Решение № 15 от 12.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 661/2008 г.

Решение № 15 от 12.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 661/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба от 13.08.2008 г. на К. К. Б. от П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 47/7.03.2006 г. по гр. д. № 597/2005 г. на СГС, с което след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителните му части се: 1. Отхвърля иска по чл. 407, ал. 1 - отм. ТЗ предявен от молителя срещу ЗД В. АД-София за заплащане на сумата 2 834.17 лв., 2. Оставя без разглеждане иска по чл. 407, ал. 2-отм. ТЗ във вр.с чл. 19, ал. 1, т. 2 НЗЗ предявен от ЗД В. АД- София срещу К. Ал. К. от с. Б. до сумата 2 834.17 лв. С атакуваното решение СГС е приел, че на собствения на ищеца-молител, лек автомобил С. са настъпили вреди при ПТП, причинено, според протокол на КАТ П. от 25.01.2001 г., виновно от третото лице-помагач К. К., управлявал застрахованото при ответника З, МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.65 промила. Решаващите мотиви на въззивния съд са, че не е доказано, че отразената в протокола за ПТП концентрация на алкохол в кръвта на водача на увреждащото МПС е причината за ПТП, и че не е установен механизма на настъпването му, поради което не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя. Новото обстоятелство, според молителя, е представеното постановление на СРП от 4.10.2007 г. за прекратяване на наказателно производство по сл.д. № 245/2006 г. на 4 ТО-ССлС и пр.пр. № 14290/2006 г. на СРП по обвинението срещу свидетеля И. М. за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, поради недоказано участие на същия в престъплението. Представено е и определение от 18.04.2008 г. по н.ч.д. № И-1240/2008 г. на СРС, с което се потвърждава прокурорското постановление. Молителят поддържа, че влязлото в сила определение на наказателния съд е задължително за гражданския съд. При извършване разследването срещу свидетеля Ив. С., СРП и СРС са установили и приели фактическа обстановка, която се различава от възприетата от СГС при постановяване на атакуваното решение. Тези факти имали съществено значение за гражданското съдопроизводство по гр. д. № 597/2005 г. на СГС и притежавали качеството на нови писмени доказателства. Представеното определение няма характер на съдебен акт по смисъла на чл. 413, ал. 2 и 3 НПК. Съгласно ТР № 5/5.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГТК, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на адм.наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 222 ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Разпоредбата на чл. 222 ГПК - отм. е възпроизведена изцяло в чл. 300 нов ГПК. Съгласно чл. 343б, ал. 1 НК изпълнителното деяние се изразява в шофиране с концентрация над 1.2 промила алкохол в кръвта, без от обективна страна деецът да е причинил имуществени вреди. Затова причиняването на имуществените вреди на собственото МПС на ищеца подлежи на пълно доказване по гражданското дело. Мотивът на СГС за отхвърлянето на претенцията е неустановена причинна връзка между пияното състояние и настъпването на вредите. Затова, не са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. В писмената си защита молителят се позовава на т. 3 от ППВС № 2/77 г., че е допустима отмяна по чл. 231, б. "а" ГПК - отм. на решение, когато след влизането му в сила бъде установен по надлежния ред имащ значение за спора факт, макар той да е бил известен на страната преди постановяване на решението. В случая не е налице хипотезата, че страната е твърдяла известно обстоятелство при разглеждане на делото, но не е могла да го установи, а след влизане в сила на решението, в друго производство това обстоятелство е установено по надлежния ред. Освен това, СГС по гражданското дело, чиято отмяна се иска, е приел, че показанията на свидетеля Ив. М. са недостоверни в частта, с която твърди да е бил очевидец на инцидента, докато в сега представеното с молбата за отмяна определение на СРС е прието, че няма как да се провери дали показанията дадени от обвиняемия, като свидетел по гр. д. № 2841/2001 г. на СРС отговарят на истината в частта им относно това дали е бил очевидец на произшествието, както и че обективно няма възможност за събиране на допълнителни доказателства, с които може да се потвърдят или опровергаят показанията на който и да е от двамата свидетели очевидци. По изложените съображения, не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и затова молбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, ВКС - I т. о.