Решение № 6192 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7987/2014 г.

Решение № 6192 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7987/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Христо Велчев Христов, чрез адв. Калин Кънчев, срещу Решение № 185 от 25.04.2014 г., постановено по адм. д. № 742 по описа за 2013 г. на Административен съд - Враца (АСВ). В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Постановено е и в противоречие със съдебната практика. Поддържа, че по безспорен начин по делото е доказан настъпилият вредоносен резултат. Вредата е доказана и се изразява в плащането на адвокатски хонорар за изготвяне на жалба срещу издаденото наказателно постановление (НП) и защита в административнонаказателното производство. Плащането на адвокатския хонорар е в пряка причинна връзка с издаването на отмененото НП. Позовава се на чл. 30 от Конституцията на Република България (КРБ). Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявения иск. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът Областна дирекция по Безопасност на храните - Враца оспорва касационната жалба в представени по делото писмен отговор и писмено становище от упълномощения адв. Цветомир Стоев. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установена причинена на Христов вреда, която да е пряка и непосредствена последица от отменения акт като предпоставка за уважаване на предявения иск. Решението е правилно, обосновано и постановено в съответствие със съдопроизводствените правила. Иска се да бъде оставено в сила. Претендират се направените по делото разноски, за което се представят доказателства за извършването им и списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар не по посочените в нея причини. Съставът на АСВ е бил сезиран от Христов претенция за осъждането на Областна дирекция по Безопасност на храните - Враца да му заплати претърпени имуществени вреди в размер на 200,00 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение по нахд № 89/2012 г. по описа на Районен съд - Враца. С обжалваното решение съставът на АСВ е отхвърлил предявения от Христов срещу Областна дирекция по Безопасност на храните - Враца иск за заплащане на сума в размер на 200,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, възникнали от отменено незаконосъобразно НП № 291 от 25.11.2011 г., издадено от директора на Областна дирекция по Безопасност на храните - гр. Враца, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, като Христов е осъден да заплати на ответника 200,00 лв. деловодни разноски. Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение № 151 от 27.04.2012 г., постановено по нахд № 89/2012 г. на Районен съд - Враца, влязло в сила на 23.05.2012 г. е отменено като незаконосъобразно НП № 291 от 25.11.2011 г., издадено от директора на Областна дирекция по Безопасност на храните - Враца. С него на Христов е наложено наказание глоба в размер на 1500,00 лв. за нарушение на Закона за храните. В производството пред Районен съд - Враца Христов е ползвал адвокатска защита, осъществена от адв. Кънчев по силата на Договор за правна защита и съдействие. По него е било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 200,00 лв. В този размер Христов претендирал обезщетение за претърпени имуществени вреди. При така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че искът, с който е сезиран е допустим. Изрично е приел, че конституираният ответник е надлежният такъв, тъй като именно той е юридическото лице, чийто представител е органът, издал отмененото НП. По същество е счел, че исковата претенция е неоснователна като недоказана. Изложил е съображения, че заплащането на съдебни разноски за процесуално представителство, макар в доказан размер, не е в пряка причинна връзка с отмененото НП, а произтича от договорно отношение. Наред с това е съобразил, че в съдебната фаза на административно-наказателното производство адвокатската защита не е задължителна. Предвид така приетото е осъдил Христов да заплати деловодни разноски на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Враца. Решението е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Предвид този извод решението, предмет на контрол, следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Съгласно чл. 2 ЗБАБХ, в сила от 25.01.2011 г., БАБХ е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище град София. Областните дирекции по безопасност на храните по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗБАБХ са изградени съобразно административно-териториалното деление на страната, не са юридически лица и се ръководят от директори (чл. 7 ЗБАБХ). По чл. 2 от Устройствения правилник (УП) на БАБХ, в сила от 18.02.2011 г., БАБХ е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните и е юридическо лице със седалище София. На тази нормативна основа, неправилно и в противоречие със сочените разпоредби първоинстанционният съд е приел, че Областна дирекция по безопасност на храните - Враца, посочена като ответник от Христов, е юридическо лице, към чиято административна структура длъжностното лице, издало незаконосъобразния акт принадлежи, и в този смисъл - надлежен по иска ответник. Както правилно е съобразил съставът на АСВ, по аргумент от чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Следователно Христов недопустимо е насочил претенциите си срещу Областна дирекция по безопасност на храните - Враца. Определянето на ответника по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е в разпореждане на ищеца, предвид което съдът не е бил длъжен да му дава допълнителни указания в тази връзка. Предвид изнесеното в исковата молба, искът е предявен от Христов срещу областната дирекция гр. Враца. В този смисъл волята му е ясна и недвусмислена, поради което не се нуждае от никакво уточнение. Както се посочи, съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставките за възникване на правото на иск. Липсата й обосновава извод за недопустимост на иска. Задължение на съда е да следи служебно за процесуалната легитимация на ответника по предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При все това обаче, съдът няма задължение да напътства ищеца и да му указва срещу кого да насочи иска, и кого да посочи като ответник, след като такъв вече недвусмислено е индивидуализиран от него. В исковото производство съдът не конституира служебно надлежния ответник, тъй като страните в това производство се сочат само от ищеца. Незнанието му срещу кого да насочи иска си или евентуалната негова грешка в тази насока, са ирелевантни. Предвид така изложеното, първоинстанционният съд е следвало да отчете, че ОДБХ - гр. Враца не е юридическо лице - надлежен ответник и да прекрати производството по делото. Като не е направил това, а е приел, че е сезиран с допустим иск и е разгледал спора по същество, съставът на АСВ е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а съдебното производство - прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,