Решение № 15503 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3016/2012 г.

Решение № 15503 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3016/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Касационното производство е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" против решение № 135 от 23.12.2011 г. по адм. дело № 270/2010 г. на Административния съд - гр. Ловеч. Решението се обжалва в частта, с която на основание чл. 203 във вр. с чл. 204, ал. 4 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е установена незаконосъобразността на бездействие на администрацията в Затворническо общежитие "Атлант" - Троян, относно битовите условия за периода от 21.03.2007 г. до 31.12.2007 г. и е осъдена ГД "Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца Тодор Николов Алексиев обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 660 лв. като присъдени разноски. В касационната жалба са изложени доводи, че решението в тази му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209 АПК. От Тодор Николов Алексиев се обжалва същото решение в частта му, с която е отхвърлен искът срещу ГД "Изпълнение на наказанията" за разлика над уважената му част от 10 000 лв. и изцяло отхвърлен предявения иск срещу Министерството на правосъдието и са присъдени съответно разноски. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадените в срок от надлежни страни касационни жалби, са основателни предвид следните съображения: Производството по делото е образувано по исковата молба на Тодор Николов Алексиев срещу Министерството на правосъдието, с която на основание чл. 1 ЗОДОВ са предявени обективно съединени искове за вреди, причинени му от лоши хигиенни и битови условия в три заведения за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" - Затвора, гр. Ловеч, Затвора - гр. Варна и Затвора - гр. Троян, в които е пребивавал в различни периоди от време, което е оценил на 10 000 лв. Тези неимуществени вреди са причинени вследствие бездействието на управата на местата за лишаване от свобода, които не са предприели мерки за подобряване на битовите и хигиенни условия в затворите. Исковата молба първоначално е подадена в канцеларията на Софийски районен съд с вх. № 40469/01.07.2009 г. и по нея е било образувано гр. дело № 33782/2009 г., което е прекратено поради липса на родова и местна подсъдност. Същата е определена с определение № 14198 от 24.11.2011 г. по адм. дело № 1266/2010 г. на Върховния административен съд - петчленен състав и делото изпратено по подсъдност на Административен съд - Ловеч. Неправилно същият съд в обжалваното решение приема, че делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 2652/08.12.2010 г. Съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд като в този случай делото се смята аз висящо пред този съд от деня на подаване исковата молба пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Следователно от тази искова молба е видно, че исковете са предявени за претърпени неимуществени вреди за период от пет години от подаване на исковата молба, т. е. от 01.07.2004 г. до 01.07.2009 г. Първоначално в исковата молба е посочено, че исковете са предявени срещу Министерството на правосъдието. Едва пред Административен съд - Ловеч, ищецът Тодор Николов Алексиев е предявил на основание чл. 215 ГПК исковете си и срещу ГД "Изпълнение на наказанията", позовавайки се на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, с искане да бъде конституиран като ответна страна. В проведеното съдебно заседание след подадената молба на 30.06.2011 г., съдът не се е произнесъл с определение за конституиране на ГД "Изпълнение на наказанията" като втори ответник. Липсва и разпореждане в закрито съдебно заседание за конституиране на посочената като втори ответник ГД "Изпълнение на наказанията". Въпреки това ГД "Изпълнение на наказанията" е била призовавана при протеклия съдебен процес по делото. В случая съдът не е извършил императивното си процесуално действие да постанови изискуемия се съдебен акт - определение, с което да конституира ГД "Изпълнение на наказанията" като ответна страна. Това определение е по движение на делото и цели да организира и обезпечи бързото и законосъобразно развитие на производството по делото. Този вид определения не подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба. Тяхната правилност се проверява при обжалване на решението, чието постановяване те допускат или подготвят. Липсата на определение за конституиране като ответна страна ГД "Изпълнение на наказанията" представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така тъй като спрямо нея е уважен частично предявения иск за неимуществени вреди и съответно констатирано незаконосъобразно бездействие на администрацията в Затвора - Троян. Следователно искът е уважен по отношение на ответник, който не е конституиран от съда надлежно със съдебен акт - определение, което да отразява такова процесуално действие на съда. В тази връзка съдът е допуснал и друго съществено процесуално нарушение относно надлежните ответни страни - Министерството на правосъдието и ГД "Изпълнение на наказанията" за посочения в исковата молба период за претърпени неимуществени вреди - от 01.07.2004 г. до 01.07.2009 г. През процесния период ГД "Изпълнение на наказанията" не е разполагала със самостоятелен бюджет и съответно не е можела да отговаря по предявените искове. Приложим за този период е ЗИН (отм.). след 01.06.2009 г. - датата, на която влиза в сила новия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ГД "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и може да бъде надлежен ответник. Следователно Министерството на правосъдието е надлежна - ответник за период от 01.07.2004 г. до 01.06.2009 г. Съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 153, ал. 3 АПК. При това положение следва всеки иска да се разгледа поотделно за двамата ответници и съдът да се произнесе по основателността и доказаността му с оглед конкретно събраните по делото доказателства. Следователно решението е постановено при съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 215 и чл. 216 ГПК. Решението е постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. АПК. Посочените разпоредби са приложими с влизането в сила на АПК, т. е. от 12.07.2006 г. Исковете са предявени за претърпени неимуществени вреди с посочен исков период от 01.07.2004 г. до 01.07.2009 г. За периода до влизане в сила на АПК посочените правни норми не намират приложение. В тази насока съдът не е изложил съображения за приложимост на следващия се материален закон. Съдът е постановил решението си в нарушение на разпоредбата на чл. 149, ал. 3 ГПК като се е произнесъл по възражението направено от ГД "Изпълнение на наказанията" едва с писмената си защита, която не е представена в последното съдебно заседание на 01.12.2011 г., а по-късно на 20.12.2011 г. относно погасителната давност на исковете по чл. 110 ЗЗД. Наистина няма забрана страната да представи на съда писмено изложение на тези доводи, които тя устно излага в съдебно заседание, за да избегне непълното им или неточно протоколиране. Но писмената защита трябва да съвпада с устните доводи и да бъде представена в съдебно заседание, а не след него. Затова не може да се уважават искания, заявени в писмена защита, несъобщена на другата страна. В случая съдът е бил длъжен да отмени определението си за даване на ход по същество на делото и да даде възможност на ищеца да се запознае с направеното от ответната страна възражение за погасителна давност. Като се е произнесъл по това възражение съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е лишил ищеца от правото му на защита в процеса. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане на същия съд поради наличието на отменителното основание на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК - установени съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,