Решение № 8909 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15414/2008 г.

Решение № 8909 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15414/2008 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоянка Йорданова Досева и Дончо Петров Досев и двамата от с. Ковачите, община Сливен против решение № 136/13.10.2008 г. на Административен съд-Сливен, постановено по адм. дело № 251/2007 г., в частта, с която исковата претенция за вреди от отменен административен акт е отхвърлена от 4930, 50лв. до предявения размер от 45069, 50лв., както и в частта, с която претенцията от 30000лв. за вреди от незаконно бездействие на длъжностни лица от община Сливен е отхвърлена изцяло. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, евентуално за постановяване на друго решение по същество за уважаване на иска. Ответната страна - Община Сливен не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно и касационната жалба е неоснователна защото не се установяват твърденията на касаторите за наличието на отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Оспореното решение е постановено въз основа на цялостен анализ на доказателствата събрани в хода на съдебното производство, съобразно приложимите материалноправни норми и спазени съдопроизводствени правила. Обосновано съдът е приел, че искът по чл. 1 от ЗОДОВ за претърпели имуществени вреди от отменен по надлежния ред незаконосъобразен акт на община Сливен следва да бъде уважен частично за сумата от 4 930, 50лв. Размерът е определен с оглед неоспореното от страните заключение на вещото лице като стойността на имота е определена към периода на издаване на заповедта, съвпадащ по време с разрушаване на постройката, а лихвата от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на административния акт. Настъпилите за касаторите вреди са пряка и непосредствена последица от издадената незаконосъобразна заповед на кмета на общината за събаряне на застрашената от самосрутване сграда, в която се е намирало и собственото им жилище. Въз основа на установеното в хода на съдебното производство наличие на изискуемите се предпоставки на чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ правилно съдът е ангажирал отговорността на общината и постановил обезщетяване на ищците за причинения вредоносен резултат в имуществената им сфера. Претенцията за обезщетение за вреди в размер на 30 000лв., причинени от незаконосъобразни бездействия на служители от община Сливен е недоказана. Липсата на установени данни за конкретни незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на общината е мотивирало съда да отхвърли тази претенция като неоснователна, който извод се споделя от касационната инстанция. Предвид изложеното, оспореното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,