Решение № 2688 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11486/2017 г.

Решение № 2688 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11486/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Г. Б. С. от гр. С., за отмяна на влязло в сила решение № 5960 от 9.10.2015 г., постановено по адм. дело № 12408/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. С него е отхвърлена жалбата на Е. К. Ц. и Ц. И. Ц. против заповед № РД-09-50-818/17.10.2014 г. на главния архитект на Столична община за одобряване на ПУП - ИПРЗ и РУП за м. "Зона Г-14", кв. 17, УПИ VIII. Искателят твърди, че за него е налице правен интерес от отмяната, тъй като е съсобственик в УПИ IX-19, кв. 17 по плана на гр. С., което го прави заинтересовано лице по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК и е следвало да бъде конституиран служебно от първоинстанционния съд в производството по делото. Счита, че е лишен от възможността да защити правата си и да докаже незаконосъобразността на заповедта. Ответникът - главният архитект на Столична община не взема становище. Ответниците - Е. К. Ц. и Ц. И. Ц., чрез пълномощника си адв. Цокова, изразяват становище за основателност на молбата за отмяна. Ответникът - "М. Б. 3" ЕООД, със седалище С., чрез адв. Лазарова като процесуален представител, излага доводи за недопустимост на искането за отмяна, а в условията на евентуалност - за неговата неоснователност. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема искането за процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 АПК. Възражението на ответниците Е. К. Ц. и Ц. И. Ц., че решението, чиято отмяна се иска, не е влязло в сила, е неоснователно. Подадената от тях касационна жалба срещу него е оставена без разглеждане и производството е прекратено с определение № 520 от 18.01.2016 г. по адм. дело № 14642/2015 г. на Върховния административен съд, което е оставено в сила с определения № 3874 от 5.04.2016 г. и № 13686 от 13.11.2017 г. по адм. дело № 3230/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. С влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ (редакция, ДВ, бл. .../2015 г.), изключваща касационния контрол, а не на определението за оставяне на касационната жалба без разглеждане, съдебният акт, с който оспорването е отхвърлен, следва да се счита за влязъл в сила. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Фактическите обстоятелства, изложени в него, го определят като такова за отмяна с правно основание чл. 246, ал. 1 АПК. В молбата се поддържа, че Стоянов има качеството на заинтересована страна по делото като съсобственик УПИ IX-19, кв. 17 по плана на гр. С., зона "Г-14". Този имот е съседен на имота, предмет на заповед № РД-09-50-818/17.10.2014 г. на главния архитект на Столична община. Срещу заповедта е подадена жалба от Е. К. Ц. и Ц. И. Ц. с искане за отмяната й като незаконосъобразна. В образуваното адм. дело № 12408/2014 г. на Административен съд С. - град като страни са конституирани жалбоподателите, издателя на акта като ответник и адресата на заповедта като заинтересована страна. Настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 246, ал. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. На посоченото основание отмяна може да иска лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Молителят не е бил конституиран като страна в производството пред административния съд. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Е. К. Ц. и Ц. И. Ц. - съсобственици на същия съседен имот. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В случая с решението, чиято отмяна се иска, не е отменен или изменен оспорения административен акт, поради което то има сила само за страните по делото и няма обвързваща сила по отношение на Г. Б. С.. Решението не е неблагоприятно за него. В случай, че оспореният пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт засяга негови законни права и интереси, то той разполага с процесуалната възможност да ги реализира на собствено основание, включително и чрез обжалване на заповедта. Предвид изложеното искането за отмяна на чл. 246, ал. 1 АПК следва да се отхвърли като неоснователно. По тези съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение