Решение № 4544 от 28.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пропърти Проджект БГ ЕООД, чрез адв. Жеков, против Решение 6824 от 15.11.2022 г., постановено по адм. дело 7574/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт Р-22221721004382-091-001 от 25.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 907 от 13.06.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът изобщо не е обсъдил доводите за нищожност на ревизионния акт, което представлява съществено процесуално нарушение. Счита, че решението е неправилно и по същество, тъй като липсва един от кумулативно предвидените елементи на чл. 102 от ЗДДС и извършеното облагане е незаконосъобразно. Изразява искане за отмяна на решението и прогласяване на нищожност на РА, в условията на евентуалност отмяна на РА като незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е Ревизионен акт Р-22221721004382-091-001 от 25.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 907 от 13.06.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на касатора са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 46 940,75 лв. /главница/ и 3 703,40 лв. /лихва/ за дан.период м.05.2021 г., тъй като е прието, че ревизираното дружество е надвишило оборота, за който се изисква регистрация по ЗДДС и не е начислило ДДС по извършени облагаеми сделки с недвижимо имущество. За да отхвърли оспорването съдът е обосновал изводи по същество за законосъобразност на РА, като е възприел тезата на ответника, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Видно от съдържанието на решението, съдът не е изложил собствени мотиви, а дословно е преповторил тези в Решението на Дирекция ОДОП. Наред с това липсва изследване в съдебното решение на обстоятелствата, свързани с компетентността на издателите на процесния РА, които видно от данните по делото са органи по приходите към ТД на НАП Пловдив, а седалището на ревизираното дружество е в гр. София. Съдът не е отговорил на възраженията на жалбоподателя, нито е обсъдил наведените доводи за нищожност на РА. Следва да се посочи, че административният съд като първа инстанция е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, както и да отговори на всички наведени доводи и възражения на страните. Преди да пристъпи към произнасяне за законосъобразността на акта, съдът е задължен да изследва всички предпоставки за издаването на акта от компетентен орган. На следващо място решението следва да се постанови върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона, като съдът прецени всички доказателства по свое убеждение и формира собствени изводи, а не да преповтаря тези на ответната страна. Липсата на мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери, кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба. При липса на произнасяне по констатираните от настоящия съд обстоятелства, свързани с валидността на РА, предмет на оспорване, както и поради липсата на изложени собствени мотиви, обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводството, което налага отмяната му. Поради забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство и с оглед спазване двуинстанционност при съдебно обжалване на дела от административен характер, следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на дадените указания за изследване всички относими предпоставки, касаещи компетентността на органа, издал РА и излагане на собствени изводи въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото. Разноските следва да бъдат определени от административния съд спрямо съответния материалния интерес при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение