Решение № 6820 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 104/2020 г.

Решение № 6820 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 104/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Оренда България" ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Г. Тодорова, против Решение № 6755 от 12.11.2019 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 5033 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22221518000046-091-001/10.09.2018 г., на органи по приходите, при Териториална дирекция на НАП – София, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика – София, с Решение № 316/21.02.2019 г., в частта, с която на ревизираното лице е отказано право на приспадане на ДДС общо в размер на 209 789, 60 лв. и са начислени съответни лихви в размер на 39 513, 34 лв., по фактури, издадени от "МК Консулт"ЕООД; "Нуевас"ЕООД; "Телконс"ЕООД, "ВМ Ауто"ЕООД, "Бизнес Актив" ЕООД, "Ник Ал 87" ЕООД, "КПЦ груп" ЕООД, "Ем Джи Стайл" ЕООД, "Буря Груп" ЕООД, "МСБ Консулт"ЕООД и "Блубъри" ЕООД, с предмет "детски стоки по опис", за данъчни периоди м. 06 до м. 08., м. 10 и м. 12. 2014 г.; от м. 09 до м. 12, 2015 г. и от м. 02. 2016 г. до м. 11. 2017 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано на събраните доказателства съдът приел, че е недоказана реалността на фактурираните доставки на стоки, въз основа на което в противоречие с материалния закон е съдът потвърдил отказа на правото на приспадане. Доказано било получаването на предмета на доставките и използването му в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. Налице са придружаващи фактурите допълнителни документи, игнорирани от първоинстанционния съд. Счетоводството на получателя е редовно и той е направил всичко зависещо от него, за да ползва правото на приспадане. Голяма част от процесните фактури са платени, при което противоречи на логиката да се плаща за нещо неизвършено. Не са представени обективни данни за данъчна измама от страна на доставчиците, за които ревизираният получател да е знаел или да е трябвало да знае. При това, в противоречие със съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, първоинстанционният съд е приел, че на добросъвестния получател следва да се откаже приспадане на платения ДДС. Нито поведението на доставчиците, нито счетоводни нередовности могат да бъдат основание за постановения отказ. Отказът е в нарушение и на принципа на данъчен неутралитет като основен принцип на общата система на ДДС в ЕС, съгласно цитираната съдебна практика на Съда на ЕС. На следващо място, оспореният отказ нарушава и чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както е приел Съдът в Страсбург по делото "Булвес" АД срещу България. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което РА бъде отменен в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Д"ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Перпериева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените с нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била посочената част на цитирания РА, с която на ревизираното лице е отказано право на приспадане на ДДС по фактурите на посочените доставчици. В РА и потвърждаващото го решение е прието, че фактурите са фиктивни, защото не отразяват реално осъществени доставки на стоки от посочените доставчици и че фактурите са използвани от ревизирания получател за намаляване на резултата по ЗДДС за съответните данъчни периоди. За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество, първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставките, за които се претендира право на приспадане е материално-правно условие по същество, което в случая не е установено от събраните в ревизионното производство и в производствата по оспорване на РА доказателства. Обосновано, според първоинстанционния съд, приходните органи са приели, че са налице обективни данни за наличие на данъчна злоупотреба от страна на ревизирания получател поради използването на фиктивните фактури с цел намаляване на резултатите по ЗДДС за процесните данъчни периоди. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съгласие с материалния закон и задължителното тълкуване на разпоредбите на Директивата за ДДС в съдебната практика на Съда на ЕС, първоинстанционният съд е приел, че материални условия по същество за съществуването на правото на приспадане са ревизираното дружество да е получило предмета на фактурираните доставки от фирмите доставчици и да е използвало този предмет в независимата си икономическа дейност. Обратно на поддържаното в касационната жалба, обосновано на събраните доказателства, съдът е приел, че посочените факти с правно значение не са доказани. Обстоятелствата, че единадесетте фирми доставчици не са открити на декларираните данъчни адреси; дерегистрирани са след извършване на доставките по инициатива на приходните органи; някои от тях имат непогасени публични задължения в особено големи размери; предметите им на дейност и назначените в някои от тях работници нямат нищо общо с продажбите на детски стоки, са взети предвид само като допълнителни данни за направените от приходните органи и съда фактически изводи. Обосновано съдът е приел, че предаването на фактурираните стоки не е доказано да е извършено от процесните доставчици на ревизираното лице. Липсват каквито и да е конкретни данни относно това къде, чрез кои физически лица и по какъв начин стоката е била доставена, а наличните, изходящо от самото ревизираното лице, са противоречиви. Искане за представяне на такива доказателства е връчено на представляващия ревизираното лице, но то е останало без последствия относно попълването на ревизионната преписка с тези данни. С писмени обяснения, представени на 13.02.2018 г., на л. 553, т. 5, приложение № 4 от адм. преписка, управителят на ревизираното дружество е декларирал, че процесните стоки са доставяни последователно със собствен и нает автомобили, посочени конкретно като транспортът е за сметка на дружеството. В същото обяснение за 2017 г. е декларирано, че основни доставчици на дружеството са изброени фирми, никоя от които не е между процесните. С писмени обяснения, представени на 11.05.2018 г., на л. 595, т. 5, приложени № 4 от адм. преписка, управителят на ревизираното дружество е декларирал, че стоките по посочените в искането за представяне на документи процесни фактури са доставяни в магазините на ревизираното дружество с ползван от доставчиците транспорт и за тяхна сметка. Не е установено доставчиците да са разполагани с МПС. Според това обяснение, предаването на стоките е ставало с подписване на описи към фактурата от двете страни по сделките и стокови разписки. В съдебното производство по оспорването на РА не е станало ясно кое от двете обяснения относно механизма на доставките е вярното. Всички фактури и приложените към тях описи на всички 11 доставчика, представени заедно със същото обяснение, са създадени от един и същ програмен продукт, описите имат едно и също съдържание, видът на стоките е един и същ, еднакви са и цените. Едва при административното оспорване на РА са представени неподписани стокови разписки към всяка от фактурите, възпроизвеждащи съдържанието на фактурите, които с право не били приети като годни доказателства за получаване на стоката. Липсват и каквито и да е данни за отразяване на тези разписки в счетоводството на ревизирания получател. Счетоводното обслужване на всички доставчици е осъществявано от една и съща фирма - "Медис Комерс" ЕООД. Едно и също физическо лице представлява 5-ма от процесните доставчици. Без всякакво обяснение от страна на жалбоподателя е останало констатираното с потвърждаващото решение на ДД "ОДОП" обстоятелство, че след последователна дерегистрация на една от фирмите доставчици, същите стоки се доставят от друга фирма доставчик, като всички доставчици са с предмет на дейност без всякаква връзка с търговията с детски стоки- факт който е публично известен поради търговската регистрация на доставчиците. Не са събирани никакви доказателства за използването на предмета на процесните доставки в независимата икономическа дейност на ревизирания получател чрез евентуални последващи продажби на стоките. Такава задача не е имала и назначената по искане на жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза. Обстоятелството, че дружеството жалбоподател разполага с магазин за детски стоки под наем, само по себе си, не е достатъчно за обоснован фактически извод в тази насока. Като е направил глобална преценка на всички тези факти, съгласно националните правила за доказване, както изисква задължителната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС (Решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита К" ЕООД, т. 37 и 38 и цит. там практика), първоинстанционният съд е направил обоснован извод за недоказано получаване на предмета на процесните доставки от ревизираното дружество. Обратно на поддържаното в касационната жалба, дружеството жалбоподател не е доказало да е добросъвестен получател по облагаеми доставки. Обосновано, при така установените факти, органите по приходите и първоинстанционният съд са приели, че са налице обективни данни за използване от жалбоподателя на фиктивни фактури с цел данъчна злоупотреба. Правото на ЕС и в частност разпоредбите на Директивата за ДДС не допускат позоваване на това право с измамна цел, което прави неоснователни оплакванията за нарушаване на принципа на данъчен неутралитет като основен принцип на общата система на ДДС в ЕС. Неоснователно в касационната жалба има позоваване на решението "Булвес" АД срещу България, постановено от Съда по правата на човека в Страсбург, съответно за нарушаване на Протокол 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В случая, по цитираното дело на "Булвес "АД е отказано право на приспадане само поради липса на начисляване на ДДС от страна на доставчик по облагаеми доставки, което частен случай на санкциониране на добросъвестен получател с отказ на право на приспадане поради действия на доставчика. От изложеното по-горе е ясно, че настоящият случай не е такъв. По тези мотиви първоинстанционния съдебен акт следва да остане в сила, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 023 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение