Решение № 5657 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10031/2013 г.

Решение № 5657 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10031/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Драгов Костов, в качеството на ЕТ "Георг-Георги Костов" чрез адв. Николаева против Решение № 1248/5.06.2013 г., постановено по адм. д. № 758/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 241203371/22.11.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, който с решение № 166/14.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП е потвърден в частта на установените данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., ведно с лихвите върху тях, изменен е в частта на установените данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., ведно върху лихвите върху тях и е отменен в частта на установения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. ведно с лихвите върху него. В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът Директорът на Д "ОДОП" Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, потвърден в частта на установените данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., ведно с лихвите върху тях, изменен е в частта на установените данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., ведно върху лихвите върху тях. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правните констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство и на съдебното производство не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по ревизионния акт, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. Административния съд е разгледал подробно направените оплаквания за процесуалната незаконосъобразност на РА. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, поради което не намира за нужно да пресъздава отново същите. При извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК било установено, че за ревизираните периоди са налице обстоятелства попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - налице са данни декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Органите по приходите са приели, че имущественото състояние на РЛ не съответства на декларираните и получени от него доходи. След анализ на съотносимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане на РЛ по периоди. Извършените разходи са съпоставени с получените и доказани приходи, в резултат на което са определени данъчни основи от недекларирани доходи по години, както следва за 2006 г. - 19 004.18 лв, за 2007 г. - 28 190.81 лв., за 2008 г. -23 384.63 лв., 2009 г. - 56 913.59 лв. и за 2010 г. - 20 112.64 лв. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК за преминаване към особения ред за облагане ревизираното лице е уведомено с уведомление и са предоставени за попълване декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. С издадения ревизионен акт в потвърдената му част са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 2010 г., ведно с лихвите върху тях. Така постановеното решение е правилно. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационният съд намира за законосъобразни и обосновани изводите на съда относно законосъобразността на действията на приходните органи при провеждане на ревизията и във връзка с наличието на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства в ревизионното и съдебното производство делото е било изяснено от фактическа страна като не е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА досежно приетото от приходните органи, че извършените разходи превишават получените средства през ревизирания данъчен период. При тези обстоятелства, не може да се приеме, че фактическите констатации на приходните органи са оборени при условията на пълно доказване. Липсата на несъмнени данни за произхода на средствата на лицето, вкл. за получени дарения на парични суми от родителите на РЛ предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. По съществото на спора, от значение е дали РЛ е имало за ревизирания период приходи в същия или по-голям размер от направените разходи. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е посочил, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че е получило такива приходи (вкл. твърдяните дарени средства в посочения от него размер), че е имало имуществена и/или финансова възможност да разполага със суми в размерите, съответстващи на направените разходи. Освен общия принцип в процеса за тежестта за установяване на положителни факти, ползващи страната, която твърди настъпването им, се съобразява, при наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите констатации в РА. В случая твърдението на ревизираното лице е за получени приходи предвид получени дарени средства от близки роднини. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на изводите на съда досежно непризнаване на получени дарения от негови близки и роднини. От събраните доказателства не се установява, че въпросните средства са били реално предадени на ревизираното лице. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение