Решение № 138 от 5.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1085/2009 г.

Решение № 138 от 5.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1085/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма] срещу Решение № 790 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 1704/2009 г. на Софийски апелативен съд с което въззивният съд е оставил в сила решението от 22.05.2008 г. по гр. д. № 2195/2006 г. на Софийски градски съд. Ответницата по касация В. Й. М., чрез процесуалния си представител изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. К. контрол е допуснат за произнасяне по въпроса "Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ. Гаранционния фонд". Производството по делото е спряно, поради висящността на производството по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСТК и е възобновено след постановяването на ТР № 2 от 6.06.2012 г. по него. Като взе предвид доводите на касаторите и извърши на основание чл. 290, ал. 2 ГПК проверка на обжалвания въззивен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Софийски градски съд е бил сезиран от В. Й. М. с иск с правно основание чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ за сумата 25000 лв. и иск с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД - законната лихва върху посочената сума от датата на деликта - 10.01.2003 г. и до окончателното плащане. Твърдението на ищцата е, че в резултат на ПТП на 10.01.2003 г., настъпило по вина на Ц. Д. С. - правоспособен водач на л. а. "Мерцедес" е починал В. С. Г. с когото тя е живяла от 1984 г. на съпружески начала и от съвместното им съжителство е роден синът им С. г. По отношение на С. е налице приключило наказателно производство в рамките на което са били предявени от В. М. и С. Г. граждански искове. Тези искове са били уважени за по 25000 лв. Няма спор, че ЗК"Л. И." има качеството на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на увреждащия автомобил. Твърдението на ищцата е, че липсва плащане от страна на делинквента и това обстоятелство не е оспорено в рамките на настоящето производство. Първоинстанционният съд е приел, че отговорността на ЗК [фирма] следва да бъде ангажирана за исковата сума, ведно със законната лихва от датата на деликта. До същият извод е стигнал и въззивния съд, поради което е потвърдил решението на СГС. С приемането на ТР № 2/06.06.2012 г. Общото събрание на Търговска колегия на ВКС се е произнесло по поставения правен въпрос и произнасянето му съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител не съставлява процесуална пречка за предявяването и уважаването на пряк иск срещу застрахователя. Произнасянето по правния въпрос обуславя и произнасянето по основателността на касационната жалба. В настоящия случай, обстоятелството, че делинквента не е заплатил присъденото обезщетение, е безспорно. Като е потвърдил решението на първоинстанционния съд и е приел, че искът на В. М. е допустим и основателен, съставът на САС е постановил законосъобразно решение, което ще следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответницата по касация направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 6000 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, който не е оспорен от касатора. Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.