Решение № 9857 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 946/2014 г.

Решение № 9857 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 946/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дис Трейд" ЕООД против решение № 2006 от 15.11.2013 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 289/13 г. С обжалваното решение е отхвърлен иска на "Дис Трейд" ЕООД с пр. осн. чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 11503,78 лева, обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях и дружеството е осъдено да заплати на община Банско, направените от последната разноски по делото в размер на 2220 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК- допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска. Претендират се разноски. Ответникът - община Банско чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Ищецът е претендирал да му бъде заплатено обезщетение за причинени му имуществени вреди - загуби и пропуснати ползи, от бездействието на община Банско да извърши проверка за наличната в УПИ VII-126 на с. Места стопанска постройка и да отрази същата във визата за проектиране, издадена на ищеца, както и от бездействието им за извършването на детайлна проверка за съответствието на проекта с предвижданията на регулационния план, преди одобряването на техническия инвестиционен проект и издаването на разрешението за строеж. Административният съд е отхвърлил иска, приемайки следното: Ищецът е собственик на УПИ VII, пл. № 126 в кв. 11 по ПУП на с. Места, община Банско. На осн. чл. 140 от ЗУТ гл. архитект на община Банско е издал виза за изработване на инвестиционен проект за "Къща за гости". Одобрени са инвестиционни проекти на 10.06.2010 г. и е издадено разрешение за строеж № 47/11.06.2010 г. на името на "Дис Трейд" ЕООД, с което е разрешено построяването на къща за гости в парцела, което е строеж пета категория. Въз основа на заключението на съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че в съседния УПИ VIII-126, кв. 11 по плана на с. Места има двуетажна паянтова стопанска постройка, изградена на регулационният линия с УПИ VII-126, която навлиза в УПИ на ищеца и не е отразена в действащия кадастрален и регулационен план на селото. Становището на вещите лица е, че постройката е без строителни книжа и е недопустима по правилата и нормите, действали по време на извършването й, като за изпълнението на одобрения инвестиционен проект е необходимо премахването й. Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: разрешението за строеж не е административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване на осн. чл. 215 от ЗУТ в случай на отказ. В случая не е налице бездействие на общината, а има издаден административен акт. Процедурата е започвала по молба на ищеца, във връзка с която е издадена виза за проектиране, което също не е бездействие на общината. Съдът е преценил като неоснователно твърдението на ищеца, че ответникът е следвало да извърши проверка за това, че в имота на ищеца е навлязла частично постройка, без режим на застрояване. За да формира този извод, съдът е посочил, че след като тази постройка не е отразена в действащия кадастрален и регулационен план на селото, при издаването на визата за проектиране на инвестиционния проект, в която постройката не е отбелязана са спазени разпоредбите на ЗУТ. Съдът е посочил, че визата за проектиране също е административен акт, не е обжалвана и след влизането й в сила е издадено разрешението за строеж. Административният съд е приел, че в конкретния случай не е установено наличието на хипотезата на чл. 148, ал. 9, т. 4 от ЗУТ- съществуващи сгради и постройки в самия имот, невключени в режим на застрояване и предвидени за премахване в издадената виза за проектиране, поради което не е налице незаконосъобразно поведение на ответника съобразно тази норма. С оглед възможността за презаверка на разрешението за строеж, предоставена с чл. 153, ал. 3 от ЗУТ, съдът е преценил като неоснователно твърдението на ищеца, че с изтичането на 3-годишния срок, разрешението за строеж губи действието си. Преценено е като неоснователно и възражението му, че не е могъл да открие строителна площадка, за да започне строителство, след като по делото не са открити доказателства за направено искане до общината в този смисъл. Крайният решаващ извод на съда е за липсата на една от кумулативните предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие или бездействие на кмета на община Банско. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението като правилно. Основателен е изводът на съда, че в конкретния случай не са налице бездействия от страна на длъжностни лица от община Банско, тъй като предприетите от ищеца административни процедури са завършили с издаването на индивидуални административни актове. От твърденията на ищеца следва, че е налице грешка в оценъчната дейност на компетентните общински органи при издаване на визата за проектиране и разрешението за строеж. Твърденията са неоснователни. По аргумент от чл. 140, ал. 2 от Закона за устройство на територията, визата за проектиране се издава въз основа на копие от действащия подробен устройствен план. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че въпросната стопанска сграда не е отразена в действащия кадастрален и регулационен план на с. Места. При липсата на отразяване на тази сграда в действащия кадастрален и регулационен план на селото, органът издал визата за проектиране няма основание да отрази съществуващата, но ненанесена сграда в издадената скица към визата за изработване на инвестиционния проект. Както правилно е посочил административния съд, административното производство за издаване на строителните книжа ( виза за проектиране, одобряване на инвестиционните проекти и разрешението за строеж) на жалбоподателя е започнало по искане на последния. Жалбоподателят е собственик на имота, както е установено от административния съд и видно от нотариалния акт, установяващ правото му на собственост, тази собственост е придобита две години преди издаването на визата за проектиране. Обосновано е да се приеме, че жалбоподателят е знаел за съществуващата стопанска постройка на регулационната линия с УПИ VIII-126 от същия квартал и е имал реалната възможност да съобщи своевременно за нея на компетентните органи, издали, респективно одобрили строителните книжа, за да бъде съобразено съществуването й. Нещо повече, въпросната стопанска постройка е съществувала и към момента на изработване на инвестиционните проекти за "къщата за гости", която ще се строи в имота на жалбоподателя, поради което преди възлагането им за изработка и одобряване, респективно издаването на строителните книжа, жалбоподателят е следвало да положи усилия, да се информира за статута на тази постройка и да съобрази инвестиционните проекти за бъдещата сграда с нея, в случай, че тя (стопанската постройка) е със статут, който не налага събарянето й. По делото не се намират документи, от които да се направи извод, че тази необходима грижа е положена своевременно от жалбоподателя. Видно от жалба на ищеца до кмета на община Банско с вх. № 33-01-7759/07.06.2012 г., Сигнал за незаконен строеж от "Дис Трейд " ЕООД, адресиран до кмета на община Банско, МРРБ и РДНСК-Благоевград и разменени книжа във връзка с него е, че ищецът е инициирал производства за премахването на съществуващата сграда след като са му издадени строителните книжа. От съдържанието на жалбата и сигнала, подадени от ищеца става ясно, че той е знаел още на 23.04.2010 г. (когото твърди, че е извършено геодезическо заснемане на терена и определяне на имотните му граници), т. е. преди изработването на инвестиционния проект и преди даването на разрешение за строеж за къщата, че съществуващата стопанска постройка на регулационната линия с УПИ VIII-126, навлиза в имота му. От този момент и преди да направи разходи за и във връзка с проектирането и бъдещото строителство на къщата и във връзка с това, ищецът в съотвествие с чл. 6 и чл. 9, т. 2 от Наредба № 4 от 21.05.2011 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти е имал възможност да възложи извършването на предварителни (прединвестиционни) и обемно-устройствени проучвания по изясняване статута на тази постройка и да съобрази инвестиционния си проект за къщата с резултата от тези проучвания. Като не е направил това, ищецът сам се е поставил в положението да търпи неблагоприятните последици от невъзможността да реализира разрешено строителство на сграда, чиито проект не е съобразен със съществуващото обективно положение в имота. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд