Решение № 9120 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1673/2018 г.

Решение № 9120 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1673/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Пенчев чрез процесуален представител срещу Решение № 168 от 30.11.2017 г., постановено по адм. д. № 191/2017 г. от Административен съд Габрово, с което е отхвърлен искът, предявен от А. Пенчев от [населено място] против Областния управител на област Габрово за сумата от 180 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Касаторът А. Пенчев твърди, че решението е неправилно, поради съображения за нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това иска отмяната на обжалваното решение и да му бъде присъдено поисканото обезщетение. Ответната страна – Областният управител на област Габрово оспорва касационната жалба. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Административен съд Габрово е сезиран с иск против Областния управител на Област Габрово, за присъждане на обезщетение за претърпени от А. Пенчев неимуществени вреди в размер на 180 000 лева. Съдът е приел за установено и безспорно, че ищецът е депозирал при Областен управител на Област Габрово Заявление с рег. №ПО-01-1068/31.08.2011 г. по реда на ЗПГРРЛ, с което е претендирал обезщетение, но със Заповед №РД-02-02-91/28.09.2011 г. заявлението е било оставено без уважение. С Решение № 44/17.04.2013 г. по АД № 269/2011 г. на ГАС, потвърдено с Решение № 5539/16.04.2013 г. на ВАС административният акт е отменен. Съдът е счел, че в изпълнение на дадените му указания с цитираните съдебни решения административният орган е сезирал Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ за произнасяне относно това дали спрямо А. Пенчев е осъществена репресия "изселване" по политически причини по смисъла на ЗПГРРЛ, респективно нейното времетраене, при условие че е налице такава. Комисията се произнесла с решение от ЦКПГРРЛ, че няма данни за претърпяна репресия по политически причини, изразяваща се в "изселване" спрямо А. Пенчев. С влязла в сила Заповед №РД-02-02-117/27.09.2017 г., Областният управител на Област Габрово оставил без уважение като неоснователно и недоказано искането по заявление №ПО-01-1068/31.08.2011 г. за изплащане на еднократно обезщетение съгласно ЗПГРРЛ за изтърпяна репресия "изселване по политически причини". При тези факти, Административен съд Габрово е приел, че от проведеното административно производство, приключило с издаване на посочената Заповед №РД-02-02-117/27.09.2017 г. не се установяват незаконосъобразни действия на Областен управител на Област Габрово, като последният е действал съобразно компетентността и правомощията си. Липсвали конкретни имуществени или неимуществени вреди, които да са непосредствена последица от Заповед №РД-02-02-117/27.09.2017 г. на Областен управител на Област Габрово. По тези причини искът е отхвърлен. Решението е недопустимо. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи и служебно. Обжалваното решение е постановено по основание, което не е сочено като такова на предявения иск. Поради това следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Очертаването на предмета на спора чрез подробно посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията очертава и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Когато съдът не се произнесе по посочените в исковата молба основания, това нарушение опорочава именно посочените обективни предели. Поради това допуснатото нарушение е толкова съществено, че има за последица недопустимост на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице - чл. 4 от с. з. Следователно, за да подлежи на разглеждане предявен иск на това основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие на кои органи или длъжностни лица произтичат. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум и страните по спора. А. Пенчев е сезирал административния съд с искова молба, в която излага твърдения не за незаконосъобразен акт на Областния управител на област Габрово, а за негови незаконосъобразни действия и бездействия. Твърди, че Областният управител не е изпълнил задължението си да изпрати молбата му за обезщетение по реда на ЗПГРРЛ с всички придружаващи я документи на Централната комисия, като документите са му откраднати и фалшифицирани. Правилно с разпореждания от 10.07.2017 г., 08.08.2017 г., 21.08.2017 г. и 30.08.2017 г., както и с указания по протокол от 26.10.2017 г. по образуваното адм. дело 191/2017 г. исковата молба е оставяна без движение и са давани указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, включително за това от какви актове, действия и бездействия се претендира обезщетение. От всички писмени и протоколирани изявления на ищеца може да се обобщи, че той поддържа твърденията от първоначалната си искова молба, че документите му са били задържани/откраднати и неправомерно използвани от ответника, като не са били представени в цялост или със същото съдържание пред Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ. Твърдял е още, че със съдебно решение е признато, че той е бил принуден да се изсели от гр. Бургас. Съдът е процедирал правилно, като е събрал административната преписка и водените между страните дела. Въпреки това обаче, вместо да разгледа иска, така, както е предявен, се е произнесъл по иск, с какъвто не е сезиран и не е обсъдил събраните доказателства. Никъде в исковата молба ищецът не е твърдял, че претендира вреди от Заповед №РД-02-02-117/27.09.2017 г., още повече, че същата представлява влязъл в сила административен акт и като такъв представлява процесуална пречка за водене на иск за обезщетение поради неговата незаконосъобразност. Съдът е следвало да се произнесе по конкретните наведени твърдения в исковата молба – а именно има ли задържани от областния управител документи, представени от касатора, които не са били изпратени на Централната комисия по чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. За целта съдът е следвало да изиска документите, които областният управител е предоставил на комисията /от самата комисия/ и да констатира идентични ли са по брой и съдържание с тези, представени по по административната преписка пред областния управител, както и да извърши проверка какви заверки на тези документи са извършвани от областната администрация. Освен че е подменил предмета на спора, съдът не е дал подробни и конкретни указания по доказателствената тежест, поради което неправилно е заключил, че твърдяните от ищеца морални страдания не са доказани. По изложените съображения следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за произнасяне по предявения иск, при което следва да бъде разгледано посоченото от ищеца основание и дадени подробни и конкретни указания по доказателствената тежест. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,