Решение № 15192 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14982/2018 г.

Решение № 15192 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14982/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Атанасов от [населено място], подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 268 от 19.10.2018 г. по адм. д. № 213/2018 г. по описа на Административен съд (АС) Стара Загора. Изложени са доводи за отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдът да отмени обжалваното решение, както и оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Ответната страна – началник група в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна в първоинстанционното производство, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 268 от 19.10.2018 г. по адм. д. № 213/2018 г. по описа на АС Стара Загора е отхвърлена жалбата на А. Атанасов от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000498/27.03.2018 г., издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), временно се отнема свидетелството за управление на МПС на А. Атанасов, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да постанови този резултат съдът е установил, че на А. Атанасов, е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия Д, бл. № 412862 от 27.03.2018 г., за това, че на 27.03.2018 г. около 21. 00 часа в гр. Стара Загора, по ул. "Христо Ботев" в посока запад-изток, до блок № 130 /междублоково пространство/, е управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. [рег. номер на МПС], собственост на С. Куртев, под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Водачът е бил изпробван с техническо средство – Дръг тест 5000-0050, който е отчел положителен резултат за амфетамин. Издаден е бил талон за медицинско изследване № 0013627, като не са представени доказателства за явяването му в указания в талона срок в медицински център, нито да е дал кръвна проба. По делото е представено НП № 18-1228-001357/17.04.2018 г., от което е видно, че за установеното с АУАН серия Д, № 412862/27.03.2018 г. нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП административнонаказателната преписка е прекратена и материалите са изпратени на Районна прокуратура – Стара Загора с данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000498 от 27.03.2018 г., издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Стара Загора, спрямо А. Атанасов е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, като от фактическа страна се основава на съставения на А. Атанасов АУАН серия Д, бл. № 412862 от 27.03.2018 г. От представената и приета като доказателство по делото справка за нарушител – водач се установява, че водачът на МПС А. Атанасов се води на отчет в ОД на МВР - Стара Загора, с последно издаденото СУМПС №[номер] от 11.10.2017 г., валидно до 11.10.2027 г. За изясняване на факти и обстоятелства от значение по делото, в първоинстанционното производство е допуснато и събиране на гласни доказателствени средства. При така установеното съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, адресат на административния акт и в законоустановения срок за обжалване. Посочил е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. След анализ на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и въз основа на отразеното в АУАН серия Д, № 412862/27.03.2018 г. съдът е приел, че на посочената дата А. Атанасов е управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. [рег. номер на МПС], собственост на С. Куртев, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, с което е нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. След като е обсъдил в съвкупност сведенията на актосъставителя и показанията на свидетеля И. Иванов, преценил е данните, установени от представените по делото писмени доказателства и е взел предвид факта, че свидетелят е подчинен на Атанасов, съдът не е приел за достоверни твърденията на свидетеля, че към момента на проверката Атанасов е нямал качеството на водач. Обоснован е извод за наличие на материалноправното основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП – след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Решението е правилно. Съобразно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Несъответни на доказателствата по делото са доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение поради недоказаност на авторството на твърдяното от органа административно нарушение. Съдът е изложил подробни мотиви защо не кредитира показанията на разпитания свидетел. Изложеното от свидетеля по никакъв начин не кореспондира с останалите доказателства по делото. Актът за установяване на административно нарушение има доказателствена сила за установените с него факти и обстоятелства до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Показанията на разпитания свидетел не са оборили установените в акта факти, поради което изводът на съда за авторството на установеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП от касатора е правилен и обоснован. Не намира основание в доказателствата по делото и доводът на касатора за нередовност на резултата от пробата с техническо средство Дръг тест. Видно от представения талон за изследване № 0013627, господин Атанасов е приел показанията от теста, като по делото не е представил доказателства за резултати от изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП, чийто стойности са определящи. Съдът подробно е анализирал доказателствата, като е посочил, че заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, т. к. в текста й фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на мярката. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение