Решение № 1557 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10492/2010 г.

Решение № 1557 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10492/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Славка Савчева Попнеделева и на Кръстьо Лилов Нинов и двамата от гр. София, подадена срещу решение № 51 от 18.06.2010 г., постановено по адм. дело № 250/2008 г. по описа на Административен съд Враца. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон-жалбоподателите не са обезщетени в пълен обем на подаденото заявление за обезщетяване по реда на ЗОСОИ като съдът неправилно е утвърдил направената оценка и установените квоти на заявители по III-я вариант на заключението на в. лице - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК настоящата инстанция като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 198/25.03.2008 г., постановена на основание чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ от областния управител на област Враца, с която е утвърдена направената оценка и установените квоти на заявителите по направено искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, решено /уважено/ със заповед № 240-р/25.04.2000 г. на областния управител на област Враца. Обжалвано решение е постановено във втора фаза на обезщетяването по реда на реституционния закон ЗОСОИ за утвърждаване на оценката и установените квоти на заявителите на основание влязла в сила административна заповед на областния управител, с която искането за обезщетяване на наследниците на б. ж. на с. Попица Нино Йолов по заявление с вх. № 354/26.08.1998 г. е уважено. Със заповед № 240-р/25.04.2000 г. административният орган по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ е признал право на обезщетяване на жалбоподателите като наследници на б. ж. на с. Попица Нино Йолов за иззето и национализирано имущество по ЗНЧИМП в обем на 5/6 ид. части от машини и инсталации на мелница "Нино Йолов и синове"-събирателно дружество с. Попица с определен начин на обезщетяване с компесаторни записи на стойност равна на стойността на национализираното имущество. С обжалваната заповед на основание чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ областният управител е утвърдил оценката /изготвена от вещото лице/ на признатото право на обезщетяване и установените квоти на наследниците - в компесаторни записи на стойност 17500 лв. и квотите на заявителите: 3/6 ид. части за Славка Попнеделева, 2/6 ид. части за Кръстьо Нинов от общата сума в размер на 17500 лв. При обжалването на заповед № 198/25.03.2008 г. пред административния съд Враца е назначена експертиза със задача в. лице да направи оценка на признатото право на обезщетяване на жалбоподателите по реда на ЗОСОИ със заповед № 240-р /25.04.2000 г. и да определи установените квотите на наследниците като се съобрази с доводите в жалбата за незаконосъобразност на оспорената заповед. От заключението на експертизата се установява, че оценката на признатото право на обезщетяване - 5/6 ид. части от оборудването на СД "Мелница Нино Йолов и синове" с. Попица, отразено в активите на нарочния баланс на дружеството от 23.12.1947 г. - на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ и заповед № 240-р/25.04.2000 г. на областния управител на област Враца е в размер на 18226 лв. /5/6 ид. части от сумата 21871 лв./. При тези установени обстоятелства по делото съдът законосъобразно е възприел заключението на в. лице за обективно като го е обсъдил заедно с другите доказателства по делото /чл. 202 ГПК/. В производството по чл. 6, ал. 5 или в съдебното производство при по ал. 6 на ЗОСОИ съдът не прави съдебни дела на признатото право на обезщетяване, а утвърждава установените квоти на заявителите съгласно представените от тях нот. заверени декларации по чл. 5 от Наредба № 9/1998 г./, в които те са определили квотите на наследяване на всеки един от тях. В заключението на в. лице представено пред административния съд изрично е отразено, че в изготвения вариант III-ти квотите на наследниците са определени съгласно представените от тях нот. заверени декларации. Като е утвърдил квотите на заявителите по предложения вариант III-ти от заключението на в. лице съдът се е съобразил с разпоредбата на закона като обжалваното решение съответства на приложимия закон. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва са остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение