Решение № 9127 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14578/2012 г.

Решение № 9127 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14578/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Общински съвет Ямбол, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 152 от 17.10.2012 г., по адм. дело № 181/2012 г. от Административен съд - Ямбол, с което е отменено решение по т. 1 от заседание 9 на Общински съвет (ОбС) Ямбол, проведено на 4.05.2012 г. Излагат се твърдения за недопустимост на обжалваното решение, като счита, че обжалваният акт не е административен по своя характер. Освен това решението на ОбС Ямбол било отменено с решение по т. 2 от заседание 10 на ОбС Ямбол, проведено на 13.06.2012 г., при което за жалбоподателя не бил налице правен интерес от оспорването на акта. На следващо място твърди, че жалбата е подадена от лице, за което липсва правен интерес от оспорването на акта, което отново води до недопустимост на обжалваното съдебно решение. Алтернативно излага становище за неправилност на решението, но не конкретизира твърдението си. Ответникът - Сдружение "Движение с екологична насоченост", в представено от пълномощника му възражение оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил посоченото по - горе решение на ОбС Ямбол, с което приета актуализация на Общинската програма за управление на дейностите по управление на отпадъците с период на действие 2008 - 2013 г., съгласно приложение 1. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него нормативен административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила за издаването му. Неоснователни са наведените доводи за недопустимост на обжалваното решение. Съдът е надлежно сезиран с жалба от сдружение в обществена полза, което видно от представеното по делото удостоверение № 21/2011 г. на Окръжен съд Ямбол е вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел на съда с основни цели да спомага за развитието на гражданската, екологичната и политическата култура и за повишаване на информираността на гражданите за съдържанието, механизмите за техните права и свободи, да осъществява обществен контрол за съблюдаване на законите за защита на природата, при което същото има правен интерес от оспорването на акта, тъй като попада в хипотезата на лицата имащи правен интерес от оспорването - заинтересована общественост по смисъла на т. 24 и 25 от § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Освен това по отношение на допустимостта на жалбата Върховният административен съд се е произнесъл с окончателно определение № 9926 от 9.07.2012 г., по адм. дело № 8219/2012 г. Със същото определение съдът се е произнесъл и по вида на обжалвания акт като е приел, че актът е нормативен, административен подлежи на проверка за законосъобразност пред съответния административен съд. Твърденията за липса на правен интерес от оспорване на акта поради отменянето му с последващ акт на ОбС Ямбол са неоснователни, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Видно от представения по делото протокол 10 от 13.06.2012 г. за проведено редовно заседание на ОбС Ямбол, по т. 22 оспореното пред първоинстанционния съд решение по т. 1 от заседание 9 на ОбС Ямбол, проведено на 4.05.2012 г. не е отменено, както твърди касатора. С посоченото решение на основание чл. 21, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 29, ал. 3, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и Решение № СЗ-7-ЕО/2012 г. на РИОСВ - Стара Загора е приета Актуализация на Общинската програма за управление на дейностите по управление на отпадъците с период на действие 2008 - 2013 г. От факта на приемане на нова актуализация на тази програма обаче не може да бъде изведен извод, че е отменена приетата такава, при което твърдението, че актът е оттеглен е неоснователно. Предвид така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е правилно. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че процесният нормативен административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми. Въз основа на събраните доказателства, правилно съдът е приел, че при приемане на процесното решение не се спазени изискванията на разпоредбите на чл. 79, ал. 3, изр. второ ЗООС. Цитираната разпоредба предвижда при разработването, допълването и актуализирането на програмите да се привличат представители на неправителствени организации, фирми и браншови организации, което не е направено. Правилно съдът е установил, че при приемането на решението е нарушена и нормата на чл. 77 от АПК, задължаваща компетентния орган да издаде нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение на ОбС Ямбол е актуализирана Общинската програма за управление на дейностите по управление на отпадъците с период на действие 2008 - 2013 г., поради което е задължително извършването на екологична оценка или постановяване на решение да не се извършва такава, което следва да бъде обявено и да е влязло в законна сила преди приемането на програмата от Общинския съвет. Аргументите за това намират опора в чл. 90 от ЗООС и чл. 14, ал. 1 и ал. 2, и чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (НУРИЕОПП). По делото както пред първоинстанционния съд, така и пред тази инстанция не са представени доказателства компетентният орган да е изпълнил задълженията си по ЗООС и НУРИЕОПП да възложи оценката по чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗООС и да е извършвана екологична оценка или да е постановявано решение да не се извършва такава, което да е било обявено и да е влязло в законна сила преди приемането на актуализацията на програмата от Общинския съвет. Ето защо правилен и обоснован е изводът в обжалваното решение, че в случая актът е постановен и в нарушение на тези законови разпоредби. С оглед на изложеното, настоящият състав намира извода на първоинстанционния съд, че обжалваният пред него административен акт е постановен без да са спазени законовите изисквания за това за законосъобразен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК и при липса на направено възражение за прекомерност касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника Сдружение "Движение с екологична насоченост" направените деловодни разноски в размер на 800 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение