Решение № 6769 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15265/2014 г.

Решение № 6769 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15265/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на НОИ - София-град, срещу решение № 6189 от 20.10.2014 г. по адм. дело № 4357/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 17-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Веселин Григоров Спиридонов от гр. София, чрез пълномощника си - адвокат Христова, поддържа становище за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Моли последният да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно, и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 6189 от 20.10.2014 г. по адм. дело № 4357/2014 г. Административният съд - София-град, първо отделение, 17-и състав, е отменил решение № РО-142 от 11.03.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - София-град, и потвърденото с него разпореждане № С-21-999-94-00296750 от 30.01.2014 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при Териториалното поделение на НОИ - София-град. Върнал е преписката на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при Териториалното поделение на НОИ - София-град, за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно и допустимо. Същото е правилно като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд. По първоначалното дело е било установено, че със заповед № К-435 от 3.10.2013 г. на директора на Столичната регионална здравна инспекция на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл Веселин Григоров Спиридонов е бил отстранен от служба от 3.10.2013 г. до представяне на решението на дисциплинарния съвет по образуваното д. дело № 1/2013 г. Това решение е постановено на 11.10.2013 г. и е с предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл - уволнение. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл предвижда възможност за органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано дисциплинарно дело. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. Преценката на органа е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Смисълът на разпоредбата е да ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното дело, да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно производство. Това е в съответствие и с целта за закона за провеждане на обективно и безпристрастно дисциплинарно производство. В тази връзка е константната практика на Върховния административен съд - решение № 14200 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. дело № 6333/2013 г., V отделение; решение № 7449 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. дело № 13490/2013 г., V отделение; решение № 13912 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. дело № 153/2013 г., V отделение, и др. Предвид посочения смисъл текстът на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл не определя краен срок за отстраняването от длъжност. Налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл задължително изисква процедура пред дисциплинарния съвет. Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 задължава дисциплинарно наказващия орган, преди да наложи дисциплинарно наказание, да вземе становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Според втората аления на същия текст дисциплинарният съвет е този, който изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. Дисциплинарният съвет приема решение, което съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание - чл. 96, ал. 3 ЗДСл. В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган - чл. 96, ал. 4 ЗДСл. При положение че в конкретния случай дисциплинарният състав е постановил решение с предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл - уволнение, не може да бъде споделена тезата на първоинстанционния съд, че след представянето на решението на дисциплинарния съвет е преустановено отстраняването от служба и за Спиридонов е отпаднала пречката да осъществява трудова дейност. Съществено за спорните правоотношения е обстоятелството, че с влязлото в сила решение № 3490 от 23.05.2014 г., постановено по адм. дело № 765/2014 г. по описа на по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 43-ти състав, заповед № К-558 от 25.11.2013 г. и заповед № 142 от 25.11.2013 г. - и двете на директора на Столичната регионална здравна инспекция, съответно за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за прекратяване на служебното правоотношение, са били отменени като незаконосъобразни. В тази връзка съдът извърши служебна справка в деловодната система на ВАС и констатира, че по касационна жалба на директора на Столичната регионална здравна инспекция срещу цитираното решение на АССГ е било образувано адм. дело № 8758/2014 г. по описа на Върховния административен съд - V отделение. В съдебно заседание, състояло се на 19.11.2014 г., касационната жалба е била оттеглена, поради което е оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено на основание чл. 215, т. 5 във връзка с чл. 214, ал. 1 АПК, като това протоколно определение не е било обжалвано. Протоколното определение от 19.11.2014 г., произнесено в присъствието на страните, е влязло в сила на 25.11.2014 г. След отмяната на цитираните заповеди с обратна сила са заличени последиците от незаконното уволнение, включително и относно осигурителните права на Спиридонов. При тази фактическа обстановка са приложими разпоредбите на чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 КСО, съгласно които за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 КСО не са работили, когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони, както и когато са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. Протоколното определение от 19.11.2014 г., произнесено в присъствието на страните, е влязло в сила на 25.11.2014 г. Според цитираните текстове на КСО за тези периоди се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Дали последният ги е внесъл, или не, не влияе на осигурителните права на Спиридонов, след като внасянето им е дължимо. Действително, за да произведе действие, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва да бъде връчена на държавния служител. Това се налага, тъй като заповедта по своето естество представлява едностранно волеизявление, предизвикващо правна промяна в чужда правна сфера. Тъй като сами по себе си такива волеизявления не могат да произведат действие преди получаването им от страната, в чиято правна сфера се предизвиква промяната, те трябва да бъдат доведени до знанието на засегнатия субект. Този момент трябва да бъде надлежно удостоверен. В случая обаче обстоятелството, че лицето е било уведомено за заповед № К-558 от 25.11.2013 г. и заповед № 142 от 25.11.2013 г. на директора на Столичната регионална здравна инспекция едва на 6.01.2014 г., не променя факта на незаконното уволнение и свързаните с него правни последици. Що се касае до твърденията на касатора относно наличие на отрицателните предпоставки по чл. 42, ал. 2, предложение 2 КСО - отпусната пенсия, съдът преценява, че по административната преписка не се съдържат доказателства (разпореждане по чл. 98 КСО) за отпусната пенсия, поради което този въпрос не се обсъжда. От изложеното се налага изводът, че неоснователно органите на НОИ са отказали изплащането на обезщетение за временна неработоспособност по процесния болничен лист № 5494328 за периода от 28.12.2013 до 1.01.2014 г. Стигайки до същия правен извод, макар и по други съображения, съдът е постановил като краен резултат правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което настоящият състав не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,