Решение № 15824 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14604/2016 г.

Решение № 15824 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14604/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП против Решение № 2200 от 18.11.2016 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2225 по описа за 2014 г., с което по жалба на ЕТ"Асти- Н- Н. Б." със седалище в гр. Х., е обявена нищожност на Ревизионен акт № 261306549 от 09.04.2014 г., на органи по приходите при ТД на НАП- П., в частта потвърдена с Решение № 700 от 15.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. П., при Ц. У. на Национална агенция по приходите, с която допълнително е начислен ДДС в размер на 59 035,03 лв. и лихви за просрочие в размер на 27 737,08 лв., както и допълнително са установени задължения за ЗОВ на самоосигуряващо се лице общо в размер на 447,64 лв. и лихви за просрочие в размер на 481,66 лв., както и задължения по ЗДДФЛ, както следва: Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 26,12 лв. и лихви за просрочие в размер на 17,47 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 44,39 лв. и лихви за просрочие в размер на 13,40 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 323,56 лв. и лихви за просрочие в размер на 64,16 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и се иска отмяната му и връщането на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ"Асти- Н- Н. Б." не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по същество- основателна, поради следното: За да обяви оспорения пред него РА за нищожен, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден след 01.01.2013 г. (датата на влизане в сила на сегашната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК) с участието на орган по приходите, който не е в кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, поради което същият е издаден от лице без материална компетентност, и последицата е нищожност на ревизионния акт. Решението е постановено в противоречие със задължителното Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., с което е прието, че "Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен". Постановеното първоинстанционно решение подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на АС. П. новото разглеждане съдът следва да се произнесе и за разноските в настоящото производство. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение