Решение № 15414 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8303/2018 г.

Решение № 15414 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8303/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - София, чрез процесуален представител, срещу решение № 3586/30.05.2018 г. по адм. дело № 8264/2017 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена негова заповед № Л -326/27.03.2017 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище, чрез процесуалния си представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Д. Г., с адрес в [населено място], в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена от началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - София, на младши инспектор Д. Г. - надзирател II степен в ареста на [улица] към сектор "Арести" I - ва категория при ОСИН - София, на основание чл. 16а, ал. 2, т. 5, пр. 4 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 4; чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за това, че на 28.12.2016 г. отсъствал по здравословни причини без да уведоми преките си началници, с което нарушил чл. 1, чл. 2, чл. 25, чл. 45 и чл. 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанието" (ГДИН) и Главна дирекция "Охрана"(ГДО) при Министерство на правосъдието (МП). АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 16а, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и изискуемата форма, но заповедта е издадане в нарушение на приложимото материално право и целта на закона. Съдът е изложил доводи, че нито в Етичния кодекс, нито в заповед № Л -205/22.02.2016 г. на началника на ОСИН, се съдържа срок за уведомяване на прекия ръководител в определен срок за отсъствието по болест. В цитираната заповед е посочено, че държавният служител следва да представи болничния лист в срок от два дни от издаването му, като държавният служител се задължава да уведоми прекия си ръководител. По делото е установено, че Г. е уведомил прекия си ръководител на 28.12.2016 г. и на същия ден в 16 ч. е представил болничния лист. Предвид изложеното Г. не е осъществил състава на посоченото в заповедта дисциплинарнонарушение. Решението е правилно. Изводите на съда за фактите по делото съответстват на доказателствата, според които прекият ръководител е уведомен в 14 ч. на 28.12.2016 г. В обясненията си в дисциплинарната преписка Г. е обяснил, че не е могъл да установи по - рано връзка поради повреда на мобилния си телефон. Няма спор по делото, че на същата дата в 16 ч. болничният лист е депозиран по местоработата на Г., с което същият е спазил срока за представяне на болничен лист по заповед № Л -205/22.02.2016 г. на началника на ОСИН. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че в цитираните от дисциплинарнонаказващия орган в оспорената заповед разпоредби на Етичния кодекс не се съдържа конкретно задължение със срок за уведомяване на прекия ръководител при отсъствие по здравословни причини, поради което Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР вр. чл. 19, ал 2 ЗИНЗС - "нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители" и в нарушение на цитираната материално правна норма му е наложено дисциплинарно наказание. Обоснован е и изводът за противоречие на оспорената заповед с целта на закона, която е само на служителите, извършили дисциплинарни нарушения, да се налагат дисциплинарни наказания. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение