Решение № 1276 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14432/2014 г.

Решение № 1276 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14432/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационни жалби на "Рубелла Бюти" АД със седалище и адрес на управление гр. Рудозем, обл. Смолян, ул. "Освобождение" № 3, представено от адв. Наталия Кумпикова и на Комисията за защита на конкуренцията, представена от юрисконсулт Александра Кинанева, срещу решение № 9658/9.07.2014 г. на ВАС, Четвърто отделение, по адм. д. № 15977/2013 г., с което е отменено решение № 1423 от 23.10.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 708/2013 г., в частта му по т. 1, с която на "Рубелла Бюти" АД, за нарушение по чл. 30 от ЗЗК е наложена имуществена санкция за сумата над 45 680 лв. до пълния определен размер от 456 800 лв., както и в частта му по т. 2, с която е установено извършено от "Рубелла Бюти" АД нарушение по чл. 29 от ЗЗК и му е наложена имуществена санкция в размер на 114 200 лв.; отхвърлена е жалбата на "Рубелла Бюти" АД, срещу решение № 1423 от 23.10.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 708/2013 г. в останалата и част. Първият касатор оспорва решението в отхвърлителната, а вторият в отменителната му част. Доводите на търговеца са за неправилност на съдебния акт на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда за наличие на отношения на конкуренция между "Рубелла Бюти" АД и "Ален Мак България" ЕАД, както и за извършено от Рубелла нарушение на чл. 30 от ЗЗК; предлага подробна интерпретация на фактите във връзка с придобиването на правото на собственост и на ползване на конкретни търговски марки, за да обоснове правилността на дадените в становището му от 4.03.2014 г. до членовете на "Българска Национална Асоциация за Етерични масла, Парфюмерия и Козметика" /БНАЕМПК/ квалификации на действията на "Ален Мак България" ЕАД, във връзка с което е прието нарушението по чл. 30 от ЗЗК и е наложена санкция; сочи неустановеност на получаването и разпространението на становището; отрича становището да съдържа неверни сведения или факти в изопачен вид, както и да е последвала увреда или възможност за увреда на доброто име на "Ален Мак България" ЕАД. Трите категории основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК заявява и АПК, но конкретни са само доводите на комисията за противоречие на решението с материалния закон. Административният орган оспорва извършената от съда квалификация на нарушението по чл. 30 от ЗЗК като леко с последиците на намаления размер на наложената санкция. Настоява на значителен негативен ефект за конкуренцията на становището от 4.03.2014 г. и липса на смекчаващи отговорността обстоятелства. Аргументира и извършено от "Рубелла Бюти" АД нарушение по чл. 29 от ЗЗК. Изразява несъгласие с извода на съда за липса на увреда на интересите на "Ален Мак България" АД с уведомление изх. № 133/13.02.2013 г., доколкото към момента на отправяне на уведомлението Рубелла не е собственик на всички търговски марки на "Ален Мак" АД /в несъстоятелност/, а изключителен лицензополучател за част от марките. Предмет на инстанционен контрол по частна жалба на КЗК е и определение № 12736/28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15977/2013 г., с което е допълнено решение № 9658/9.07.2014 г. на ВАС по същото дело в частта за разноските, като е осъдена комисията да заплати на Рубелла деловодни разноски в размер 4 969 лева. Частният жалбоподател навежда доводи за незачетено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и за определянето му като за дело с оценяем материален интерес, вместо като по дело с административен характер; прави оплакване и за натоварване на бюджета на административния орган, с което се затруднява функционирането му. Първият касационен жалбоподател иска отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, а евентуално /не алтернативно, както се заявава в жалбата/ оставяне в сила на съдебния акт в частта му за намаляването на санкцията за нарушението по чл. 30 от ЗЗК. КЗК иска отмяна на решението в отменителната част, както и на определението за допълването му в частта за разноските. Като ответник по касация всеки от касаторите отрича основателността на насрещната касационна жалба. Заинтересованата страна "Ален Мак България" ЕАД изразява становище за неоснователност на касационната жалба на "Рубелла Бюти"" АД и основателност на тази на КЗК. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. С оспореното пред тричленния състав на ВАС решение КЗК е установила извършени нарушения от "Рубелла Бюти" АД по чл. 30 и по чл. 29 от ЗЗК и е наложила на дружеството имуществени санкции в размер съответно 456 800 лева, представляваща 2 % от нетните му приходи от продажби за финансовата 2012 г. и 114 200 лева, представляваща 0.5 % от нетните приходи от продажби на дружеството за 2012 г. По установяванията на административния орган "Ален Мак България" ЕАД и "Рубелла Бюти" АД осъществяват стопанска дейност на територията на страната, свързана с производство и търговия на паста за зъби и парфюмерийно-козметични продукти, като дейността се осъществява на един и същи пазар и затова те са в отношение на конкуренция. Като нарушение по чл. 30 от ЗЗК е квалифицирано поведението на Рубелла, изразяващо се в изготвяне и изпращане на 4.03.2013 г. на становище с № 223/4.03.2013 г. до членовете на БНАЕМПК, в което без да се предоставят неверни сведения във връзка с деятелността на "Ален Мак България" ЕАД по придобиването и защитата на правата върху конкретни търговски марки, фактите се представят изопачено. Период на нарушението е времето от 4.03.2013 г. до 6.03.2013 г., когато е изготвено и разпространено становището. За изопачено представяне на фактите е определено използването в становището на квалификацията "...недобросъвестен опит да пречи на собственика да използва марките си..." за подадените от "Ален Мак България" ЕАД на 25.10.2013 г. 34 броя заявки до Патентното ведомство по реда на ЗМГО за регистрация на марки, като тези за които е поискало отмяна на регистрацията на името на ""Ален Мак" АД /общо 197 искания до ПВ/; производството по обжалване от "Ален Мак България" ЕАД на възлагането на притежавани от "Ален Мак" АД /в несъстоятелност/ на Рубелла е определено за проява "...да протакат, съответно удължават процедурите по прехвърляне на правата върху закупените марки.. ", като "подобно поведение е естествено", "въпреки всички схеми и машинации да бъдат присвоени марките". Според комисията двама от адресатите, до които е достигнало становището, са преустановили отношенията си с "Ален Мак България" АД, но не сочат като причина за това писмото. Опасността от увреждане на интересите и доброто име на конкурента е възприета като достатъчна за ангажиране на отговорността на съответния стопански субект. Санкцията е индивидуализирана по правилата на приетата от КЗК Методика за определяне на санкциите по ЗЗК. По критериите на Методиката нарушението е квалифицирано като не особено тежко с предел на санкцията до 5%, а крайният размер е 2% от нетните приходи. КЗК е приела, че Рубелла е нарушило общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК с отправянето на уведомление от 13.02.2013 г. до доставчици на опаковки и печатни изделия, разработени изключително за продукти, означени с търговските марки на "Ален Мак" АД; опаковки за тези продукти следвало да се доставят само на Рубелла, като заявки за тези опаковки от други лица биха представлявали опит за нерегламентирано използване на марките. Към датата на уведомлението Рубелла не е притежавало марките, тъй като ги е придобило като част от масата на несъстоятелността на "Ален Мак" АД на основание чл. 717з от ТЗ с постановление за възлагане № 2/18.02.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, което е потвърдено с определение № 1087/24.04.2013 г. и за дата на придобиването следва да се приеме тази на определението. С уведомлението се заблуждавали трети лица - партньори и доставчици, че Рубелла е собственик на марките към тази дата, което създавало възможност за получаване на неправомерно конкурентно предимство, макар и за кратък период от време, както и да се засегнат интересите на другите конкуренти. Според комисията това поведение противоречи на добросъвестната търговска практика и е неправомерно. По Методиката нарушението е отнесено към леките с предел на санкцията 2%, а е определен на 0.5 % от нетните приходи от продажби. Първостепенния съд е възприел изцяло интерпретацията на фактите и правото в административния акт относно нарушението по чл. 30 от ЗЗК. Различни са изводите на съда само за съответстващия на материалния закон размер на санкцията. По критериите на Методиката е определил нарушението като леко, доколкото е довело до минимален негативен ефект върху конкуренцията - становището от 4.03.2013 г. е стигнало само до двама от членовете на БНАЕМПК и периодът на извършване на нарушението е изключително кратък - 4.03.2013 г. - 6.03.2013 г. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчел, че неправомерното поведение на нарушителя е провокирано от засегнатото лице - становището било реакция на искането на засегнатото лице за прекратяване на регистрацията на търговски марки, придобити от Рубелла с постановление № 2/18.02.2013 г. на ПАС. Справедливият размер на санкцията е определен на 0.2% от нетните приходи. Съдът е отрекъл правомерността на ангажиране на отговорността на Руелла за нарушение по чл. 29 от ЗЗК, тъй като нарушението на добросъвестната търговска практика не е в състояние да увреди интересите на конкурентите, доколкото на 6.02.2013 г. привлеченото към отговорност лице е сключило лицензионни договори с "Ален Мак" АД /в несъстоятелност/. С определение № 12736/28.10.2014 г. съдът е допълнил решението си в частта за разноските. Осъдил е КЗК да заплати на Рубелла деловодни разноски в размер 4 969 лева. Намалени са наполовина претендираните от жалбоподателя разноски в общ размер 9 983 лева, включващи платено адвокатско възнаграждение в размер 9 888 лева и държавна такса в размер 50 лева. Първоинстанционните съдебни актове са правилни. Касаторът не оспорва начина, по който КЗК е дефинирала съответния пазар. Географският пазар е територията на страната, а продуктовият - производство и търговия на паста за зъби и парфюмерийно-козметични продукти. Отрича участието на "Ален Мак България" ЕАД на този пазар, което е условие за съществуването на отношения на конкуренция между двете дружества и изначално изключва нелоялната конкуренция. По установяванията на комисията "Ален Мак България" ЕАД осъществява стопанска дейност на сочения пазар от края на 2012 г. и към момента на постановяване на решението. Доказателствен източник за този фактически извод са приобщените към административната преписка фактури. Фактурите издадени от "Ален Мак България" ЕАД /л. 52-57 от първоинстанционното дело/ следват във времето уведомлението от 13.02.2013 г. - до доставчиците на опаковки и печатни изделия, но предхождат периода на нарушението по чл. 30 от ЗЗК /освен фактурата на л. 57, която е с дата 9.04.2013 г./. От значение е фактът, че продажбата по хипотеза е след производството, а информационна следа за възложено на трето лице производство на продукти от вида на процесните се съдържа в досието и заданието на л. 60 и сл. от първоинстанционното дело. В контекста на горното е неоснователен доводът за липса на конкуренция между касатора и засегнатото лице. Неоснователно е оплакването на Рубелла за пропуски на съда да възприеме релевантни за спора относно осъществяването на нарушението по чл. 30 от ЗЗК факти. Още в решението на КЗК е прието, че представянето в становището от 4.03.2013 г. до БАЕМПК не се съдържат неверни данни. Твърдяните в това становище факти съвпадат и с установеното от комисията във връзка с придобиването, ползването, разпореждането и защитата на търговски марки. Описани са подробно правните действия на Рубелла, "Ален Мак" АД /в несъстоятелност/ и "Ален Мак България" ЕАД. Тези правни действия в хронология са възпроизведени и в първоинстанционното решение. Упрекът към Рубелла за недобросъвестна търговска практика е заради използваните в становището квалификации, с които се прави внушение за неправомерно поведение на "Ален Мак България" ЕАД без такова да е установено към момента на становището в граждански или наказателен процес. Създаването у трети лица на неверни представи за конкурента противоречи на добрите нрави /като критерий на добросъвестна търговска практика по § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК/ и създава опасност от увреждане на доброто му име и доверието към него. Доколкото признаците от общия състав на нарушението по чл. 29 от ЗЗК се отнасят и към специалните състави на чл. 30-37 от ЗЗК, резултатът от нарушението може да се изрази не само в увреждането на интересите на конкурента чрез засягане на доброто му име и доверието към него, но и в създаването на опасност от такова засягане /по аналогия с доктрината на наказателното право може да се говори за застрашаващите нарушения като вид резултатни/. Обратно на поддържаното от касатора Рубелла становището му от 4.03.2013 г. е разпространено и доказателствените източници за начина и момента на разпространяването са обсъдени в т. т. 27-29 от решението на КЗК. "СТС Холдинг Груп" ООД е получило електронно писмо от Рубелла на 5.03.2013 г., като писмото е копирано и до множество други адресати /вж. т. 27 от решението на КЗК/. "Билка Лайфстайл" ООД е получило становището на 6.03.2013 г. Затова и процесният период на нарушението по чл. 30 от ЗЗК е заключен между 04 и 6.03.2013 г. Неоснователно е оплакването на касатора КЗК за противоречие с материалния закон на първоинстанционното решение в частта решаваща спора за размера на санкцията за нарушението по чл. 30 от ЗЗК. Съдът правилно е приложил критериите на т. 17.2а от Методиката, за да определи нарушението като леко. По твърдението в санкционния акт то е продължило за времето от 04 до 6.03.2013 г., т. е за кратък период от време. Дори да се приеме, че становището и стигнало до повече от двама адресати - всички сочени в т. 27 от решението на КЗК, то интензитетът на засягане на конкуренцията е минимален, доколкото самият административен орган не твърди да е увредено, а само застрашено доброто име и доверието към засегнатото лице. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите в първоинстанционното решение за значението за осъществяване на отговорността на Рубелла по чл. 29 от ЗЗК на придобиване от дружеството на 6.02.2013 г. на изключителни лицензии върху част от марките, притежавани от "Ален Мак" АД /в несъстоятелност/, които са били включени в масата на несъстоятелността и впоследствие наред с правата върху други марки и дизайни са му възложени с постановление № 2/18.02.2013 г. на ПАС. Релевантен е и фактът, че Рубелла е купило на 25.01.2013 г. по реда на чл. 717а-717е от ТЗ съвкупност от права, включени в масата на несъстоятелността на "Ален Мак" АД, но придобиването на правата при действието на чл. 717з, ал. 2 от ТЗ е от датата на постановлението за възлагане /а не от датата на потвърждаването му от Апелативния съд, както приема първостепенния съд/. Т. е за времето от 25.01.2013 г. до 18.02.2013 г. /което включва и датата на уведомлението от 13.02.2013 г. за Рубелла е възникнало правното очакване за придобиване на правата върху търговските марки. Основано на това очакване е предупреждението до доставчиците на опаковки и печатни изделия, което не само изключва опасността от увреждане на интересите на конкурентите, но разколебава е тезата за поведението на Рубелла като противоречащо на добросъвестната търговска практика. Правилен е подходът в определение № 12736/28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15977/2013 г. за определяне на размера на дължимите на жалбоподателя деловодни разноски, макар при уважаването на възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК и математическото изчисляване на размера на възнаграждението по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения да е постигнат увреждащ жалбоподателя резултат. Доколкото с решението на КЗК се създава публично задължение и задължено лице е адресатът му, то интересът от търсената защита срещу решението е материален и е съизмерим с размера на санкцията. Спецификата на оспорването на решенията на КЗК, което се осъществява по реда на АПК /вж. чл. 99, ал. 2 от ЗЗК/, не е аргумент за дисквалифициране на материалния интерес в спора по съществуването на предпоставките на отговорността, която по гл. ХIV от ЗЗК е само имуществена. Неотносими са доводите за затруднено функциониране на административния орган при уважаване на претенции за разноски в големи размери. Това би означавало да се пренесат върху адресатите на незаконосъобразния административен акт последиците на разноските за оспорването му, вместо върху издателя, чието неправомерно правно действие ги е причинило. Събирането на вземането за разноски няма как да засегне дейността на административния орган с оглед забраната по чл. 519, ал. 1 от ГПК и наличието на специален ред за изплащане на вземания срещу държавни учреждения по чл. 519, ал. 2 от ГПК. Съгласието на касационният съдебен състав с решаващите изводи в оспорените съдебни актове мотивират оставянето им в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия