Решение № 12393 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител срещу Решение 15927/12.05.2025г. постановено по адм. дело 12404/2024г. на Административен съд София - град, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 21845/25.06.2025г. по същото дело, с което е отменен Ревизионен акт Р-22002219000685-091-001/23.12.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърден с Решение 476/26.03.2021г., на Директора на Дирекция "ОДОП" София, в частта в която на Лион Инвест Груп АД са установени задължения по ЗДДС главница в общ размер на 647 217.84лв. и лихви за забава в общ размер на 346 424.87лв. и задължения по ЗКПО за 2015г. главница в размер на 110 959.50лв. и лихва за забава в размер на 53 41.28лв. и за 2016г. главница в размер на 163 753.15лв. и лихви за забава в размер на 62 003.71лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Оспорва се решаващия извод на съда за реалност на процесните доставки, съответно за наличие на право на приспадане на данъчен кредит, както и за документална обоснованост на разходите по доставки, по отношение на които са установени допълнителните задължения за корпоративен данък. Според касатора, спорните фактури не документират реално извършени доставки. Сочи се, че съдът е обосновал изводите си за наличие на предпоставки за ползване на ДК само и единствено въз основа на представените по делото фактури, включени в дневниците за покупки на РЛ и в дневниците за продажби на доставчиците, осчетоводяването им и заключението на ССЕ, без да е извършен анализ на останалите доказателства, в разрез с дадените указания на ВАС при предходното разглеждане на спора.

По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебното решение на АССГ и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу РА в оспорената му част. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът Лион Инвест Груп АД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като в писмен отговор навежда подробни доводи за неоснователността и. Моли за оставяне в сила решението на АССГ и за присъждане на разноски съгласно представен списък.

Лион Инвест Груп АД е подал частна жалба срещу решение 21845/25.06.2025г. на АССГ в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството за изменение на решение 15927/12.05.2025г. в частта за разноските. Твърди се неправилно тълкуване нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Моли за отмяна на решението в оспорваната му част, като разноските по делото се присъдят на адв. Мянева, а не на дружеството което представлява.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Не взема становище по частната такава.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред АССГ е повторно и в изпълнение указанията дадени в отменително решение 10919/15.10.2024г., на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 4481/2024г., с което е отменено предходно решение на първоинстанционния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с дадени задължителни указания. Последните са свързани с обсъжане и анализ на всички относими към спора събрани доказателства, в цялост, вкл. и заключението на ССЕ от страна на първоинстанционния съд и въз основа на установеното извеждане на относими правни изводи, касаещи законосъобразността на РА.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производството пред АССГ е Р-22002219000685-091-001/23.12.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърден с Решение 476/26.03.2021г., на Директора на Дирекция "ОДОП" София, в частта в която на Лион Инвест Груп АД са установени задължения по ЗДДС главница в общ размер на 647 217.84лв. и лихви за забава в общ размер на 346 424.87лв. и задължения по ЗКПО за 2015г. главница в размер на 110 959.50лв. и лихва за забава в размер на 53 41.28лв. и за 2016г. главница в размер на 163 753.15лв. и лихви за забава в размер на 62 003.71лв.

След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. За да отмени акта съдът е обосновал извод за реалност на процесните доставки на услуги, поради което е приел, че незаконосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит.

В хода на съдебното оспорване е установено, че предмета на дейност на РЛ е предоставяне на икономически, финансови и правни консултации на клиенти на дружеството; консултации и посредничество, счетоводно обслужване на клиенти и др. подобни.

1. Отказано е право на ДК по 35бр. фактури издадени от Зелено бъдеще АД в общ размер на 325 423.89лв., с предмет Комисионно възнаграждение по посреднически услуги, съгласно договор . Съдът е посочил, че в предмета на всяка една от фактурите са индивидуализирани договорите, анексите и констативните протоколи. Съгласно договорите възложителя РЛ е възложил, а изпълнителя Зелено бъдеще АД е приел да посредничи за съгласуване волята на Лион Инвест Груп АД и Титаника 2008 ЕООД по договорните им отношения, като води конфиденциални преговори с тях., като е договорено възнаграждение от 10% от възнаграждението, което РЛ е получило от клиента си Титаника 2008 ЕООД.

Представени са констативни протоколи относно получени суми от РЛ от Титаника 2008 ЕООД и начислени комисионни възнаграждения в полза на доставчика Зелено бъдеще АД. С Анекс от 30.04.2015г. е променен размера на комисионното възнаграждение от 10% на 20%, като с последващ анекс от 01.01.2016г. този процент е променен на 50%. Представен е и сключен между РЛ и Титаника 2008 ЕООД договор за предоставяне на консултативни дейности от страна на РЛ, с предмет търсене на клиенти и провеждане на разговори с тях с цел запознаване с нормативната база, регламентираща изхвърляне на създадените от клиентите биоразградими отпадъци.

Представен е и договор от 15.09.2015г., сключен между Лион Инвест Груп АД, като възложител и Зелено бъдеще АД, като изпълнител за посредничество, срещу заплащане, на възложителя за осигуряване на финансиране на посочени проекти.

От заключението на ССЕ е установено, че процесните издадени фактури от Зелено бъдеще АД са разплатени, като част от тях по банков път, други по касов път, а трети чрез прихващане на задължения с вземания.

Съдът е приел, че посочените по-горе доказателства не водят до извод за фиктивност на сделките между РЛ и доставчикът му, макар да има неясноти по тях. Приел, че е налице надлежно осчетоводяване, което е индиция за реалност на доставките. ССЕ дава заключение за документална следа, тъй като предмета на доставките е предназначен за извършване на други облагаеми доставки във връзка с горепосочения предмет на дейност на РЛ. Предвид на горното съдът е приел, че РА в тази му част е незаконосъобразен.

2. Установено е, че РЛ е ползвало право на ДК по фактура 124/20.04.2015г., издадена от Никс Експрес ЕООД, с предмет Консултации и преработка на бизнес план и обосновка на проект за кандидатстване пред Европейска програма Хоризонт 2020 . Към фактурата е представен констативен протокол от 20.04.2015г., двустранно подписан, в който е посочено, че доставчикът е предоставил консултации и помощна дейност за изработване на бизнес план и обосновка на проекта. Съдът е приел, че са представени достатъчно доказателства и въз основа заключението на ССЕ, за надлежно осчетоводяване на фактурата, е достигнал до изводи за неправилно отказано право на ДК по тази фактура.

3. Установено е, че на РЛ е издадена фактура от 28.04.2017г. от Ер и Це Инженеринг ЕООД, с предмет Текущ ремонт и профилактика на вендинг автомати през април 2017г. .

Ревизиращия орган е посочил, че липсват доказателства за търговски взаимоотношения между страните, както и не разполага с достатъчно техническа и кадрова обезпеченост да извърши услугите. Няма подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017г. и Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения. Липсват и доказателства за разплащания.

АССГ въз основа заключението на ССЕ, приела, че фактурата е надлежно осчетоводена, което е основание да се признае право на ДК по нея.

4. на РЛ е отказано право на ДК по 9бр. фактури издадени от Инфраконструкции Груп ЕООД, с предмет Възнаграждение по договор и такава с предмет ДМА MacBook Pro 17 inch . Данъчния орган е посочил че към тези фактури не са приложени никакви съпътстващи документи, като едва в с.з. са представени споразумения от 09.09.2016г. и 23бр. договори за паричен заем и 31бр. разписки и споразумение от 17.11.2016г. и 33бр. договори за паричен заем към него и 32бр. разписки.

Според състава на АССГ тези доказателства, както и заключението на ССЕ са достатъчни да обосноват извод за незаконосъобразност на РА в тази му част, като са налице предпоставки за признаване право на ДК на РЛ по отношение издадените от Инфраконструкции Груп ЕООД фактури.

5. Установено е, че на Лион Инвест Груп АД е отказано право на ДК по 13бр. фактури издадени от Консулт Дизайн 77 ЕООД с предмет Възнаграждение за изготвяне на коректна ценова оферта и наем на склад по договор . Към фактурите са представени двустранно подписани констативни протоколи, както и доказателства за осчетоводяването на фактурите при доставчика и при РЛ. Представени са и доказателства за плащане. Данъчния орган е посочил, че не са представени сключени договори между страните, както и ценови оферти, нито доказателства, че клиента на РЛ е участвал в посочените в констативните протоколи търгове. Що се отнася до фактурата с предмет наем не било конкретизирано за какъв склад се отнася, нито е представен договор, посочен във фактурата.

АССГ и тук е приел, че наличието на осчетоводяване на фактурата и представените към нея доказателства са достатъчни да обосноват извод за реалност на доставката и за право на ДК по тези фактури.

6. РЛ е ползвало право на ДК по фактура от 26.02.2016г., издадена от Милчев Къмпъни Груп ЕООД, с предмет Възнаграждение по изготвяне на коректни ценови оферти . Към фактурата е приложен констативен протокол, но е установено, че не са представени доказателства кой и как е изготвена офертата, както и, че действително клиента на РЛ е участвало в посочените търгове. Не са представени сключени договори, анекси, споразумения, документи за извършени плащания и др.

Според състава на АССГ фактурата и констативния протокол, както и заключението на ССЕ са достатъчни да обосноват извод за незаконосъобразност на РА в тази му част, като са налице предпоставки за признаване право на ДК на РЛ по отношение издадената от Милчев Къмпани Груп ЕООД фактура.

7. Установено е, че Инфраконструкт Пътстрой ЕООД е издало на Лион Инвест Груп АД 15бр. фактури, едни с предмет Възнаграждение за изготвяне на коректна ценова оферта . Фактурите са съпътствани с констативни протоколи. Ревизиращия екип е установил, че липсват представени съпътстващи документи, като договори, анекси, както и е неясно как е изготвена офертата.

Друга част от фактурите са с предмет извършване на СМР на обект гр. Пловдив, [улица], съгласно акт 19 . Към фактурите са представени съответни актове обр. 19, но липсват търговски документи сключени договори и друга документация. Не са представени и доказателства установяващи какво се включва в посочените цени, за чия сметка са материалите и разполагал ли е доставчика с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост.

АССГ въз основа заключението на ССЕ, и представените към фактурите констативни протоколи респек. протоколи обр. 19 е приела, че фактурите са надлежно осчетоводени и към тях са приложени доказателства за реалното им изпълнение, което е основание да се признае право на ДК по тях.

8. Установено е, че РЛ е ползвало право на ДК по 8бр. фактури издадени от Мария Трейдинг БГ АД с предмет Възнаграждение по договор , като фактурите са съпътствани с представени договори, анекс и констативни протоколи. Предмета по представения договор е изготвяне на предложение за популяризиране в интернет пространството на инвестиционни идеи на възложителя; практическо разработване на възложената концепция; практически действия по позициониране в интернет пространството по начин да се осигури посещаемост. Според данъчния орган предмета на посочените договори е твърде специфичен и изисква специални знания и умения, като липсват доказателства относно лицата които са извършили тези услуги, а посочения в договора сайт foodchaimlion.com не бил достъпен.

Състава на АССГ е приел, че представените фактури и съпътстващите към тях договори и констативни протоколи, ведно със заключението на ССЕ за осчетоводяване на фактурите и при РЛ и при доставчика са достатъчни да обосноват извод за право на ДК в полза на РЛ.

9. Установено е, че доставчика Луксури Карс 2014 ЕООД е издало 2бр. фактури на РЛ, с предмет Възнаграждение по договор от 18.11.2016г. . по представения договор предмета е Консултиране на РЛ относно съществуващи законови варианти за предотвратяване на публична продан на имот на РЛ . Представен са 2бр. констативни протокола, но ревизиращия екип и посочил, че не са представени приемо-предавателни протоколи във връзка с описаните документи и не са представени разработки, доказващи извършената работа. Не е ясно как е формирана договорената цена и в какво се изразява предоставената услуга.

АССГ и тук е приел, че наличието както на осчетоводяване на фактурите, така и представените към тях договор и констативни протоколи достатъчни да обосноват извод за реалност на доставката и за право на ДК по тези фактури.

10. Установява се, че Лион Инвест Груп АД е ползвало право на ДК по 5бр. фактури издадени от Интеркар Груп 33 ЕООД, с предмет възнаграждение по договор . Представен е такъв с предмет продажба от Интер Кар Груп 33 ЕООД на РЛ на ноу-хау по изграждане на мултимедийна система за комуникация с клиенти чрез вендиг-автомат . Доставчика се е задължил да адаптира в 3бр. вендинг автомати технологичната част от посоченото ноу-хау съобразно спецификите и нуждите , както и да обучи представител на РЛ във връзка с използване на системата. Друг част от предмета е изчисляване от доставчика на икономическите параметри на оборудване и изпълнение на функциониране на система от 40бр. вендинг автомати. Приложени са констативни протоколи за изпълнение точките от договора.

Според данъчния орган липсват конкретни доказателства, че услугите визирани в договора са реално изпълнени липсва, според договора, доказателства за извършено пазарно проучване, както и документи установяващи финансово-икономическите параметри на въпросното оборудване. Липсват представени доказателства за предаване от страна на доставчика на технически схеми за функциониране на мултимедийна система за комуникация с клиенти.

Според състава на АССГ представените фактури, счетоводно отразени, и договорите и констативните протоколи към тях установяват реалното извършване на договорените между РЛ и доставчикът му услуги и незаконосъобразно с РА е отказано право на ДК по тези фактури.

11. Установява се, че АСС Проджект Старт ЕООД е издало на РЛ 4бр. фактури с предмет СМР на обекти на РЛ в гр. Пловдив, [улица] на [улица], подробно описани.

Представени са процесните фактури, актове обр. 19 за СМР и касови бонове за извършено плащане. Според данъчния орган актовете обр. 19 преповтарят договора и не се изяснява дали услугите касаят само цена за труд или и за материали, ако и последните как са транспортирани и за чия сметка. Липсват доказателства какви точно материали са вложени при СМР.

Първоинстанционният съд въз основа заключението на ССЕ, и представените към фактурите протоколи обр. 19, двустранно подписани, е приела, че фактурите са надлежно осчетоводени и към тях са приложени доказателства за реалното им изпълнение, което е основание да се признае право на ДК по тях.

12. Лион Инвест Груп АД е ползвало право на ДК по 4бр. фактури издадени от КМ Билдинг ЕООД, с предмет диспенсър за сосове за две вани, вани за сосове ; хладилни витрини втора употреба , климатик Мидеа употребяван, климатик Митцубиши, употребяван, хладилна витрина, употребявана, употребявана алуминиева стълба, медна тръба за климатици , и други подробно описани във фактурите вещи.

Представени са стокови разписки към фактурите, но според данъчния орган липсата на доказателства, че доставчикът е разполагал със стоките и че последните са били заведени като ДМА в счетоводството му и при липса на доказателства, че е наел или е притежавал офис или склад, където да ги съхранява, то не са налице предпоставки за реалност на извършваните доставки.

Според състава на АССГ изводите на данъчния орган са несъставомерни и представените доказателства от РЛ са достатъчни да обосноват извод за право на ДК по тези фактури издадени от КМ Билдиг ЕООД.

С оглед на горното първоинстанционния съд изцяло е отменил РА в частта за отказано право на ДК по издадените от посочените по-горе доставчици фактури.

По отношение начислените допълнителни задължения по ЗКПО за 2015г. и 2016г. е установено, че ревизиращия екип е намалил данъчния финансов резултат с данъчните основи по посочените по-горе фактури на доставчиците за които е прието, че доставките са фиктивни; намален е данъчния финансов резултат на РЛ с признатите разходи и са коригирани годишните данъчни амортизации.

По отношение относно непризнати данъчни амортизации за трактор АССГ е посочил, че липсата на представени доказателства, че актива се използва в дейността на дружеството не означава, че той не е заприходен и не се използва за икономическата дейност, като липсват данни в противна насока. В тази си част РА е незаконосъобразен.

По отношение останалите допълнителни данъчни задължения, съдът се е позовал на факта, че по делото се установява реалност на извършените услуги и доставка на стоки по издадените фактури, поради което приложението на чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО са неприложими и РА следва да се отмени и в тази му част.

Решението е неправилно.

Спорът по делото не касае фактическите установявания, а правилното приложение на материалния закон и по-конкретно изпълнени ли си материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по процесните доставки на услуги и стоки.

В ЧАСТТА ПО ЗДДС:

От доказателствата по делото се установява, че предмет на фактурираните доставки към РЛ е разнороден: предоставяне на посреднически и консултантски услуги от Зелено бъдеще АД, Никс Експрес ЕООД, и Луксури Карс 2014 ЕООД; популяризиране на инвестиционни идеи от Мария Трейдинг БГ ЕООД; изготвяне на коректни ценови оферти от Милчев Къмпъни Груп ЕООД, Консулт Дизайн 77 ЕООД; извършване на СМР услуги от АСС Проджект Старт ЕООД, Инфраструкт Пътстрой ЕООД и Ер и Це Инженеринг ЕООД и доставка на стоки машини, оборудване, хладилни витрини от Инфраконструкции Груп ЕООД и КМ Билдинг ЕООД.

По отношение твърдените услуги най-общо касаещи извършване на различни видове консултантски такива изводите на съдът за наличие на предпоставките за право на ползване на ДК по издадените фактури е неправилен, като в разрез със събраните по делото доказателства и установените с тях факти. Изводите на първоинстанционния съд се базират на приложените по делото фактури, договори и констативни протоколи, където ги има и основно на заключението на ССЕ, сочеща на осчетоводяване на фактурите и при РЛ и при доставчиците.

Принципно вярно съдът е посочил материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Законосъобразно е приел, че данъчният кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие по доставки на услуги като процесните настъпва към момента на извършването им. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС настъпването на данъчното събитие поражда изискуемост на ДДС. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква на датата, на която ДДС е станал изискуем. Поради това и принципно вярно съдът е приел, че действителното извършване на услугите е основната предпоставка за признаване на правото на приспадане съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че този правопораждащ юридически факт е доказан чрез събраните писмени доказателства и заключение на съдебно счетоводна експертиза. В конкретния случай видно от приложените към фактурите договори, предмета по всеки един от тях е формулиран неясно, смътно, с общи фрази и изрази, от които трудно би се определил точния предмет на фактурираната услуга и начина му на изпълнение. Липсва обвързаност на услугите с крайния резултат, както кое лице конкретно е извършило съответните услуги. Към договорите не са представени проекти, доклади и/или отчети за извършената работа. Липсват доказателства как тези услуги консултантски, инвестиционни проекти или такива свързани с изготвяне на ценови оферти са свързани с икономическата сфера на дейност на РЛ. Липсват доказателства дали клиенти на РЛ са се възползвали от горните услуги и какви са резултатите от тях. Във връзка с това настоящата инстанция приема, че представените към фактурите договори, анекси и констативни протоколи не доказват по несъмнен начин реалност на извършените и фактурирани услуги. неправилно първоинстанционния съд е приел, че осчетоводяването на фактурата и нейното плащане са предпоставка за право на ползване на ДК, тъй като в практиката си ВАС приема, че те не са елемент от правото на ползване на ДК и не са достатъчни сами по себе си да удостоверят изпълнението на определена доставка. В тази връзка следва да се посочи и решение от 29.04.2004г. на СЕС по дело С-152/02 където е посочено, че правото на приспадане трябва да се упражни по отношение на данъчен период, през който са изпълнени двете условия стоките да са били доставени или услугите извършени и ДЗЛ да притежава фактура. Тези две предпоставки са кумулативно дадени и липсата на която и да е от тях възпрепятства упражняването правото на ДК. В конкретния случай безспорно е само наличието на издадени от доставчиците фактури, но не и реалното изпълнение на фактурираните услуги.

Що се касае до фактурите издадени от Консулт дизайн 77 ЕООД отнасящи се до наем на склад, следва да се посочи, че от страна на РЛ не са представени доказателства относно наличието на облигационни отношения във връзка с фактурираните услуги т.е. липсват представени сключени договори във връзка с издадените фактури за наем на склад. Не е посочено къде се намира склада и за какъв период от време се наема, като липсват и ценови оферти отправени до РЛ. Липсата на доказателства от вида установяващи реалното изпълнение на услугите, води до извод за липса и на предпоставка за ползване на ДК по тези фактури.

По отношение фактури издадени от Интеркар Груп 33 ЕООД предмета е възнаграждение по договор , касаещ продажба от доставчика на РЛ на ноу-хау по изграждане на мултимедийна система за комуникация с клиенти чрез вендинг-автомат . Както се посочи по-горе и този предмет по договора е мъгляв и неясен т.е. от съдържанието му не може да се установи каква точно услуга доставчика ще извърши към РЛ. В констативния протокол е посочено, че доставчикът предава на РЛ финансово-икономическите параметри на оборудване изпълнение на система от 40 вендинг автомата, като това е извършено във връзка с пазарно проучване, но последното не е представено и липсва посочване на финансово-икономическите параметри на процесното оборудване т.е. липсват необходимите условия за претендиране право на ДК и по тези фактури.

С оглед горното решението на съда в тази му част е неправилно.

По отношение фактурираните услуги извършване на СМР на обекти на РЛ, касационната инстанция счита, че доказателствата събрани в хода на ревизионното производство и в съдебното не сочат също на реалност на извършването им. По делото не са събрани доказателства за наличие на търговски взаимоотношения между доставчиците и РЛ т.е. липсват сключени договори от които да се установи точния предмет на извършване на СМР и начина на изпълнение. От представените актове обр. 19, описани формално извършените СМР, не се установява също начина на изпълнение на СМР, по какъв начин са били доставени необходимите материали за извършване на СМР и за чия сметка са. Липсват и счетоводни отбелязвания относно формираната себестойност на продадените стоки и услуги, както и за отчитани разходи, наличните активи и амортизация на използваните при СМР техника и машини. Както се посочи по-горе само счетоводното отразяване на фактурите не е достатъчно условие за да се претендира право на ДК по издадени фактури. В тежест на РЛ е да докаже по несъмнен начин реалното им изпълнение, а по делото дори липсват доказателства за извършени на място огледи, чрез СТЕ, за установяване на точно какви по вид и характер СМР са изпълнени и дали те отговарят на тези посочени в актове обр. 19.

Предвид горното в тази си част решението на АССГ също е неправилно.

По отношение фактурите с предмет доставка на различни стоки, оборудване и хладилни витрини. Към издадените фактури са приложени стокови разписки за предаване на вещите, но последните като частни документи следва да бъдат анализирани във връзка с останалите събрани доказателства. С оглед липсата на доказателства за начина на доставка на вещите, дали са транспортирани за сметка на РЛ или за сметка на доставчика, както и на транспортни документи и доказателства дали доставчика и/или РЛ са ползвали свои собствени транспортни средства или наети такива, предаването на вещите от доставчика на РЛ остава недоказано т.е. липсва реалност доставката на фактурираните вещи. Освен това следва да се посочи, че предмет на доставката са вещи, част от които техника, липсва представен сключен договор, издадени гаранционни карти, ценови оферти. Съдът о обосновал своите изводи на представените фактури и съпътстващите ги стокови разписки, но последните, както се посочи по-горе, като частни документи не се ползват с доказателствена материална сила и не доказват по безспорен начин реализирането на доставките. Същото се отнася и до доставката от Инфраконструкции Груп ЕООД по отношение 2бр. ДМА MacBook Pro 17 inch, като при това липсват данни този ДМА да е бил заведен при доставчика и респек. при РЛ. При съвкупната преценка на събраните доказателства, настоящата съдебна инстанция счита, че не са налице достатъчно доказателства за реалността на доставките, поради което и в тази си част оспореното решение на АССГ е неправилно.

В ЧАСТТА ПО ЗКПО:

Правилно първоинстанционния съд е посочил, че в тази си част,за да определи допълнителни задължения по ЗКПО за 2015г. и 2016г. органа е намалил данъчния финансов резултат с данъчните основи по посочените по-горе фактури; намалил е този резултат и с признатите разходи извършени по посочените по-горе фактури и е коригирал годишните данъчни амортизации.

С оглед на горните изводи в частта по ЗДДС, правилно в ревизионното производство е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството с данъчните основи по фактурите, издадени от доставчиците, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, поради документалната необоснованост на осчетоводените разходи.

Нормата на чл. 26, т. 2 ЗКПО гласи, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10 от с. з. е дадено легално определение на понятието "документално обоснован разход" такъв за който е издаден първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Според разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се счита и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

В конкретния случай са налице предпоставките на посочените норми по отношение на ревизираното лице за увеличение на декларирания му финансов резултат за 2015г. и 2016г., поради документална необоснованост на направените разходи по процесните фактури.

Неправилни са и изводите на АССГ по отношение коригираните с РА на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО амортизации на активи. По силата на тази норма при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации. В конкретния случай се касае дали правилно са начислени амортизации по отношение актив трактор . За да се начислят такива обаче, следва активът да се използва от РЛ за икономическата му дейност. Такива доказателства не са били представени от търговеца и предвид на това неправилно АССГ е приел, че горното не удостоверява липсата на заприхождане на актива и неговото използване на дейността на дружеството. Липсата на представени доказателства в горната насока водят до обратния изведен от първоинстанционния съд извод.

Като е приел обратното и е отменил ревизионния акт в оспорената му част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, като вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК се постанови друго по изяснения от фактическа страна спор, с което да се отхвърли жалбата на Лион Инвест Груп АД.

По отношение частната жалба срещу решение 21845/25.06.2025г. на АССГ в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството за изменение на решение 15927/12.05.2025г. в частта за разноските, с оглед горния резултат следва да се остави без уважение, поради липса на предмет на оспорване.

С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да се присъдят сторените по делото разноски, общо в размер на 92 229.40лв., от които 1 700лв. внесена държавна такса за касационната инстанция, 45 264.70лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд и 45 264.70лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004г., за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение