Решение № 12278 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16143/2009 г.

Решение № 12278 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16143/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Надка Йотова Ценова от гр. Варна против решение № 1640 от 13.10.2009 г., постановено по адм. д. № 3258 по описа за 2008 г. на Административен съд-гр. Варна, с което е отхвърлена нейната жалба против Заповед № РД - 08 - 7706 - 178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна относно имоти № 460 и 4513. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на постановеното решение на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Иска се отмяна на решението, алтернативно - отмяна на заповедта на областния управител в частта, с която се отнемат части от имота на жалбоподателката - № 460 за да се създаде новообразуван имот № 4513, като преписката да се върне на административния орган с указания да се запазят очертанията на нейния имот В о. с. з. на ВАС касационната жалбоподателка не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - Областния управител на област Варна не изпраща представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита пред ВАС. От заинтересованите страни се явява само Цветелина Илиева Ценова, която заявява становище за основателност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт и предлага то да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на Надка Йотова Ценова против Заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Варна за земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. За да достигне до този извод административният съд съобразил, че в регистъра на имотите към ПНИ имот № 460 е записан на наследниците на Илия Ценов Илиев с площ от 600 кв. м на основание нотариален акт № 62/17.05.1999 г. на РС-Варна, съгласно който неговите наследници, между които и оспорващата, са признати за собственици при условията на § 4а от ЗСПЗЗ на място с площ 600 кв. м идеални части, цялото с площ 830 кв. м в землището на "Дилбер чешма". Съобразил, че имот № 4513 по ПНИ е записан в регистъра към плана на името на наследниците на Ефросина Григорова Събева с площ от 600 кв. м, без посочване на документ за собственост, както и че с решение № 647/26.01.2000 г. на ПК - гр. Варна на наследниците на Ефросина Григорова Събева е признато правото на собственост на нива от 9.844 дка, находяща се в терен по § 4 на Виница, местността Дилбер чешма, който имот включва части от 12 посочени по номера имоти, между които и имот № 460. Със съдебно-техническа експертиза установил, че имот № 460 по КП от 1987 г. е отразен в ПКП на м. "Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид" с площ 851,79 кв. м и че имот № 460 по ПНИ, одобрен с обжалваната заповед е с площ 600 кв. м, като частта с площ 251,69 кв. м се придава за образуване на имот № 4513 на възстановения собственик Ефросина Г. Събева. Посочил, че видно от заключението, в частта, която се отнема с ПНИ от имот № 4560 има изградени оранжерии, представляващи метална конструкция, монтирана върху бетонови стъпки, като строежи в тази част не са извършени. При тези данни приел, че с ПНИ на оспорващата е бил отреден имот съобразно нейното право на собственост. Оттук извел решаващия си извод, че оспорения административен акт е издаден при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, поради което приел за неоснователен релевирания довод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При постановяване на решението съдът е преценил представените по делото доказателства и становищата на страните, като направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Обоснован е извода, че с оглед събраните по делото доказателства заповедта на областния управител в обжалваната част е законосъобразна, предвид следното: Съгласно нормата на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 2 на посочената норма помощният план по ал. 1 съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Според § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя, че с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно нормата на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. Следващата алинея урежда отношенията, свързани с хипотезата, в която разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м, като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Изрично е уточнено, че само разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон. С оглед установеното в заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ и от приложените към него комбинирана скица /л. 259 от делото/ обоснован и правилен е извода на съда, основан на представения на л. 4 от делото нотариален акт, легитимиращ оспорващата като собственик на 600 кв. м съобразно нормата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, че законосъобразно по ПНИ от разликата над 600 кв. м е образуван нов поземлен имот. От друга страна съдът е извел законосъобразен извод, че настоящият случай не попада в хипотезата на § 4з, ал. 2, пр. последно от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. от разликата да не може да се образува имот, поради което не може да се приложи и изключението от § 4з ПЗР ЗСПЗЗ - ползвателят да придобие имот по - голям от 600 кв. м като заплати разликата на собствениците по пазарни цени, каквото е било основното искане на жалбоподателката. По останалите възражения в жалбата: ВАС намира за неоснователен довода в касационната жалба, основан на твърдяна за пръв път в касационното производство нищожност на Решение № 647/26.01.2000 г. на ПК - Варна /в жалбата - грешно посочено като "решение на ОСЗГ"/, тъй като този въпрос е извън предмета на настоящия спор, а и първостепенният съд, дори да бе пред него релевиран този довод, не може по реда на инцидентния контрол да осъществи проверка за законосъобразност и на този административен акт. Както бе посочено по-горе, съдът е следвало да провери дали данните по регистъра към ПНИ съответстват на документите за собственост. В случая наследниците на Ефросина Григорова Събева са се легитимирали като собственици с посоченото решение на ПК - Варна, за което няма твърдения, още по-малко данни то да е отменено, поради което имот № 4513 правилно е записан в регистъра към ПНИ на тяхно име. По отношение на последния наведен в жалбата довод за наличие на изградени оранжерии, попадащи в площта с размер 251.69 кв. м, представляваща разликата над 600 кв. м, придадена за образуване на имот № 4513, съдът е изложил обоснован извод, че те нямат характер на съоръжение по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, позволяващо възстановяване на собствеността. Твърдяното несъответствие с материалноправната норма на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ не е налице- именно тази норма съдът е съобразил, предвид законовото ограничение на площта за имотите на ползвателите до размер от 600 кв. м. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията за разноски, направена от ответната страна - Областния управител на област Варна в писменото становище на юрисконсулт М. Дамбова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред ВАС е основателна. Оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на Областна администрация - Варна на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, разноски в размер на 150 лева, определен съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредбa № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ, бр. 64 от 23 юли 2004 г., изм. ДВ. бр. 2 от 9 януари 2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,