Решение № 3831 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14495/2009 г.

Решение № 3831 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14495/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Национална спортна академия /НСА/ "Васил Левски" - гр. София, чрез представляващия я ректор-проф. Димитров, против Решение № I-803/13.07.2009 г. по адм. дело № 1436/2008 г. на Административен съд-Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Началника на РДНСК-Бургас, редовно призован не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника си - мл. юрисконсулт Атанасова, е представил писмено становище, с което поддържа основателност на касационната жалба. Останалите ответници не се явяват и не изразяват становища. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата на НСА "Васил Левски" - гр. София против Заповед № 36/09.09.2008 г. на Началника на РДНСК - Бургас, като неоснователна. С тази заповед е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против Разрешение за строеж /РС/ № 164/21.12.2007 г. на главния архитект на община - Несебър, като недопустима, на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че НСА"Васил Левски" не е заинтересовано, по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, лице да обжалва заповедта, тъй като не е собственик, респ. носител на ограничени вещни права върху поземлен имот 51500.510.109 от одобрената кадастрална карта на гр. Несебър, м."Акротирия". От това е извел извод, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт. Така постановеното решение е правилно. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че касаторът няма качеството на заинтересовано лице, по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за да обжалва РС № 164/21.12.2007 г. Последното е по отношение на поземлен имот с идентификатор 51500.510.109 от одобрената кадастрална карта и регистър на гр. Несебър, м."Акротирия, за който ответниците по делото Пандо Узунов, респ."Узунов-08" ЕООД, представят документи за собственост на свое име. Липсват писмени доказателства легитимиращи касатора като собственик, респ. носител на ограничени вещни права, върху същия този имот. Твърдението му, че е носител на правото на стопанисване и управление, а оттук и на ограниченото право на ползуване върху ПИ 51500.510.109 е останало недоказано, както пред първата инстанция, така и пред настоящата. Само наличието на категорични доказателства за учредено право на стопанисване и управление върху сгради, намиращи се върху визирания недвижим имот, за който е издадено оспореното РС, би могло да обори изводите на административния орган и на съда за недопустимост на оспорването. При липсата на такива доказателства, ангажирани от НСА "В. Левски", гр. София, изводите на решаващия съд за законосъобразност на оспорената заповед на началника на РДНСК - Бургас, са правилни. Същите не се оборват от представените два броя Актове за държавна собственост № 382 и № 383/20.01.1974 г., тъй като от съдържанието им не става ясно местонахождението на актуваните с тях две сгради - столова и общежитие, предоставени за стопанисване и управление на касатора. От друга страна, от приетото без възражения заключение на съдебно-техническата експертиза, е установено, че тези сгради попадат върху територията на друг поземлен имот с идентификатор 51500.510.82, който е различен от имот 51500.510.109, за който е издадено процесното РС. При това различие и липса на идентичност в имотите, за който касатора твърди, че притежава право на ползване и за който има издадено РС № 164/2007 г., извода за липса на правен интерес и активна процесуална легитимация у академията за оспорване на това РС, се явява правилен и законосъобразен. При извършената служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав констатира, че обжалваното решение се явява валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение