Решение № 13832 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2010 г.

Решение № 13832 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано е по 2 броя касационни жалби: на Общински съвет - Белово и на "Автобусни превози - Септември" ЕООД, гр. Белово, срещу решение № 660 от 30.12.2009 г. по адм. дело № 715/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. И в двете касационни жалби се навеждат доводи за недопустимост и за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по оспорване, което е било просрочено; че решението, предмет на първоинстанционното съдебно производство не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Твърди се също, че процедурата по замяна на общинския недвижим имот е била изпълнена, съобразно изискванията на Закона за общинската собственост, като не е нарушена забраната, разпоредена в нормата на чл. 40, ал. 1 от с. з. и конкретно новото й изменение ДВ, бр. 10 от 2009 г., според което не може да се извършва замяна на имот - частна общинска собственост, на право на строеж върху имот - частна общинска собственост, или на учредено в полза на общината право на строеж с имот или с право на строеж - собственост на държавата, на физически лица или на юридически лица, освен в случаите, посочени в закона. Според касаторите предложението за замяна е направено преди изменението на въпросната разпоредба. Ответната страна - областният управител на област Пазарджик представя писмено становище от юрк. Ангелиева, с което оспорва жалбите като неоснователни. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими, като разгледани по същество, са неоснователни. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд - Пазарджик е било образувано въз основа Заповед № 471/19.10.2009 г. на областния управител на Пазарджишка област, с която последният на основание чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА е оспорил решение № 299 от 30.07.2009 г., взето по Протокол № 25 на Общински съвет - Белово. С него е решено да се извърши замяна на недвижим имот - частна общинска собственост, намиращ се в местността "Топлата вода" с обща площ 25 849 кв. м с недвижими имоти собственост на "Автобусни превози" ЕООД гр. Белово. Съдът е приел, че решението на общинския съвет е прието в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗОбС, изм. ДВ, бр. 10/2009 г. Приел е също, че оспореното решение за замяна, макар и започнато преди изменението на закона не е довършено до 1 март 2009 г., поради което за него не е приложим стария ред. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал изводите си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Неоснователен е довода, поддържан и в двете касационни жалби за недопустимост на съдебното решение, поради това че решението на Общински съвет - Белово за замяна на общински имот, не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Областният управител по силата на Закона за администрацията (ЗА) и чл. 45 от ЗМСМА е в правомощията си да осъществява контрол за законосъобразност на решения на общинските съвети чрез спиране на тяхното действие и оспорването им пред съда по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗА. Тази правна норма регламентира две хипотези с различни правомощия на областния управител по отношение на актовете на общинските съвети и на кметовете на общини, като има право да спре изпълнение на решение на общински съвет и да го отнесе пред съда за проверка на неговата законосъобразност. Това правомощие е предоставено на областния управител със закон при спазване на конституционната норма на чл. 144 от Конституцията на Република България за осъществяване на контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление. Упражнява се спрямо акт на общинския съвет, за който областният управител е констатирал незаконосъобразност. Общинският съвет, като орган на местното самоуправление в общината е длъжен да упражнява правомощията си по чл. 21 от ЗМСМА, изхождайки от конституционното задължение на общината по чл. 140 от Конституцията на Р. Б. да използва правото на своя собственост в интерес на териториалната общност. За да бъде гарантирано законосъобразното упражняване на предоставените на общинския съвет със закон правомощия при разпореждане с общинска собственост, решенията трябва да бъдат взети в рамките на законовите изисквания за компетентността, при спазване на административнопроизводствените правила и на съответните материалноправни норми. Този контрол се упражнява от административния съд като решения по смисъла на тази правна норма са всички актове на общинските съвети, които по съдържание представляват властническо волеизявление. По този ред не може да бъде проверявана законосъобразността само на решения, имащи характер на гражданскоправно волеизявление. В конкретния случай обаче се касае за административни решения на общинския съвет, взети в качеството му на орган на местното самоуправление, поради което е допустимо извършването на съдебен контрол за законосъобразност върху същите. Доводът за липсата на индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол не намира опора в закона, тъй като се касае за решение на разпореждане с общинската собственост. Промяната на собствеността от публична в частна следва да се извършва при наличието на определени законови основания, защото това е законовата гаранция, че правомощието на общинския съвет е упражнено съобразно конституционно защитения интерес на общината. Обжалваното решение засяга общината като юридическо лице и собственик на общинското имущество. По тези съображения, не се споделят доводите на касаторите за недопустимост на проверката от областният управител спрямо тези актове, а от там и за недопустимост на решението на първоинстанционния съд. Не се възприемат и доводите в касационната жалба за недопустимост на решението на съда, поради това, че се е произнесъл по просрочено оспорване. Касаторите твърдят, че заверено копие от протокола от заседанието, на което е прието оспорваното решение, ведно с текста на самото решение, са изпратени на Областния управител с придружително писмо на 06.08.2010 г. с изх. № 101. Преписката е входирана в деловодството на ответника на 11.08.2010 г., поради което 14-дневният срок за оспорване следва да се счете за спазен. От данните по делото, както и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства (свидетелски показание на длъжностни лица от администрациите на Областната управа и на Общинския съвет) не може да се направи обоснован извод, че ответника е получил в срока по чл. 22, ал. 1 ЗМСМА горепосочените документи в тяхната цялост. В подкрепа на това е и факта, че видно от писмо на Районна прокуратура - гр. Пазарджик, процесният Протокол № 25 от 30.07.2009 г. на Общински съвет - Белово е постъпил в РП - Пазарджик на 08.10.2009 г., на която дата са входирани в цялост и документите при Областния управител. Оспореното пред административния съд решение № 299 от 30.07.2009 г. не се е съдържало и в комплекта документи с изх. № 101/06.08.2009 г., изпратени на прокуратурата. Доколкото е налице оспорване на обективен факт - а именно че решението на ОС - Белово е влязло в законна сила, като необжалвано по предвидения за това ред, то тежестта на доказване е за страната, която черпи права от релевирания отрицателен факт и следва да го докаже като представи доказателства, че именно тя е упражнила правото си на жалба по предвидения от закона ред. Съдът намира, че ответната страна се е справила с доказателствената тежест, поради което производството по жалбата й е било допустимо. Неоснователни са и доводите за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото. Макар и предложението за замяна да е направено преди изменението на чл. 40, ал. 1 ЗОбС, то самото решение, с което е била завършена административната процедура по замяна е от 30.07.2009 г., т. е. след влизане в сила на въпросната разпоредба (06.02.2009 г.). Неправилно касаторите тълкуват § 18, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, съгласно който започнатите до влизането в сила на този закон производства по чл. 45 от Закона за държавната собственост и по чл. 40 от Закона за общинската собственост се довършват по досегашния ред в срок до 1 март 2009 г. Този срок е преклузивен. Неоснователно се твърди, че никъде в закона не е указано, че замените, които са започнали преди влизане в сила на изменението на чл. 40 от ЗОбС, но са завършили след 1 март 2009 г., ще бъдат недействителни или незаконосъобразни. Напротив, самата правна норма съдържа извода за недействителност, като прогласява забрана за извършване на замени на имоти - частна общинска собственост на физически лица или на юридически лица, освен в случаите, посочени в закона. Поставен е начален срок - датата, на която заинтересованите лица са отправили писмено предложение за замяна до компетентните органи (ал. 2 на § 18) и краен срок за завършване на процедурата - 1 март 2009 г., който е преклузивен и следва да се спазва под страх за недействителност на решението, взето след този срок. Целта на законодателя е да се сложат едни времеви рамки, в които заварените производства да бъдат приключени с оглед преуреждането на тези обществени отношения. Като е стигнал до правен извод, че оспореното административно решение е незаконосъобразно, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение