Решение № 6743 от 21.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ласт Кол ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [ж.к.], [адрес] чрез адвокат Н. Павлевчев, срещу Решение 5305 от 16.08.2021 г., постановено по адм. дело 9363 по описа за 2021 г. на Административен съд София-град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът Дирекция Инспекция по труда Бургас, чрез главен инспектор А. Грънчарова, в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град са т. 7 и т. 8 от Предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. ПР2122094 от 30.07.2021 г., издадени от главен инспектор С. Минкова и главен инспектор А. Динева при Дирекция Инспекция по труда (ДИТ) Пловдив. От фактическа страна по делото е установено следното: На 01.07.2021 г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: бар Сент , находящ се в гр. Созопол, Централен плаж, както и на 16.07.2021 г. в Дирекция Инспекция по труда (ДИТ) Бургас било установено, че работодателят Ласт Кол ЕООД е начислил, видно от ведомост за работна заплата, но не е изплатил трудовото възнаграждение за месец септември 2020 г. на А. Дражев в размер на 1 537,43 лева, който полагал труд като управител бар на обект бар Сент , находящ се в гр. Созопол, Централен плаж, съгласно изискванията на чл. 128, т. 2, във връзка с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), както и, че работодателят не е изплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение на А. Дражев със Заповед 14 от 22.10.2020 г. в размер на 935,20 лева, в нарушение на чл. 224, ал. 1, във връзка с чл. 228, ал. 3 от КТ. При извършване на проверката са събрани писмени доказателства - копие на платежна ведомост за работни заплати за м. септември 2020 г. на Ласт Кол ЕООД, копие на платежни фишове за работна заплата за м. септември и м. октомври 2020 г. на А. Дражев, копие на Заповед 14 от 22.10.2020 г. на Ласт Кол ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение на А. Дражев. С издадените предписания на касатора е определен срок до 16.08.2021 г., в който, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, в качеството си на работодател, да изплати: по т. 7 - уговореното трудово възнаграждение за месец септември 2020 г. на А. Дражев в размер на 1 537,43 лева, съгласно изискванията на чл. 128, т. 2, във връзка с чл. 270, ал. 3 от КТ; по т. 8 - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на А. Дражев в размер на 935,20 лева, съгласно изискванията на чл. 224, ал.1, във връзка с чл. 228, ал. 3 от КТ. Издадените предписания по т. 7 и т. 8 са обжалвани по административен ред пред Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , който се е произнесъл с мотивирано решение изх. 21063843/25.08.2021 г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поради това той е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Необосновано административният съд е възприел доводите на контролните органи относно установените нарушения. От събраните по делото доказателства е видно, че контролните органи са извършили проверка при условията на несъществуващо трудово правоотношение прекратено на 22.10.2020 г., а проверката е започнала на 01.07.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, посочена като правно основание за издаването на предписанията, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Семантичното тълкуване на цитираната разпоредба предполага наличието на валидно съществуващо трудово правоотношение. Констатациите на контролния орган засягат едно вече прекратено правоотношение досежно неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на А. Дражев, като е определен и неговия размер. С други думи е решен трудов спор. Контролните органи на инспекцията по труда могат да дават общи предписания на работодателите да изпълняват задължението за изплащане на трудови възнаграждения по непрекратени трудови правоотношения, както и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. Даването на предписания за разрешаване на конкретни трудовоправни спорове е извън компетентността на контролните органи на инспекцията по труда, предоставена им с чл. 404 от КТ. Възникналите спорове между страните по трудовото правоотношение се разрешават по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), към който препраща чл. 360, ал. 1 от КТ, а не по административен ред чрез прилагането на принудителни административни мерки. В настоящият случай, административният орган не е установил, какви са валидните трудовоправни отношения и с издаването на предписанията е излязъл от обхвата на своите правомощия като е решил един трудов спор, което е от компетентността на съда. Липсата на компетентност означава, че издаденият акт е нищожен и не може да породи правно действие. Като е възприел доводите на контролните органи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда следва да заплати на Ласт Кол ЕООД разноски в размер на 370 лева представляващи държава такса за образуване на касационно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение