Решение № 17271 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12099/2018 г.

Решение № 17271 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12099/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с 284 от Закона аз изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и от И. Янакиев против решение № 178 от 14.05.2018 г., постановено по адм. д. № 579/2016 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което дирекцията е осъдена да заплати на Янакиев сумата от тридесет лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия /минимална жилищна площ, един час престой на открито на ден, проветрение и пряк достъп в килията на дневна светлина/ при престоя на И. Янакиев в следствения арест в гр. Велико Търново, в периодите от 6.07.2016 г., 15: 50 часа до 7.07.2016 г., 11: 35 часа и от 24.08.2016 г., 16: 10 часа до 25.08.2016 г., 11: 00 часа, а в останалата част до пълния предявен размер от 10000 лв искът е отхвърлен. Касаторът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" твърди, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Посочва, че при постановяване на решението не е съобразена установената по делото фактическа обстановка, като също така не е установена по категоричен начин и настъпилата по отношение на ищеца вреда. С представеното в хода на делото становище е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът И. Янакиев обжалва решението в частта, в която искът му е отхвърлен, като твърди, че присъденото му обезщетение е подигравка. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. С решението, по иска с правно основание чл. 284 ЗИНЗС Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) е осъдена да заплати на И. Янакиев сумата от тридесет лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия /минимална жилищна площ, един час престой на открито на ден, проветрение и пряк достъп в килията на дневна светлина/ при престоя на И. Янакиев в следствения арест в гр. Велико Търново, в периодите от 6.07.2016 г., 15: 50 часа до 7.07.2016 г., 11: 35 часа и от 24.08.2016 г., 16: 10 часа до 25.08.2016 г., 11: 00 часа, а в останалата част до пълния предявен размер от 10000 лв искът е отхвърлен. Съдът е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия по време на престоя му в Ареста гр. Велико Търново за посоченото в решението време, поради непредоставянето му на достатъчно жизнена площ в спалните помещения, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и през нощта, затруднен достъп на свеж въздух и естествена светлина, както и престой на открито. Тези условия се дължат според съда на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица на администрацията на Ареста гр. Велико Търново, като по този начин по отношение на Янакиев е бил нарушен чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Така, съобразявайки практиката на ЕСПЧ, съдът е определил размера на обезщетението в размер на 30 лв., предвид краткото време, което ищецът е провел в ареста, като в останалата част, до пълния претендиран размер от 10000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. Решението на съда в осъдителната му част е постановено в нарушение на материалния закон. В останалата част е правилно, постановено след задълбочено обсъждане на доказателствения материал, обосновано и в съответствие със закона. Видно от материалите по делото, Административен съд Велико Търново е сезиран с искова молба от И. Янакиев срещу ГДИН, с която се претендира обезщетение в размер на 10000 лева, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба, заради нанесени неимуществени вреди от нейни служители в Ареста гр. Велико Търново. Янакиев посочил като основание малката жилищна площ в килията, в която пребивавал няколко дни през 2016 г., липсата на светлина в килията, достъп на чист въздух и проветрение, лошите хигиенни условия в помещението, липсата на вентилация, липсата на тоалетна и течаща вода в килията, както и невъзможността за използване на тоалетна през нощта. Отделно от посоченото, ищецът изложил и твърдения, че не му било осигурено достатъчно време за престой на открито, като същият се извършвал в едно от помещенията на ареста, а не действително на открито. Въз основа на така посоченото, ищецът претърпял неимуществени вреди – стрес, психически и емоционален дискомфорт, накърняване и унижаване на човешкото му достойнство. По делото безспорно е установено, че в периодите от 6.07.2016 г., 15: 50 часа до 7.07.2016 г., 11: 35 часа и от 24.08.2016 г., 16: 10 часа до 25.08.2016 г., 11: 00 часа, Янакиев е пребивавал в Ареста гр. Велико Търново, по повод етапно конвоиране от Затвора [населено място] до гр. Пловдив и обратно. Съдът е констатирал, че за посочения период не е осигуряван престой на открито и липсва възможност за това, тъй като престоят на открито се провежда на малки групи, покилийно, в помещение на четвъртия етаж на сградата с отворен прозорец и с площ от 18 кв. метра. За доказано е счетено твърдението за пренаселеност на помещението, в което Янакиев е пребивавал, както и за липса на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. На база събраните доказателства са счетени за неоснователни останалите оплаквания – за дразнещо изкуствено осветление, неосигуряване на достъп до санитарен възел и течаща вода, липса на хигиенни и битови условия, липса на чисти чаршафи и одеяла, счупено шкафче в килия № 7, липса на отопление през месец юли и месец август, отказан медицински преглед и оказване на медицинска помощ, от каквито не е установено нужда. Независимо от установените неблагоприятни условия в Ареста гр. Велико Търново, изживяванията на Янакиев са протекли през минимален период от време, по–кратък от две денонощия. Поради това не може да се приеме, че е имало натрупване от неприятни изживявания, които да са причинили твърдените неимуществени вреди. В този смисъл не е налице нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Този извод се подкрепя и от практиката на ЕСПЧ. В решение по делото "Георгиев срещу България" от 15.12.2005 г. е прието, че "спорното отношение не достига изискваната минимална тежест, за да попадне в приложното поле на въпросната разпоредба, предвид относително кратката му продължителност". Този извод е свързан със сходна фактическа обстановка по конкретния основен спор - съдът е отчел специфични фактори, които са били налице в конкретния случай, като възрастта и здравословното състояние на ищеца и продължителността на престоя в ареста. И по настоящото дело е установена подобна фактическа обстановка – минимален период на задържането, добро здравословно състояние на задържания, трудоспособна възраст. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба на ГДИН е основателна и следва да бъде уважена. Данните по делото и събраните доказателства не установяват, че през процесния период, поради условията в Ареста гр. Велико Търново е нарушена забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията. Решението в осъдителната му част следва да бъде отменено и искът следва да бъде изцяло отхвърлен. В останалата част, с оглед изложените по-горе мотиви, решението е правилно. При този изход от спора и по аргумент от чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и АПК, Върховният административен съд, трето отделение,