Решение № 4214 от 20.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, подадена чрез процесуалния представител юрк. Аврамов, срещу решение 956 от 29.12.2022 г., постановено по адм. дело 490/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена заповед РД-27-125/05.04.2022г. на началника на ДНСК. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че са неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, че към момента на издаване на оспорената заповед административният орган е бил уведомен за вписаната промяна и че задължението е било изпълнено, след като императивното изискване на § 79 от ПЗР на ЗИД на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е дружеството да приведе дейността си в съответствие с неговите изисквания в срок до една година от влизането му в сила до 23.02.2022 г., а не до момента на издаване на заповед за прекратяване действието на удостоверението. Според касатора е налице започнало административно производство, за което дружеството е било уведомено и за административния орган е възникнало задължение да приключи образуваното производство с краен индивидуален административен акт. Възразява се още, че съдът не е извършил обективна оценка на доказателствения материал по делото. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът ВИГ ММ ООД, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на ВИГ ММ ООД срещу заповед РД-27-125/05.04.2022г. на началника на ДНСК, с която на основание чл. 167, ал. 9, т. 3 от ЗУТ и чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредба РД022025/03.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор /Наредба РД-02-20-25/2012 г./ е наредено прекратяване на действието на удостоверение РК0277/22.07.2019 г., издадено от началника на ДНСК на ВИГ ММ ООД за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, със срок на валидност до 22.07.2024 г. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата, макар и издадена от компетентен орган, е незаконосъобразна, тъй като при издаването й не е спазена императивната норма на чл. 142, ал. 1 от АПК. Прието е от съда, че към датата на издаване на оспорената заповед от страна на дружеството жалбоподател, е било изпълнено задължение по § 79 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, във връзка с чл. 167, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, тъй като по делото се установява, че след уведомяване на жалбоподателя за започналото административно производство в Търговския регистър е вписана промяна в управителния орган на дружеството с вх. 20220329145908 от 23.03.2022 г. заличена е като управител Г. Генчева. Според административния съд законодателят е вменил на административния орган в чл. 142, ал. 1 от АПК задължение при издаване на административния акт съответствието му с материалния закон да се преценява именно към този релевантен момент. С оглед на това съдът е обосновал извод, че след като безспорно е установено по делото, че към 05.04.2022 г., когато е издадена процесната заповед, административният орган е бил уведомен за вписаната промяна в управителния орган на дружеството, то заповедта се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно съдът приема, въз основа на приложените по делото писмени доказателства и позовавайки се на нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, че оспореният акт е издаден в несъответствие с приложимите материално-правни норми. Процесната заповед е издадена на основание чл. 167, ал. 9, т. 3, във връзка с променената разпоредба на чл. 167, ал. 1, т. 2 от ЗУТ /ДВ, бр. 16/2021 г./, с която за издаване на удостоверение за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е добавено изискване по отношение на членовете на органите на управление на юридическото лице или едноличният търговец да притежават техническа правоспособност по чл. 229 от ЗУТ, а именно да са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация архитект, строителен инженер, инженер, урбанист или ландшафтен архитект. С § 79 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 16/2021 г./ е предвидено, че Лицата, получили удостоверение за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 до влизането в сила на този закон, както и лицата, получили удостоверение за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 по реда на § 77, ал. 1 от този закон, привеждат дейността си в съответствие с неговите изисквания в срок до една година от влизането му в сила. С тази разпоредба законодателят е предвидил гратисен период, в който е предоставил възможност на адресатите на нормата да приведат в съответствие с нововъведените изисквания дейността си. В процесния случай с оспорената заповед е прекратено действието на удостоверението за извършване на дейности по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ - оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, издадено на ВИГ ММ ООД, със срок на валидност да 22.07.2024 г., поради това, че при направена проверка в Търговския регистър е установено, че от дружеството не са предприети действия по смяна на управителя Г. Генчева, която не отговаря на изискването да притежава техническа правоспособност по чл. 229 от ЗУТ. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че към датата на издаване на заповедта ВИГ ММ ООД жалбоподател в първоинстанционното производство, на 23.03.2021 г. е заявило за вписване в Търговския регистър промяна по отношение органите на управление на дружеството, изразяваща се в заличаването на Г. Генчева със специалност счетоводна отчетност, като управител на дружеството, обстоятелство, което е било известно и на администратвния орган преди постановяване на акта. При така установеното по делото правилно съдът е приел, че към датата на издаване на заповедта, макар и след изтичане на едногодишния срок, жалбоподателят е привел дейноста си в съответствие с новите изисквания на чл. 167, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, поради и което същият е отговарял на законовите изисквания и в съответствие с чл. 142, ал.1 от АПК към момента на издаване на заповедта не са били налице фактическите основания, посочени в нея управител на дружеството, който не отговаря на изискването да притежава техническа правоспособност по чл. 229 от ЗУТ. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че дори и да не беше вписана в Търговския регистър промяна в управителния орган на дружеството по молба от 23.03.2022 г., то процесната заповед отново се явява незаконосъобразна, като постановена в противоречие със закона. С нормата на § 79 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 16/2021г./ е даден срок на лицата, получили удостоверение за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за привеждане на дейността в съответствие с измененията, но не е предвидена последица или санкция при непривеждане на дейността в съответствие с изпълнението, а още по малко пък най тежката такава, а именно прекратяване на действието на удостоверението. В случай, че законодателят като последица от неизпълнението на привеждането на дейността е искал да въведе прекратяване на действието на удостоверението, то това щеше да бъде изрично предвидено в закона, като е недопустимо разширителното тълкуване на нормата. Тази разпоредба урежда заварени правоотношения, а не нововъзникнали такива, като при липса на предвидена изрично последица за прекратяване на действието на удостоверението, при непривеждане на дейността в съответствие със законовото изменение, то не е налице правно основание за прекратяване на действието му. Това разрешение кореспондира и с разпоредбата на § 78, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 16/2021г./, според която Лицата, получили удостоверение от началника на ДНСК до влизането в сила на този закон, могат да продължат да извършват дейността си по чл. 166, ал. 1, т. 1 до изтичането на срока на удостоверението, съответно до изтичането на срока за продължаването му. Към настоящия случай е приложима и тази хипотеза, тъй като ВИГ ММ ООД има издадено и действащо удостоверение до влизането в сила на този закон и съответно по отношение на това дружество е налице възможност да продължи извършването на дейността си до изтичането на срока на удостоверението си, който е 22.07.2024г. Предвид това, че за заварените случаи е предвидена възможност да продължат упражняването на дейността си съобразно издаденото им удостоверение, не е въведена санкция за неизпълнение на изискването на § 79 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, още по малко най тежката прекратяване на действието на удостоверението. Следва да се има предвид също така, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 167, ал. 9, т. 3 от ЗУТ, съгласно който действието на удостоверението се прекратява при отпадане на някое от основанията, послужили за издаване на удостоверението. В случая с изменението на чл. 167 ал. 1 т. 2 от ЗУТ и преходната разпоредба на § 79 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се въвежда ново условие, което не е било основание за издаване на удостоверението и като такова не може да бъде и основание за отпадането му. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пазарджик е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,