Решение № 1028 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2010/2004 г.

Решение № 1028 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2010/2004 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. И. Т. против решение № 424/1.07.2004 г. по гр. д. № 804/04 г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон- касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответникът по касация "Мир" А. гр. Х. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в жалбата доводи, приема за установено следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 1* от 30.12.2003 г. по гр. д. № 1020/03 г. на Хасковския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. И. Т. против "Мир" А. обективно съединени искове за имуществени вреди от професионално заболяване: за сумата 7 513.47 лв., представляваща разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получавала за времето от 1.05.2000 г. до 30.04.2003 г. и минималната работна заплата, съответно пенсията, за този период; за сумата 1 800 лв., представляваща разходи за лекарства за поддържащо лечение; за сумата от по 300 лв. годишно за 2000 г., 2001 г., 2002 г. и е 2003 г. разходи за балнеолечение. В частта, с която са отхвърлени исковете за вреди от разходи за лекарства и за балнеолечение, въззивното решение не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), тъй като всеки от тези искове е с цена под 5000 лв. В тази част касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В частта, с която се обжалва решението на въззивния съд по иска за имуществени вреди, представляващи разлика между получаваната пенсия, респ. минимална заплата и трудовото възнаграждение, което ищцата би получава за процесния период, касационната жалба е допустима, а по същество - основателна. Тази претенция е отхвърлена от въззивния съд като недоказана. Прието е, че предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя за вреди по чл. 200 КТ са установени с влязлото в сила решение № 155/9.08.1994 г. по гр. д. № 2656/93 г. на Хасковския районен съд, но за процесния период ищцата не е доказала да е претърпяла имуществени вреди, тъй като не е ангажирала доказателства, установяващи наличие на трайна нетрудоспособност, определена група инвалидност, на каква длъжност е била трудоустроена, какво трудово възнаграждение е получавала на нея, че е била пенсионирана поради професионално заболяване и от кога. Въззивното решение в тази част е постановено в нарушение на съществени процесуални правила. За доказване на претенцията си по този пункт от исковата молба ищцата е поискала съдебно - счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило какво е било трудовото възнаграждение за исковия период за длъжността "гладачка" в ответното предприятие, каква е била минималната работна заплата за страна, размера на пенсията, получавана от ищцата за периода от 19.09.2001 г. до 30.04.2003 г. Явно експертизата се основава на конкретни документи, проверени от вещото лице, но същите не са отразени в заключението му, защото такава задача не му е била поставена. Въззивният съд е следвало да съобрази това и да изиска от вещото лице да обоснове констатациите си, като даде отговор на въпросите дали ищцата е била трудоустроена през исковия период, на каква длъжност, какво е било трудовото възнаграждение за тази длъжност, на какво основание е била пенсионирана. Тези факти, които са от съществено значение за правните изводи на съда, са останали неизяснени по делото поради допуснато от него нарушение на чл. 157б от ГПК (отм.) - да формулира пълно и точно задачите на съдебно-техническата експертиза по начин, който да допринесе за изясняване на релевантни за спора факти, което е негово задължение. По изложените съображения въззивното решение в тази част следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът