Решение № 221 от 31.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2888/2016 г.
ВКСIII гражданско отделение31.10.2016 г.докладчик Майя Русева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 291/26.01.16 г. на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 204/29.10.09 по г. д. № 1/2008 г. на РС Балчик. ОСЪЖДА [фирма], к. к. А., [населено място], общ. Б., ЕИК [ЕИК], да плати на [фирма], [населено място], ЕИК [ЕИК], на основание чл. 78, ал. 2 ГПК 1644 лв. /хиляда шестотин четиридесет и четири лева/ разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 221 от 31.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2888/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх. № 291/26.01.16 г. на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 204/29.10.09 по г. д. № 1/2008 г. на РС Балчик - с което предявеният срещу молителя иск с правно основание чл. 108 ЗС е уважен - като е признато за установено, че процесните 10 трафопоста на територията на к. к. А. са собственост на [фирма] и молителят е осъден да му предаде владението им, а издадените в полза на последния нотариални актове са отменени. Сочи се, че на молителя са станали известни нови доказателства - Писмо изх. № Д.-26-377/28.10.15 на Областен управител на Област Д. и Писмо изх. № 26-2038-2/27.11.15 ведно с приложен към същото Опис на сградите разпределение на Е. подрайон Д. - които са от значение за спора и биха довели до различното му разрешаване. Ответната страна [фирма] оспорва молбата. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната - т.е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява. Настоящият състав намира, че в случая не е налице както предпоставката наличие на ново обстоятелство или ново писмено доказателство, така и предпоставката същите да са от съществено значение за делото - т.е. да могат да доведат до промяна в съдържанието на решението. Приложените писмени доказателства се представят с оглед установяване на обстоятелството, че няма съставени актове за държавна собственост /А./ за имотите, находящи се на територията на к. к. "А.", в полза на Н. Въпросът за наличието на А. е бил изследван в производството по г. д. № 1/08 на РС Балчик - с исковата молба /на с. 50 и сл., т. I по г. д. № 1/08 на РС Балчик/ са били представени съставени за трафопостовете А. с отразявания за включването им в капитала на [фирма], те са били оспорени от молителя /в с. з. на 22.04.08, с. 300 гръб, т. II по г. д. № 1/08 на РС Балчик/, като впоследствие, вкл. по негови искания, са били събирани доказателства във връзка с направеното оспорване. Следователно, касае се за обстоятелство, което е било известно на страната - молител в настоящото производство, към момента на разглеждане на делото, и съответно включено в защитната й позиция. Същевременно, за установяването му тя е могла да се снабди с представените писмени доказателства от Областния управител на Област Д. и [фирма] още по време на процеса /издаването на приложените към молбата документи е отнело понастоящем съответно 5 и 11 дни/. Предвид изложеното представените доказателства не съставляват нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. От друга страна, не е налице и втората визирана в чл. 303 ГПК предпоставка - доказателствата да са от значение за изхода на спора. Решаващият извод на съда, че молителят не е собственик на трафопостовете, които обслужват обектите в курортния комплекс, е изведен от нормативната уредба. Съдът е приел, че трафопостовете са изградени в периода 1968-1973 г. и са станали държавна собственост по силата на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1948 г., както и че са били предоставени на електроснабдителното предприятие за стопанисване и управление съгласно чл. 7 ЗС. Проследено е извършеното преобразуване в системата на електроснабдителните предприятия, при което през 1991 г. е създадена [фирма], после имуществото е преминало към [фирма], а през 2006 г. чрез отделяне на имуществото, свързано с разпределението на електрическата енергия, е преминало към [фирма] - което пък е пренаименовано в [фирма]. При тези обстоятелства е прието, че с оглед специалното предназначение и режим на тези обекти, те не са били включени в активите на туристическото предприятие "А." и съответно не са преминали в [фирма] при извършеното преобразуване на държавното предприятие в държавна фирма и последващата приватизация. На второ място съдът е счел, че трафопостовете не са придобити и по давност, понеже не е конкретизиран периода на придобиване, а такава е можело да тече най-рано от 1.06.1996 г. до влизане в сила на ЗЕЕЕ /от 1999 г., сега отм./, който изключва трафопостовете от гражданския оборот, като поставя изискване такива обекти да бъдат собственост само на съответно лицензирани енергийни предприятия. При тези решаващи мотиви без значение е обстоятелството дали за процесните трафопостове са били издавани или не актове за държавна собственост в полза на [фирма]. Съществуването или несъществуването на такива актове /които, освен всичко друго, имат само констативен - а не конститутивен характер/ не е свързано с решаващата воля на съда и не би довело до промяна в съдържанието на решението и изхода на спора. При това положение, поради липса на кумулативните предпоставки на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. На ответната страна се дължат направените по делото разноски в размер на 1644 лв. - адвокатско възнаграждение, платено по договор за правна защита и съдействие за процесуална защита по молбата за отмяна. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,