на акта, както и начина на определяне на задължението - период и главница. Като допълнение е отбелязано, че предвид незаконосъобразността на първото решение и следваща от това отмяна, няма как да се дължи лихва върху несъществуваща главница, поради което решението за определени лихви в размер на 3 211,36 лв. следва да бъде отменено. Същото решение в частта му, в която са определени задължения за мито в размер на 520 601,70 лв. и ДДС в размер на 420 232,97 лв., е прогласено за нищожно, тъй като тези задължения вече са определени с предходни решения, като повторното им вземане под отчет би означавало двукратно събиране на дължимите вземания, които са платени при подаване на ЕАД. Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развити доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От изложеното в жалбата следва да се приеме, че основните оплаквания на касатора са допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока се излагат доводи, че административният съд неправилно е приел, че сключеният договор между доставчика "Каргил" и вносителя "Девненски захарен завод" - ЕАД има характер на финансово споразумение, тъй като последното е сключено между вносителя и банката /"ПИБ"-АД/, като разходите по този акредитив се покриват от осигурен кредит, предоставен на купувача от банката, а по делото няма представени доказателства доставчикът да е заплатил на банката-издател на акредитива фактурираната сума, за да се приеме, че то е лихва по акредитива. Твърди се още, че изводите на съда, че финансовото споразумение се съдържа в договора за доставка, са необосновани и в противоречие с материалния закон, тъй като "Девненски захарен завод"-ЕАД не е кредитиран от продавача, поради което ако се дължи лихва, тя се дължи на банката, отпуснала кредита по акредитива, а по делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане към банка. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос - дали заплатената сума от 49 976,54 евро, предмет на плащане по фактура № 051 - 00048305/16.10.2010 г. следва да се включи в митническата облагаема стойност по чл. 35 от ЗМ, съответно чл. 32 от МК, каквато теза поддържа митническата администрация или по отношение на нея е налице хипотезата по чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "А" от МК, и същата не следва да се включа в митническата облагаема стойност, каквато теза поддържа вносителя. Даденият отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция, тъй като е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "А" от МК, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена - лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че а/ такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена и б/обявеният лихвен процент не превишава равнището на преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансираните е било осигурено. В случая не е спорно наличието на условията по б. "а" и "б", както и че между продавача и купувача има сключен писмен договор за доставка, но се оспорва същият договор да съдържа клаузи за финансово споразумение. Тези твърдения на митническия орган не намират подкрепа във фактите по делото. Начинът на плащане е уговорен в т. 10 от договор за доставка SUS 3802 от 16.10.2009 г. /л. 266 и сл. от административната преписка/, сключен между "Каргил Интернационал"-Женева - Швейцария от една страна като продавач и "Бургаски захарен завод" - ЕАД - като купувач, в правата на който за определено количество е встъпил вносителя "Девненски захарен завод" - ЕАД/споразумение за прехвърляне и новация, л. 181 и сл. от първоинстанционното дело/. Според нея клауза плащането по сделката се осъществява чрез неотменим и неограничен документарен кредит с отложено плащане, като в абзац пети /по реда на подреждане, тъй като няма нарочно отбелязване/ е договорено, че в случай на документален кредит за отложено плащане разходите, лихвите и разноските, направени от продавача за дисконтиране на документалния кредит за плащане на виждане, са за сметка на купувача и не са включени в горепосочената /договорената/цена, като купувачът ще извърши плащането на тези разходи и разноски при получаване на фактурата от продавача въз основа на действително дисконтираната стойност от датата на коносамента до пълния падеж. На л. 263 от административната преписка се намира писмо на доставчика "Каргил Интернационал" от 28.09.2010 г., в което той посочва, че по неотменяемия документален кредит, издаден от "Първа инвестиционна банка"-София на документална стойност 5 362 664,32 евро е изтеглил цялата сума, в това число за плащане на цената 5 312 405,16 евро, 8 044,00евро удържани такси и лихва по сконтото в размер на 41 932,16 евро, като е отбелязано, че дисконтирането е при лихвен процент 1,585%, включващ среден лихвен процент Libor + 0,500% за 179 дена. За тези разходи /8 044,00евро удържани такси и лихва по сконтото в размер на 41 932,16 евро/ е издадена процесната фактура № 051 - 00048305/16.10.2010 г. Горните обстоятелства се установят и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което посочва, че заплатената цена от общо 758 160,00 евро за внесената захар по фактура № 051- 000480040/07.09.2010 г. е отразена по дебита на сметка 302/001 доставчици, съответно по кредита на сметка 401/2, а сумата по фактура № 051 - 00048305 е отразена по дебита на сметка 629/002 "други финансови разходи", т. е. същата е осчетоводена като финансов разход. При така изложената фактическа обстановка административният съд е направил верен извод, че е налице хипотеза по чл. 39, т. 6 от ЗМ, поради което сумата по фактура № 051 - 00048305 неправилно е включена в митническата облагаема стойност. При тази фактическа обстановка не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че не е налице финансово споразумение между продавача и купувача, и че сумата по процесната фактура би следвало да се заплатят на банката. От данните по делото се установява, че въпросната сума е заплатена в рамките на открития документален акредитив и по силата на договора за доставка, разходите на продавача по усвояване на акредитива следва да бъдат възстановени от купувача. Предвид уговорения начин на плащане тази сума се дължи от купувача на продавача, а не на банката, поради което е без значение обстоятелството, че няма извършено плащане към банката. Нормата на чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33 от МК допуска финансовото споразумение да бъде сключено не само с банка, но и с продавача или трето лице, какъвто е и настоящия случай. В случая не става и въпрос за лихви по отпуснат кредит, а за лихви по усвояване на акредитива като вид начин на плащане, поради което същите по законов път са изключени от митническата облагаема стойност. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че като е отменил Решение от 16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073601/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад", в частта, с която е определена по-висока митническа стойност на стоката, декларирана с посочения ЕАД, вследствие на което в тежест на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, ЕИК 175461329, са определени за довнасяне задължения за ДДС в размер на 19 546,22 лв., както и решение от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073601/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад" в частта, в която в тежест на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, ЕИК 175461329, са определени задължения за лихви в размер на 3 211,36 лв., Административен съд - Варна е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира неправилност на решението на административния съд в частта му, в която е прогласена нищожността на решение от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073601/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад" в частта, в която в тежест на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, ЕИК 175461329, са определени за вземане под отчет задължения по посочения ЕАД за мито в размер на 520 601,70 лв. и за ДДС в размер на 420 232,97 лв. Определянето на тези задължения с предходно решение, както и тяхното плащане от страна на вносителя, прави издаденото решение от 30.03.2010 г. незаконосъобразно в тази си част, а не нищожно, както е приел първоинстанционния съд. В този смисъл решението на административния съд следва да бъде отменено в тази му част и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което решение от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073601/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад" в частта, в която в тежест на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, ЕИК 175461329, са определени за вземане под отчет задължения по посочения ЕАД за мито в размер на 520 601,70 лв. и за ДДС в размер на 420 232,97 лв., следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответното по касация дружество претендира заплащане на разноски, но не е представило доказателства за сторени такива в настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,