Решение № 12086 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2495/2018 г.

Решение № 12086 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2495/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Старт Спед" ЕООД ЕИК *******, представлявано от Р. Й. Г., чрез процесуален представител, против Решение № 37 от 03.01.2018 г., постановено по адм. дело № 4690/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р 22221915002879-091-001/03.12.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 413/14.03.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Велес ЕМ" ЕООД, "Невис Трейд" ЕООД "Тера Макс ТМ" ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че събраните доказателства не са обсъдени в съвкупност, а направените правни изводи са неправилни. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт, в оспорената му част да бъде отменен. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира се и разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. С Решение № 37 от 03.01.2018 г., постановено по адм. дело № 4690/2016 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в оспорената му част е отхвърлена жалбата на "Старт Спед" ЕООД срещу Ревизионен акт № Р 22221915002879-091-001/03.12.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 413/14.03.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Велес ЕМ" ЕООД, "Невис Трейд" ЕООД "Тера Макс ТМ" ЕООД с предмет на доставките – стоки по опис, резервни авточасти и консумативи. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АССГ е анализирал поотделно и в съвкупност събраните в хода на ревизията писмени доказателства и заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, след което е изложил подробни аргументи, въз основа на които обосновал правни изводи за материална законосъобразност на издадения РА, доколкото не се установявала реалност на доставките по издадените фактури от доставчици "Велес ЕМ" ЕООД, "Невис Трейд" ЕООД и "Тера Макс ТМ" ЕООД. Относно отказано право на данъчен кредит по 10 фактури, издадени от доставчика "Велес ЕМ" ЕООД с предмет - стоки по опис, АССГ е приел, че предмета на доставките е конкретизиран по вид, количество, единична цена в нарочни протоколи и представлява резервни части за автомобили. Приел е, че при насрещна проверка на доставчика, от управителя му са представени обяснения, че транспорта е за сметка на доставчика, но не са представени доказателства за транспорт. Представени били фактури за закупуването на стоките от предходни доставчици – "Силко 10" ЕООД и "Интертрейд 20" ЕООД, но при проследяване на стоковия поток в хода на ревизията се установило, че предходните доставчици са закупили стоките от рискови контрагенти, които не са декларирали продажбите или са издали кредитни известия към контрагентите си на стойността на издадените фактури. Отделно от това, съдът е обсъдил установените по делото факти, че доставчика "Велес ЕМ" ЕООД не разполага с назначени по трудов договор лица /респ. правоспособен водач на МПС/, в оборотните ведомости не са отразени разходи за дейността, не са посочени доказателства от къде /място, обект, склад/ са натоварени стоките преди да бъдат превозени до базата на РЛ, не са представени пътни листове, товарителници, данни за разходи на гориво. По тези съображения е приел, че се дискредитира убеждаващото въздействие на съставените протоколи към всяка от 10-те фактури. Отделно от това, съдът е приел, че макар да са изискани, от жалбоподателя не са представени доказателства в кои транспортни средства са вложени придобитите резервни части/гуми. Относно отказано право на данъчен кредит по 30 фактури, издадени от "Невис Трейд" ЕООД с предмет - резервни части, АССГ е приел отново, че според обясненията на управителя на доставчика по част от фактурите транспорта е за ревизираното лице, а по останалата – за сметка на доставчика, но доказателства за транспорт не са представени по делото. Отделно от това е приел, че доставчика не разполага с кадрови ресурс за извършване на доставките, а липсата на подробна документация към всяка от фактурите досежно превоз /пътен лист, товарителница, липсата на аналитична счетоводна отчетност при ревизираното лице относно последващата реализация на придобитите стоки при положение, че търговското му занятие се състои именно в транспортна дейност с определени пътни превозни средства, липсата на възможност да се проследи коя входяща стока на коя вложена в търговското предприятие на РЛ съответства, сочат, че представените документи не удовлетворяват доказателствената нужда по спора и чрез тях не се установява реалност на процесните доставки. Относно отказано право на данъчен кредит по 27 фактури, издадени от "Тера Макс ТМ" ЕООД с предмет консумативи за автомобили, описани по вид, количество и единична цена във връзка с договор за продажба, сключен на 18.09.2014 г. между РЛ и доставчика с предмет периодична доставка на автопрепарати, автокозметика, добавки за масла и горива, АССГ е приел, че при насрещна проверка на доставчика, от управителя му са представени обяснения, че транспорта е за сметка на доставчика, но не са представени доказателства за транспорт. От приложените оборотни ведомости, към началото на съответния данъчен период експертизата установила, че доставчика няма наличност от стоки, а доставя стоки, съвпадащи по вид и количество с фактурираните, а РЛ изписва резервните части директно на разход, което обуславя извод за влагане на стоките в ремонт на МПС. Но макар да са изискани, от жалбоподателя не са представени доказателства в кои транспортни средства са вложени придобитите резервни части/гуми. Съдът е посочил, че само въз основа на обстоятелството, че основната дейност на дружеството е свързана с международен транспорт не може да се направи извод, че резервните части са вложени именно в МПС, с които ревизираното дружество осъществява дейност. Наред с това е отчел, че документираната стойност на резервните части надхвърля многократно нуждите на разполагаемите от ревизираното лице МПС. А съвкупната преценка на изложените факти и обстоятелства обосновавали законосъобразността на извода за липса на доставка по фактурите, издадени от "Велес ЕМ" ЕООД, "Невис Трейд" ЕООД и "Тера Макс ТМ" ЕООД. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, първо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА, кореспондира с доказателствата по делото. Спорният въпрос по делото е, налице ли са реални доставки на стоки по фактурите, издадени от "Велес ЕМ" ЕООД, "Невис Трейд" ЕООД и "Тера Макс ТМ" ЕООД. При оспорени доставки в хода на ревизията, първата предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е доказването с безспорни за това доказателства, стоката да е предадена от доставчика на получателя. Свързано с това доказване е установяването на транспортирането на стоките и тяхното съхраняване, до периода на последващата им продажба или до влагането им, каквото е било твърдението на ревизираното лице в случая. Тук следва да се посочи, че надлежното осчетоводяване на една стопанска операция не означава автоматично, че тя действително е осъществена. По отношение на доставките по фактурите, издадени от "Невис Трейд" ЕООД и "Тера Макс ТМ" ЕООД, обоснован на събраните доказателства е извода на съда, че не е доказано реално прехвърляне собствеността върху стоките, предмет на доставките. Към фактурите не са представени приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или други доказателства за предаване на стоките от доставчика на РЛ. Горното е потвърдено и със заключение по назначена ССчЕ (стр. 136 и 138 от делото). Безспорно не са представени и доказателства за транспорт. По отношение на доставките по фактурите, издадени от "Велес ЕМ" ЕООД с предмет - стоки по опис, правилно АССГ е приел, че предмета на доставките е конкретизиран по вид, количество, единична цена в нарочни протоколи и представлява резервни части за автомобили. Обоснован на събраните доказателства е извода на съда, че само въз основа на представените по делото приемо-предавателни протоколи не може да се приеме за доказано реално предаване на стоки от вида на фактурираните от доставчика на РЛ, тъй като от една страна по делото е останал неизяснен механизма на доставките, а именно мястото, обекта или склада, от който стоките са натоварени преди да бъдат превозени до базата на РЛ, при липса на доказателства за транспорт, както и доказателства за складова обезпеченост на доставчиците. Тук е мястото да се посочи, че и трите дружества – доставчици не са представили доказателства пред ревизиращите за нает или собствен обект за извършване на доставките, като и доказателства свързани с транспорта на стоките, които да обективират извършена доставка - пътни листове, товарителници, разходи за гориво, съобразно които същата може да се проследи. Отделно от това, анализа на стоковия поток сочи на липса на материална обезпеченост на доставчика "Велес ЕМ" ЕООД да достави стоки от вида на фактурираните. И на трето место, правилно е отчетено от първоинстанционния съд, че не е доказано по делото /включително чрез поисканата от касационния жалбоподател съдебно-счетоводна експертиза/, както че процесните стоки са доставени, така и че са ползвани от ревизираното лице за целите, за които са доставени, респ. за собствени облагаеми сделки. Правилно съдът е приел, че само въз основа на обстоятелството, че ревизираното дружество осъществява транспортна дейност не може да се приеме за доказано влагането на закупените резервни части именно в МПС, с които дружество осъществява дейността си при липса на информационна следа при ревизираното дружество за това обстоятелство. Неоснователно е позоваването на касатора на практиката на СЕС, доколкото в случая не е доказана реалност на фактурираните доставки от сочените във фактурите доставчици. Основната водеща предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка на стоки/ услуги, което следва от разпоредбите на Директива 2006/112 и от националния данъчен закон. В тази насока постоянната практика на ВАС и СЕС, изрично посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена, а в случая не е доказано да са осъществени действителни данъчни събития. В този смисъл, при същите факти и за същото ревизирано лице е постановено Решение № 10293/01.08.2018 г. по адм. дело № 13600/2017 г. по описа на ВАС, осмо отделение. По тези съображения настоящият съдебен състав на първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При определяне размера на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция съобрази материалния интерес по делото – 38 047, 13 лева, поради което счита, че следва да се присъдят разноски, определени на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските в размер на 1672 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение