Решение № 4421 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мила стилООД срещу решение 557/28.03.2023 г., постановено по адм. д. 610/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград (АС-Благоевград). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и нормите на правото на Европейския съюз и е необосновано касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), редовно призован за открито съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 557/28.03.2023 г., постановено по адм. д. 610/2021 г. по описа на АС-Благоевград е отхвърлена жалбата на Мила стилООД против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 (ПРСР-2014-2020) за кампания 2016 г. с изх. 02-011-2600/938/07.08.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ и са присъдени разноски. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал доказателствата, събрани в административното производство и ангажираните в съдебното производство, включително и заключение на съдебно-техническа експертиза, от които обосновано е приел за установени относимите към спора факти без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса АС-Благоевград е приел за установено, че със заявление за подпомагане, подадено през 2015 г. Мила стил ООД е заявил за подпомагане четири броя земеделски парцели (БЗС), находящи се в землището на с.Беласица, с.Ключ и с.Скрът, с обща декларирана площ от 338.51 ха, по шест програми, мерки, направления и подмерки за 2015 г., включително и по мярка 10 Агроекология и климат по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. и е уведомено с писмо от 16.03.2016 г. за одобряването му по тази мярка за всички заявени БЗС. През 2016 г. земеделският производител не е подал заявление за подпомагане, а е уведомило ДФЗ, че поради изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и прекратяване на договора за аренда по отношение заявените от него земи от Държавния поземлен фонд иска да бъде прекратен и поетия от него ангажимент. Законосъобразно АС-Благоевград е приел, че за част от площите 336,79 ха (от общо 338, 51 ха) е доказана обективна невъзможност да бъде спазен поетия ангажимент. Това обстоятелство е прието и в мотивите на и оспорения пред първата инстанция административен акт, в който за съществена част от одобрените площи е посочено, че се изключват от ангажимента, който остава с нова референтна площ в размер само на 1,72 ха, представляващи 0.9 ха от БЗС 66901-244-1-1 и 0.82 ха от БЗС 032294-63-1-1, за които не са налице обстоятелства, водещи до невъзможност за спазване на поетия ангажимент. За тези 1,72 ха земеделският стопанин не е имал сключени договори за аренда, но са били включени при очертаването на площите, допуснати за подпомагане, независимо от липсата на правно основание за ползването им. Съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 - 2020 г. (Наредба 7/2015 г. в приложимата й редакция) ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 8, ал. 1 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи. В случая е установено по категоричен начин, че земеделският производител преди изтичане на срока на поетия от него агроекологичен ангажимент е преустановил прилагането на поетите агроекологични задължения и не е подал заявление за плащане за 2016 г. Следователно е оспореният пред първата инстанция акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 е издаден на законно основание, а поради това, че е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, не са налице и основания да бъде отменен. От друга страна са напълно основателни всички доводи на касационния жалбоподател за наличие на форсмажорни обстоятелства, които са го възпрепятствали да изпълнява поетия ангажимент промяна в законодателството, която не е могла да бъде предвидена към деня на подаване на заявлението, но те биха имали значение само при евентуално му санкциониране за неизпълнение на поетия ангажимент, но не оказват влияние върху наличието на основание за прекратяване на ангажимента. Изрично трябва да бъде посочено, че в конкретния случай от правно значение е и разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наредба 7/2015 г. Агроекологичните дейности трябва да се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент. Одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, а при намаляване на одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности не поемат нов агроекологичен ангажимент за нов петгодишен период. В случая намалението на одобрената площ поради непреодолима за стопанина причина е с много повече от 10 на сто, поради което и на това основание ангажиментът по мярка 10 трябва да се прекрати и не са били налице основания да се продължи изпълнението му за оставащия период от време. Но въпреки обаче наличието на форсмажорни обстоятелства, самото констатиране на намалението на одобрената референтна площ с повече от 10%, води до настъпване на задължителната нормативна последица - прекратяване на ангажимента, без да се държи сметка за наличие или липса на виновно поведение за бенефициера. Този извод на съда се подкрепя категорично от правилото на чл. 18, ал. 5 от Наредба 7/24.02.2015 г., според което в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Дори и при наличие на изключителни или форсмажорни обстоятелства (т. е. такива, които по същността си изключват виновно или небрежно поведение на подпомагания правен субект), поетият ангажимент се прекратява (в този смисъл решение 16769/10.12.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. 2447/2019 г.). На практика наличието или липсата на виновно поведение за бенефициера би имало значение, само ако от жалбоподателя е поискано възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, но не и в производството по прекратяване на ангажимента. Всъщност основните оплаквания в касационната жалба са породени от разбирането, че според касатора с административния акт се пораждат финансови задължения за дружеството, което не кореспондира със съдържанието на оспорения пред първата инстанция акт. Изрично трябва да бъде посочено чл. 18, ал. 3 от Наредба 7/2015 г. регламентира основанията за прекратяване на поетия ангажимент, а при наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства, осъществили се при всеки един от случаите на чл. 18, ал. 3, намира приложение и чл. 18, ал. 5 от наредбата, но независимо от наличието на обстоятелствата по чл. 18, ал. 5, поетия ангажимент се прекратява при осъществяване на някое от условията по чл. 18, ал. 3. В конкретния случая с акта за прекратяване на ангажимента не е разпоредено възстановяване на получената финансова помощ и не е наложена санкция на дружеството. Действително съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, но в оспорения пред АС-Благоевград акт липсва подобна мярка, поради което доводите в касационната жалба биха били относими в евентуално производство, което би се развило по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) при обжалване на Акт за установяване на публично държавно вземане (обсъждан без индивидуализация в писмената защита по делото), каквито са и производствата пред Върховния административен съд, по които са отправени преюдициалните запитвания до Съда на Европейския съюз по дело С-343/21, PV, приключило с решение от 16 февруари 2023 г., ECLI:EU:C:2023:111 и по дело С-656/22, Аскос ПропъртисЕООД, приключило с решение от 18 януари 2024 г., ECLI:EU:C:2024:56. При съобразяване на посочените обстоятелства, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд