Решение № 13 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2013 г.

Решение № 13 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. М., К. Г. Б. и Г. Б. Д., срещу въззивно решение от 31.10.2012 г. по гр. дело № 406/2012 г. на Шуменски окръжен съд. От С. М., К. Б. и Г. Д. е постъпила и частна жалба срещу определение от 05.12.2012 г. по същото гражданско дело, с което решението е изменено в частта му за разноските и жалбоподателите са осъдени да заплатят на Н. К. Д. разноски в размер на 825 лева. С определение № 194/09.05.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: следва ли при действието на ГПК /2007 г./ въззивният съд, констатирайки нередовност поради неучастие на задължителен необходим другар в процеса, да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, или следва да остави без движение исковата молба, като даде указания за конституирането му. Производството по делото бе спряно с оглед образуваното тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон - основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация не изразява становище. Върховният касационен съд, състав II г. о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното: С обжалваното решение е обезсилено решение № 109/2012 г. по гр. д. № 1361/2011 г. на Новопазарския районен съд и е прекратено производството по делото. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са отстранени нередовностите на исковата молба след като въззивният съд е оставил без движение производството по делото и е дал на ищците подробни указания да насочат иска си срещу М. К. Д. Последният съгласно приетите по делото доказателства също е съсобственик на делбения имот съгласно договор за дарение на 1/3 ид. ч., обективиран в нотариален акт № 183/1997 г. В делбеното производство е налице задължително необходимо другарство между всички участници в имуществената общност и те следва да бъдат участници в процеса за осъществяване потестативното право на делба. С т. 6 от ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС се приема, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Постановките на т. 17 ТР № 1/04.01.2000 г. ОСГК, ВКС в частта относно задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК /2007 г./. При задължителното другарство участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е длъжен да упражни правомощията си по чл. 129 ГПК. Когато първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен необходим другар, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство с оглед въведените в ГПК преклузии в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства. Когато следва да се конституира задължителен другар - ответник, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване за срок за отговор по чл. 131 ГПК. В разглеждания случай въззивният съд правилно е приел, че съгласно доказателствата по делото /нотариален акт № 183/1997 г./, а не е и спорно между страните, М. Д. следва да участва в делбеното производство като задължителен и необходим другар. Постановеното без участието му първоинстанционно решение е недопустимо. В противоречие с цитираното ТР обаче въззивният съд е счел, че констатираните нередовности на исковата молба следва да бъдат отстранени във въззивното производство, давал е указания в тази насока и е прекратил производството по делото, поради неизпълнението им. Ето защо въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, трябва да бъде оставено в сила. В останалата част, с която е прекратено производството по делото, то следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане с участието на всички съсобственици, като на новоконституирания ответник се връчи препис от исковата молба и се даде възможност за отговор по чл. 131 ГПК, а на останалите съделители се даде възможност във връзка с този отговор, да направят съответните възражения по чл. 342 и чл. 343 ГПК в каквато насока са поддържаните в касационната жалба оплаквания. Следва да се отмени и определението от 15.12.2012 г., с което е изменено решението на въззивния съд в частта за разноските. Този въпрос ще бъде решен при новото разглеждане на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.