Решение № 5217 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9916/2019 г.

Решение № 5217 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9916/2019 г., V о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Д., чрез пълномощника й адвокат С. Генова срещу решение № 272 от 27 юни 2019 г., по адм. дело № 213 от 2019 г., по описа на Административен съд -Враца. С него е отхвърлена жалбата й против заповед № 49 от 12 февруари 2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд ''Земеделие'', с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл от същия закон е прекратено служебното й правоотношение и е осъдена да заплати в полза на Държавен фонд ''Земеделие'' - София сумата от 100, 00 лева (сто) разноски за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и неоснователност - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд ''Земеделие'', чрез пълномощника му юрисконсулт Т. Л., в писмено становище до съда от 20 януари 2020 г. оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Изразява становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на касатора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е валидно и допустимо. Производството пред Административен съд - Враца е образувано по жалба на В. Д. срещу заповед № 49 от 12 февруари 2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд ''Земеделие'', с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл, във връзка с утвърдено със заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд ''Земеделие'' длъжностно разписание и писмено предупреждение е прекратено служебното й правоотношение, считано от 12 февруари 2019 г., поради съкращаване на заеманата от нея длъжност ''старши експерт'' в отдел ''Прилагане на схеми и мерки за подпомагане - ДП'', Областна дирекция на държавен фонд ''Земеделие'' гр. Враца, с IV младши ранг. В заповедта са посочени обезщетенията, които следва да се изплатят на лицето – за неизползван годишен отпуск и за неспазен срок на предизвестие. Приложена е и заповед № 03-РД/1 от 02 януари 2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд ''Земеделие'', с която е утвърдено длъжностно разписание на администрацията на Държавен фонд ''Земеделие'', съгласно Приложение № 1, неразделна част от същата заповед, считано от 02 януари 2019 г. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 10, т. 9 от Устройствения правилник на ДФЗ, при спазване на установената писмена форма и съдържа съществените реквизити, изискуеми от специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1, изр. първо от ЗДСл, като са посочени правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Посочил е, че в мотивите на акта административният орган се е позовал на утвърдено със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ длъжностно разписание и е посочил причината за прекратяване на служебното правоотношение – съкращаване на длъжността, считано от определена дата. Също така е приел оспорената заповед за издадена при спазване на административнопроизводствените правила, независимо че актът за прекратяване на служебното правоотношение е постановен при неспазване на срока на отправеното предизвестие, но при спазване на изискванията на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. По отношение на материалния закон не е констатирал нарушения. Извел е доводи за правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, в т. ч. и чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, както и съответствието й с целта на закона. Достигнал е до извода за наличието на реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на Областна дирекция на държавен фонд ''Земеделие'' гр. Враца, с позоваване на относимото за целта правно основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За законосъобразността на изпълненото уволнение е без значение и общата численост на служителите в администрацията към датата на прекратяване на служебното правоотношение на В. Д. Формирал е краен извод за извършване на действително и реално съкращаване от страна на административния орган, при запазване на длъжността като система от функции, задължения и изисквания, но с намален брой на служителите, изпълняващи я, поради което е приел за осъществен фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и съответно за законосъобразно прекратяването на служебното правоотношение с лицето, въз основа на което е отхвърлил жалбата на Д. срещу обжалваната заповед на Изпълнителния директор на Държавен фонд ''Земеделие''. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решението е правилно постановено. С оглед приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, включително и приетата съдебно-счетоводна експертиза, Административен съд – Враца е извел правилни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Обосновано е приел, че е налице реално съкращаване на заеманата от нея длъжност ''старши експерт'' в отдел ''Прилагане на схеми и мерки за подпомагане - ДП'', Областна дирекция на Държавен фонд ''Земеделие'' гр. Враца. От заключението на съдебно-счетоводния експерт се установява, че преди утвърждаване на новото щатно разписание, в сила от 02 януари 2019 г., общата численост в Областната дирекция на Държавен фонд ''Земеделие'' гр. Враца се състои от директор и два отдела: ''Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-РА'' и ''Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-ДП'', като цялата численост в Областната дирекция възлиза на 11 щатни бройки. За длъжността ''старши експерт'' в отдел ''Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-ДП'' са предвидени 5 щатни бройки. След приемане на новото щатно разписание, в сила от 12 февруари 2019 г., е извършена промяна като е намалена предвидената щатна численост на същата Областна дирекция и вече възлиза на 9 щатни бройки, от които 4 са определени за длъжността ''старши експерт'' в отдел ''Прилагане на схеми и мерки за подпомагане-ДП'' и с още една бройка е намален щатът за длъжността ''главен експерт'' (от 2 са преобразувани на 1) в отдел ''Прилагане на схеми и мерки за подпомагане – РА''. При сравнение на длъжностните характеристики, преди и след извършената промяна, тази за длъжността ''старши експерт'' в отдел ''Прилагане на схеми и мерки за подпомагане – РА'' и за - длъжността ''главен експерт същия отдел са едни и същи, т. е. функциите и задълженията на служителите са останали непроменени. Следователно, правилен е изводът на съда, че е налице реално съкращаване на процесната длъжност. Реализиран е фактически състав на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, въз основа на който се дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител. Също така в правомощията на административния орган, в случая Изпълнителния директор на Държавен фонд ''Земеделие'', е да извършва промени и реорганизации при упражняване на вменените му управленски дейности, с оглед оптимизиране дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавните служители, при която да бъдат съкратени едни и евентуално открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Ето защо, правилно първостепенният съд е изложил мотиви за липсата на нарушение на материалния закон, с оглед приложението на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и съответствието на заповедта с целта на закона. Относно изложеното оплакване в касационната жалба за липсата на задължение за подбор между служителите, заемащи една и съща дейност, то е неоснователно. В Закона за държавния служител, за разлика от Кодекса на труда (неприложим към разглеждания казус) законодателят е приел различно хипотеза, поради което служебното правоотношение с касатора правилно е прекратено на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл без провеждането на подбор. По отношение на другия довод за наличието на обявен конкурс в същата администрация за длъжността ’’старши експерт’’, то той е неотносим към настоящия спор и не следва да бъде обсъждано. Предвид изложеното, решението на Админстративен съд – Враца е правилно и обосновано, постановено при липсата на сочените от касатора отменителни основания, визирани в чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК и като такова следва да се остави в сила. С оглед на изложеното и претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът счита, че същата е основателна и следва да се уважи. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата от 100, 00 лева (сто), представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,