Решение № 6681 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2014 г.

Решение № 6681 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Кубрат автотранспорт" гр. София срещу Решение № 2109 от 1.04.2014 г. постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 10243 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № К 2101112135/2.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", София при ЦУ на НАП, с Решение № 2207/10.09.2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София, редовно призована, я е оспорила чрез процесуалния си представител юрк. Василев в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № К 2101112135/2.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", София при ЦУ на НАП, с Решение № 2207/10.09.2012 г. с който допълнително са му определени задължения за ДДС в размер на 74 477,42 лв. и лихви в размер на 11 497,11 лв. за доставки по данъчни фактури, издадени от "Юликра" ООД, " Раптор Транс" ЕООД, "Теди 2009" ЕООД, "Билд Прогрес 2010" ЕООД, "Джи Ем Интернешънъл" ЕООД, "Асеко" ЕООД. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е посочил, че липсата на доказателства, които установяват материална и техническа обезпеченост на всеки един от доставчиците инвокира предпоставки за нереалност на извършените от тях доставки на услуги / консултация и проектиране на рекламни визии, наем транспортни машини, реконструкция на рекламни пана, ремонт и поддръжка на ел. инсталация и рекламни пана и площи, ремонтна услуга по укрепване на ограда магазин, ремонтни услуги, вътрешен превоз в страната, рекламни услуги и визии, разпространение на рекламни материали, автомонтьорски услуги, транспортни услуги и доставка на материали и др./, което прави обжалвания РА в тази му част законосъобразен. Първоинстанционният съд е приел, че относно доставчиците "Юликра" ООД, "Раптор Транс" ЕООД, "Теди 2009" ЕООД, "Билд Прогрес 2010" ЕООД, "Джи Ем Интернешънъл" ЕООД, "Асеко" ЕООД, ревизиращият орган законосъобразно е отказал правото на данъчен кредит по фактури, издадени от горецитираните доставчици на ревизираното лице. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Спорният въпрос пред първоинстанционния съд е бил дали доставките на услуги по процесните фактури, издадени от изброените по-горе доставчици са реални. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието от първоинстанционния съд, който е счел, че със заключението на вещото лице не се доказват нови факти от значение за правилното решаване на спорния в настоящия случай въпрос - кой е реалният извършител на процесните доставки на услуги. Законосъобразно съдът е приел, че правилно органите по приходите са отказали да зачетат претендираното от дружеството- жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. При постановяване на решението, съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, които са от значение за правния спор. Оплакването, свързано с необсъждане в цялост на съдебно-счетоводната експертиза е неоснователно, поради което не е налице нарушение на процесуалните правила за преценка на доказателствата. Заключението на експертизата съгласно чл. 202 от ГПК се обсъжда заедно с останалите доказателства, а не е налице задължение за съда да възприеме представеното заключение. Констатациите за съответствие на фактурите на изискванията на ЗСч и включването им в дневниците за продажби не се оспорват, но тези факти при липса на други доказателства не обосновават твърдяната реалност на доставките, за които се отнасят. Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на материалния закон. В мотивите на обжалваното решение съдът е изложил възприетите от фактическа страна обстоятелства, въз основа на които е направен извода за законосъобразно прилагане на чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и 9 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Обсъдени са подробно доставките, извършени през ревизирания период - месец 04.2010 г. до месец 06.2011 г. от 6 броя доставчици, по които жалбоподателят е получател, поради което не следва да се повтарят фактическите изводи. За признаване на право на данъчен кредит в полза на получателя, следва да е налице доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6 и 9 от ЗДДС. В чл. 68, ал. 1, т. 1 от същия закон при определяне на понятието данъчен кредит, изрично се включва изискването за реално осъществена облагаема доставка. Поради това са правилни мотивите на съда, че наличието на такава доставка, а не притежаването на данъчен документ е основна предпоставка за възникване на претендирането право. В настоящия казус, предмет на спора са доставки на услуги - транспортни, ремонтни, консултантски, графичен дизайн и реклама. Относно всяка от тях е обсъдено действителното осъществяване, т.е. изпълнението на отразените във фактурите доставки, при което е установено, че нито един от доставчиците не е намерен на посочения за контакти данъчен адрес. Не са представени исканите документи и обяснения. От подробно обсъдените обстоятелства свързани с материална и кадрова обезпеченост, както и за възможността да се доставят описаните услуги, съдът е направил обоснован извод за липсата на възможност да се извърши уговореното. Представените договори, приемо-предавателни протоколи и други сочат на възникнали облигационни задължения, които не покриват изискванията на данъчния закон за осъществяване на облагаема доставка, като част от правото на приспадане. Наличието на фактури не е достатъчно за доказване на реално извършване, а в случая предвид разпределението на доказателствената тежест ревизираното лице е следвало да докаже правно релевантния факт на доставката, което не е извършено. В този смисъл редовно воденото счетоводство, както и отразяването на фактурите в дневника за покупките няма правно значение. Неоснователни са доводите за несъобразяване на съдебното решение с практиката на СЕС, а позоваването на решения по съединени дела С-80 и 142/2011 на СЕС е неотносимо с оглед конкретния спор по настоящото производство. При липса на доказателства за реално извършване на доставката, а само фактуриране, казусът няма връзка с посочената практика. В решенията на СЕС изрично се посочва, че в съответствие с чл. 162 и 167 от Директива 2006/112 правото на приспадане като неразделна част от механизма на ДДС предпоставя установяването на извършване на съответната доставка. Поради това в тази връзка следва да се предоставят убедителни доказателства, като преценката им възлага на националния съд. В тази връзка и с оглед посоченото вече разпределение на доказателствената тежест доказването на факта на изпълнение е за лицето, което се позволява на него, в случая - настоящия жалбоподател. Противно на поддържаната от жалбоподателя теза СЕС, както в посоченото, така и в други решения като например тези по дела С-642/12, С-643/12 и други, отново обосновава тезата, че не е изключена възможността компетентната администрация да провери дали фактурираните доставки са действително извършени и с оглед на това да установи данъчно задължение. При посоченото разпределение на доказателствената тежест, като са спазени изискванията на процесуалните правила, извършеният подробен анализ на релевантните доказателства не обосновава поддържаната реалност на доставките. Представените от ревизираното лице писмени доказателства не са достатъчни, за да се обоснове реално изпълнение на фактурираните услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Позоваването в касационната жалба на принципа на служебното начало по чл. 5 от ДОПК е неоснователно, като предвид този принцип в производството по издаване на РА, органите по приходите, следва да изяснят служебно всички факти и обстоятелства от значение за спора. В случая този принцип не е нарушен, тъй като фактите са изяснени и са събрани всички доказателства, свързани с тях, но по този начин не се променя разпределението на доказателствената тежест. В жалбата не се сочат конкретни доводи за нарушение на служебното начало, а формалното оспорване не налага различен извод. Именно предвид разпределянето на доказателствената тежест, за данъчния субект възниква задължението да докаже изпълнението на предпоставките за признаване на право на данъчен кредит, вкл. и реалното осъществяване на доставките. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с принципите на данъчен неутралитет и пропорционалност, които допускат отказа при липса на действително извършена доставка. Съдът правилно е приел липсата на основания за признаване право на данъчен кредит в контекста на недоказаност на реална облагаема доставка. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е и обосновано. Не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, поради което решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на делото на ответника по касация не се следват разноски поради липса на представени доказателства за направени такива. Водим от горното и в същия съд Върховният административен съд, Осмо отделение