Решение № 111 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13395/2016 г.

Решение № 111 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13395/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. Т., в качеството му на полицейски орган в ОДМВР Б. срещу решение № 1646 от 19.10.2016 г., постановено по административно дело № 1497/2016 г. от Административен съд Б., с което е отменена негова заповед № 304зз-601/18.07.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Ответникът по касационната жалба - В. П. П. в представена от процесуален представител писмена защита оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо - същото е постановено от АС - Б. след надлежно сезиране с жалба от В. П. П. от гр. Б. против индивидуален административен акт - заповед за задържане за срок от 24 часа. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. За да отмени оспорената заповед за задържане на ответника по жалбата на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съдът е обосновано приема, че от доказателствата поделото не се установява наличие на фактически основания посочени в акта като основание за издаването му. В приложената административната преписка не се съдържа документ, въз основана който може да бъде обоснован извод за наличие на данни, че В. П. да е извършил престъпление по чл. 316, във връзка чл. 308 от НК. В докладна записка № 25р-19656/18.07.2016 г. не се сочи, че именно той съзнателно се е ползвало от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Наведените в касационната жалба доводи за контрол върху търговски дружества не обосновават извод за извършено престъпление. Евентуално намерение за осуетяване на наказателно преследване срещу друго лице, по данните в записката също не обосновава съставомерност по чл. 294 от НК, а и извършването на такова престъпление не е посочено като основание за задържане в оспорената заповед. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение