Решение № 243 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5161/2016 г.

Решение № 243 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5161/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от ищеца [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 2417/28.04.2016 г., постановено по в. гр. д. 984/2015 г. на Б.. В жалбата се излагат доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението. Срещу касационната жалба е подаден отговор от ответника по иска В. Д. В. от [населено място]. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. С определение № 435/18.04.2017 г. на ВКС по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса "За редовността на исковата молба, когато в нея се съдържат твърдения на работодателя, че ответникът- водач е причинил вредата по време на изпълнение на трудовите му задължения и самоволно и в нарушение на правилата на ЗДвП е напуснал местопроизшествието и е осуетил възможността собственика да получи застрахователно обезщетение. " Редовността на исковата молба е абсолютна процесуална предпоставка на правото на иск, а неотстранената нередовност води до недопустимост на съдебното решение. В случая касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение, произтичаща от нередовност на исковата молба, състояща се в непълнота на обстоятелствената част на иска. В исковата молба ищецът работодател е изложил твърдения, че ответникът- водач на товарен камион е причинил ПТП по време на изпълнение на трудовите му задължения и самоволно и в нарушение на правилата на ЗДвП е напуснал местопроизшествието, като по този начин е осуетил възможността собственика работодател да получи застрахователно обезщетение, поради които обстоятелства е причинена имуществена вреда на работодателя. Ищецът иска да се ангажира пълната имуществена отговорност на ответника работник за причинената вреда от ПТП и неплатеното застрахователното обезщетение, като в зависимост от начина на определяне на размера на обезщетението /с нови или части втора употреба/ иска обезщетение в размер на 14150 лв., евентуално 6000 лв.. В исковата молба се съдържат подробни данни за механизма на ПТП и трудовото правоотношение между страните, но липсват фактически твърдения относно неплатеното застрахователно обезщетение и въпреки това съдът е допуснал свидетелски показания относно последния факт. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е длъжен да изложи фактически твърдения относно всички правопораждащи факти от хипотезата на правната норма, имащи за правна последица възникване на субективното право, чиято защита се търси. Когато обстоятелствена част е непълна, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да даде указание за отстраняването на този недостатък /чл. 129 ГПК/. Това правомощие- да се дадат указания за отстраняване на нередовност, има и въззивният съд като втора по ред първа инстанция, при констатиране на непълнота на обстоятелствената част на иска /т. р. 1-2013- ОСГТК/. Неизпълнението на това задължение води до постановяване на недопустимо решение по нередовна искова молба. А когато въззивното решение е недопустимо поради неотстранена нередовност на исковата молба, състояща се в непълнота на обстоятелствената част, ВКС обезсилва въззивното решение и връща делото на въззивната инстанция за предприемане на действия по отстраняване на констатираната нередовност /чл. 293, ал. 4 ГПК/. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1 КТ съдържа три различни фактически състави на пълната имуществена отговорност на работника и в зависимост от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, се извършва съответната правна квалификация на иска. Доколкото в исковата молба не се твърди наличието на влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, а се претендират вреди от ПТП и неплатено застрахователно обезщетение, поради самоволно напускане на местопроизшествието, то правната квалификация на иска е по чл. 203, ал. 1, пр. 1 КТ- умишлено причинени вреди /в този смисъл е задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК- р. № 65-2013-III ГО/. Когато ищецът не сочи доказателства относно правнорелевантни правопораждащи факти, съдът е длъжен да даде указания за това /чл. 146, ал. 2 ГПК и т. р. 1-2013- ОСГТК/. Съгласно чл. 164 ГПК свидетелските показания не са допустимо доказателствено средство за установяване на застрахователен договор, направеното искане за плащане на застрахователно обезщетение и писмения отказ на застрахователя, тъй като в първия случай се касае за писмена форма за действителност, а в другите два случая е форма за доказване. В случая ищецът е предявил иск по чл. 203, ал. 1, пр. 1 КТ, тъй като претендира вреди от ПТП и неплатено застрахователно обезщетение, поради самоволно напускане на местопроизшествието от водача, причинил ПТП. И също така не са предявени два иска при условията на евентуалност, както твърди ищецът в исковата молба, тъй като начинът по който ще се определи размера на обезщетението не води до различен предмет на делото. Обстоятелствената част на исковата молба е непълна, тъй като липсват фактически твърдения относно възникването и развитието на застрахователното правоотношение- договор за застраховка с общи условия, претенция за щета и отказ на застрахователя. Ищецът не е посочил писмени доказателства относно твърдението за неплатено застрахователно обезщетение. Въззивният съд неправилно е квалифицирал иска по чл. 203, ал. 1, пр. 2 КТ, не е дал указания за посочване на допълнителни фактически твърдения относно застрахователното правоотношение и не е дал указания, че не се сочат доказателства за неплатено застрахователно обезщетение. Тъй като въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба- непълнота на обстоятелствената част, то решението му следва да се обезсили като делото се върне на друг състав от същия съд за предприемане действия по отстраняване на констатираната нередовност и изпълнение на указанията. По изложените съображения съдът